Петък, Септември 30, 2022
Follow Us

НЗОК

  • Предистория. НЗОК заплаща операцията за поставяне на изкуствена тазобедрена и за изкуствена колянна става. НЗОК заплаща също частично цената на протезите, използвани в тези случаи. Има пациенти, които се нуждаят от смяна на две стави по едно и също време – две тазобедрени или тазобедрена и колянна става. Най-често това са пациенти с хронични ревамтични заболявания, пациенти след политравма и др. Ако пациентът се оперира два пъти през няколко месеца НЗОК заплаща и операциите и протезите. Ако обаче пациентът смени ставите си в една операция, НЗОК не заплаща нито втората протеза, нито разширената операция, а вместо нея плаща болния. Попитахме Проф., д-р Поля Голева дали в този случай НЗОК нарушава правата на пациента и има ли той правни способи да ги защити. Ето и нейният анализ:

  • С този въпрос, Сдружението на общинските болници в България (СОББ) се обръща към представителите на политическите партии, участници в предстоящите на 2 октомври парламентарни избори. Отправена е Покана за предизборна дискусия.
    В поканата се казва, че през последните 20 години в здравната система са се натрупали проблеми и дисбаланси, които в последните години са станали критични и застрашават сигурността на болничната медицинска помощ, като цяло.

  • 1. В Република България здравеопазването се финансира от здравноосигурителната система, която включва задължителното и доброволното здравно осигуряване, от пациентите, от държавата и общините, от застрахователни дружества. В Закона за здравното осигуряване се предвижда правото на здравноосигуреното лице да получи медицинска помощ и медицински услуги, които се покриват от задължителното здравно осигуряване. Последното съгласно чл. 2, ал. 1 от закона предоставя пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За да се ползват от задължителното здравно осигуряване лицата следва да заплащат здравноосигурителни вноски.

  • 1. Общоизвестна истина е, че родителите са особено чувствителни когато се налага да прибегнат до медицинска помощ във връзка със състоянието на своите деца. Голяма е тревогата им, когато детето вдигне висока температура, има силни болки, гърчове, продължителна кашлица и какво ли още не. Родителите се страхуват за живота и здравето на децата, а както е известно, на страха очите са големи. Лекарите трябва да се съобразяват с напрегнатата, а понякога и неадекватна атмосфера, която родители и болни деца могат да създадат в резултат на своите тревоги.

  • Българското законодателство урежда спешната и неотложна помощ като безплатни за всички. Въпреки това се среща порочна практика от някои лечебни заведения да изискват заплащане от пациентите или доплащане на някои от проведените изследвания. Детайлният преглед на нормативната уредба обаче показва, че това няма законово основание и дори напротив – е основание за санкциониране на лечебното заведение.
    Разликата между спешна и неотложна медицинска помощ.
    В България е въведен принципът за разделение на спешната медицинска помощ от т.н. „неотложна” медицинска помощ. Въпреки че финансирането на двата вида помощ е различно уредено, и двата не се заплащат от пациента, потърсил помощ.

  • Според годишните данни по консолидираната фискална програма на министерството на финансите, публичните разходи за здравеопазване през последните 10 години са се увеличили повече от два пъти. През 2012 година публичните разходите са били в размер на 3 милиарда и 303 милиона лева. През 2021 година те вече са 7 милиарда и 221 милиона лева.
    Общите суми на разходите растат ежегодно. Известно задържане на разходите се вижда в периода 2015-2017 година, а най-силно увеличение се регистрира 2014 и 2020-2021 години

  • Много обещания или никакви обещания, какво планират за здравеопазването политическите партии. Някои от бъдещите представители на народа, голяма част от които и досегашни такива, са подготвили програми достойни Оскар, други са били по-обрани, трети пък все още не са готови с обещанията.

  • С § 71 на анекса от месец април 2022 на НРД 2020-2022 бяха въведени минимални възнаграждения за медицинския персонал. Няма да се спирам на въпроса дали това е законно, защото в момента има висящ спор пред ВАС (на първа инстанция съдът спря действието на спорните разпоредби). Освен за минимални възнаграждения с анекса са въведени изисквания за максимално съотношение между най-ниската и най-високата заплата в болницата, както и минимална част (60%) от приходите на болницата от НЗОК, която да се разпределя, като заплати. Изпълнението на тези изисквания е обвързано с цената на заплащане на медицинските дейности – ако ги изпълниш получаваш заплащане по по-висока цена, ако не ги изпълниш по по-ниска. Да видим до какво ще доведе това.

  • С чл.12 от Националния рамков договор за дентални дейности за 2018 г. бе прието, че всички лица от 65 до 69 годишна възраст с цялостно обеззъбена горна и/или долна челюст имат право да получат безплатно зъбни протези. НРД е обжалван пред Комисията за защита от дискриминация от русенския лекар д-р Г. Тодоров, който пледира, че това е дискриминация спрямо лицата от всички други възрасти.
    С Решение от 2019 година, Комисията за защита от дискриминация приема за установено, че разпоредбата създава предпоставки за непряка дискриминация по признак „възраст“ спрямо лицата с цялостно обеззъбена горна и/или долна челюст извън групата от 65-69 годишна възраст;

  • 1. Бързото навлизане на електронната комуникация – лекар-аптека-пациент в медицинската практика. Медицината се електронизира не само на плоскостта на все по-широкото използване на съвременни технически средства за диагностика и лечение на болните, но и на плоскостта на взаимоотношенията между участниците в здравеопазването. На ден, пише mediapool.bg на 25.8.2022 г., се извършват 130 000 електронни прегледа („Пo 130000 електронни прегледи при лекар се правят всеки ден в България“), издават се електронни направления и електронни рецепти. Медицината става все по-дистанционна на ниво доболнична медицинска помощ. (Да се надяваме дистанционната медицина да не се дистанцира от пациента).

  • От Националното сдружение на частните болници разпространиха прессъобщение, в което се казва, че „НЗОК кара болниците да подпишат дебитни и кредитни известия, с които да се откажат от надлимитната си дейност, натрупана заради орязаните им бюджети, за сметка на парите, изплатени им като държавното подпомагане по време на извънредната епидемична обстановка.“
    От сдружението напомнят, че тези правила са заложени в подписания от БЛС и НЗОК през месец април Анекс към НРД 2020 – 2022. По силата на тези разпоредби „болниците и медицинските центрове трябва да връщат парите, получени за работа в условия на епидемия от Ковид 19, като награда, че изнесоха борбата с пандемията на гърба си и много от техни служители изгубиха живота си в нея.“

  • Смята се, че мениджмънта на болницата е добър, ако са заети поне 75-80% от разкритите легла. Процентът на заетите болнични легла като цяло в страната от началото на годината се колебае между 40% и 50%, а ако пресметнете само леглата за активно лечение е дори по-нисък. Данните сочат също, че няма съществена разлика в заетостта на леглата, в зависимост от собствеността или разположението на болницата.

  • На 15.07.2022г. Върховният Административен Съд очаквано излезе с Определение по образуваното по съединени жалби на Национално Сдружение на Частните Болници, МБАЛ ''Сърце и Мозък” и Сдружение на общинските болници в България дело, с което спира изпълнението на 5 параграфа от Анекса от 29.04.2022г. към НРД 2020-2022г.
    Масово в медиите този акт на ВАС беше отразен като „Съдът спря повишаването на заплатите в болниците“.
    В тази връзка сме длъжни да припомним отново, че мениджърите на всички болници в България, независимо от формата на собственост, нееднократно и недвусмислено са заявявали своите притеснения от ниското ниво на заплащане в сферата на здравеопазването и категоричното си желание то да бъде увеличено и адекватно остойностено спрямо количеството и качеството на положения труд.

  • 1.С определение от 15.07.2022 г. Върховният административен съд, трето отделение, в закрито заседание спря изпълнението на параграфите с номера 43, 63, 71, 72 и 91 от Договор № РД- НС-01-4-13 от 29. 04.2022 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, обнародван в „Държавен вестник“ бр. 37 от 17.05. 2022 г.

  • На 15.07.2022г. Върховният административен съд излезе с Определение, с което спира изпълнението на разпоредби от Договорът за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности, с които се определят утвърдени месечни стойности на здравноосигурителните плащания за лечебните заведения - изпълнители на болнична медицинска помощ и се определя размера на основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти.

  • От 1-ви юни лечебните заведения бяха задължение да издават само в електронен вид амбулаторни листа, направления за консултации и изследвания (клинична лаборатория, микробиология, паразитология, вирусология, образна диагностика, обща и клинична патология, имунология), както и резултатите от тях. Това е довело до пълен хаос с медицинската документация.
    Ето причините, според разработчиците на медицински софтуер.

  • „Какво по-голямо наказание от заболяване, което е предотвратимо, а ние го откриваме в труден момент – труден и за лечение, по-големи трудности ще създадем и за нас самите, и за семейството си, и на лекуващите ни лекари.“ – думите са проф. Сербезова, като част от отговор на въпрос oт интервю от преди няма и два месеца. И макар че на пръв прочит звучат точно на място, всъщност се разминават с реалността и политиките на подопечното и министерство.

  • Безразборният прием на антибиотици е една от причините за нарастваща антимикробна резистентност, която всяка година става причина за смъртта на хиляди хора. Последните данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC)

  • От вчера заработиха новите модули на електронното ни здравеопазване. И както подобава у нас в такива случаи, почти нищо не работи. Два дни от цялата страна валят оплаквания от първичната и специализираната извънболнична помощ, от медико - диагностичните лаборатории, от болниците. Пациенитте идват, но направлението не се отваря или изобщо го няма, или го отварят на регистратура, а след това лекарят няма достъп до него, или вече е маркирано като изпълнено, макар болният още да не е излязъл от кабинета на предписващият го и какво ли още не.

  • Бюджета на НЗОК ще бъде увеличен от 6 милиарда и 51 милиона лева на 6 милиарда и 116 милиона лева. Увеличението е в размер на 65 милиона лева или 1,1%.
    Всъщност увеличението на приходите от здравни вноски е със 111 милиона лева. Освен от тях, приходите в бюджета се формират и от трансфер от държавния бюджет, с който се покриват осигуровките на пенсионери, деца, работещите в съдебната система и държавните служители. Въпреки, че пенсиите и заплатите на цитираните категории растат през тази година, вместо увеличение на трансфера от държавния бюджет, в проекта на закон се предвижда намаление с 44 милиона лева.

Log in or Sign up