Петък, Август 19, 2022
Follow Us

Хепатит

  • Хепатит С вече може да се лекува ефективно, благодарение на съвременните лекарства. Въпреки че са излекувани, обаче, някои пациенти могат да развият рак на черния дроб. Понастоящем се прави ултразвуков скрининг на всеки две години, за да се следи за начална форма на рак. Изследователски екип в MedUni Vienna е разработил нов инструмент, който може да определи риска от рак при тези пациенти пациентите с едно изследване. Тяхното проучване по този въпрос наскоро беше публикувано в Journal of Hepatology.

  • Отбелязваме Световния ден за борба с хепатита. За първи път България има Национална програма за превенция и контрол, която обаче все още не е заработила на практика
    Безплатно тестване за хепатит С ще има в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ от 2 до 31 август. Кръвното изследване ще става в централната лаборатория на болницата в работни дни между 8:00 и 14:00 часа. Не е необходимо предварително записване.

  • Световният ден за борба с хепатита - 28 юли се отбелязва всяка година от 2008 г. насам. Хепатитът е едно от най-коварните заболявания, тъй като поради липсата на ясни симптоми мнозина не знаят, че са заразени. Хроничните хепатити В и С крият сериозни рискове от тежки усложнения - ако не бъдат лекувани.
    Тази година по темата „Хепатит“‘ разговаряме с г-н Тодор Петров член на Сдружение за развитие на българското здравеопазване и Център за защита правата в здравеопазването.

  • Върховният административен съд обяви за нищожни изискванията на НЗОК при лечение на хроничен вирусен С хепатит при болни над 18 годишна възраст в извънболничната помощ, утвърдени на 15 август 2020 г.
    Причината е, че изискванията не са били обнародвани в „Държавен вестник“, а това е съществен порок на акта, който води до неговата нищожност. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.

  • Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити (2021 – 2025), която бе приета от Министерския съвет в сряда, предвижда безплатен скрининг за хепатит В и С във възрастовата група от 40 до 65 г., съобщихаот пациентска организация ХепАктив и Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография. След съвместни усилия с експертите от Министерството на здравеопазването националната програма за борба с хепатит В и С вече е факт. И пациентите, и професионалната медицинска общност приветстват работата на МЗ, като очакват спешни действия за изпълнението й възможно най-скоро поради високата социална цена на вирусните хепатити, изразена в късни усложнения и преждевременна смърт.

  • Д-р Красен Здравков Иванов завършва медицина в Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ – гр. Варна през 2014 г. Преминал е обучителни курсове и е участвал с научни постери и презентации в български и европейски конгреси в градовете Рим, Виена, Барселона, Прага и Загреб. Преминал е едномесечен стаж по вътрешни болести в Москва, Русия към първи Московски държавен медицински университет „И. М. Сеченов“. Д-р Красен Иванов е член е на Българското научно дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; Европейското дружество по гастроентерология; Българска асоциация по ултразвук в медицината. Член на управителния съвет и ръководител на секция Хепатология в Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България.
    Д-р Красен Иванов е автор и съавтор е на научни публикации в български и еропейски издания и на статии в сайтове с медицинска насоченост.

    С него разговаряме а най-новите възможности в диагностиката Хепатоцелуларния карцином, които бяха една от темите на VII-та Национална конференция похепатология, която през ноември. 

    Д-р Иванов, в края на миналия месец се проведе VII Национална конференция похепатология, в който взехте участие и Вие. Бихте ли  разказали какво е приложението в момента на биомаркерите диагностиката и проследяването на хепатоцелуларен карцином и има ли възможност то да се разшири?

    Хепатоцелуларния карцином е най-разпространената форма на първичен рак на черния дроб и четвъртата водеща причина за смърт от рак в света. Високите нива на смъртност и лоша прогноза се обуславят от забавената диагноза и откриването му в напреднал стадий. Над 50% от случаите на HCC са диагностицирани на късен етап, когато 5-годишната обща преживяемост е по-ниска от 10% Поради тази причина световните научни дружества препоръчват скрининг на високорисковите пациенти. Първата стъпка в скрининга са образните методи основно ултразвукът поне 2 пъти годишно при рисковите групи. На втори етап остават туморните биомаркери.
    Най широко използвания в световен мащаб е - Alpha-Fetoprotein (AFP). Но той има редица недостатъци като не достатъчна чувствителност, при 30% от пациентите е в референтни граници и недостатъчната специфичност AFP се повишава се при цироза, хроничен хепатит, бременност и герминативно-клетъчни тумори. Затова се търсят и други биомаркери в помощ на скрининга, диагностиката и проследяването на пациентите.

    На проведената конференция говорихте конретно за нов, сега навлизащ биомаркер PIVKA- II, с какво той е по-добър от досегашнит такива и каква е ползата за пациентите и медицинските специалисти от него?

    За територията на репукблика България е нов туморен биомаркер, но за световните научни дружества не е. PIVKA-II е протеин, индуциран от отсъствие на витамин К и представлява незряла форма на протромбин известна като дез-гама-карбокси протромбин или DCP.
    Според нас има голяма полза от него като допълнение към досегашните методи. Комбинацията от биомаркери открива повече случаи на хепатоцелуларен карцином. Използването на PIVKA-II в допълнение към AFP добавя 36% чувствителност. Освен това има много случаи на хепатоцелуларен кацрином, част от които представих и на конференцията по хепатология, при които AFP е с нормални стойности докато PIVKA-II е мнгократно завишен.
    Според мен всяко изследване което подпомага по ранната диагноза и съответно навременно лечение е важно и може да бъде от полза на колегите и техните пациенти.

    Какво показва вашият клиничен опит с PIVKA - II, потвърждават ли се очакванията към него, заедно с какви други изследвания би могъл да се прилага и въможно ли е приложнието на PIVKA - II в диагностиката и проследяването на хепатоцелуларен карцином, да замести биопсията, в случаите когато не е възможно извършването и?

    Ние използваме PIVKA II от 5-6 месеца. Смятам, че клиничната употреба на PIVKA-II е в помощ на диагнозата на хепатоцелуларния карцином. За този кратък период имаме резултати които систематизирме и интерпретираме при различните групи от пациенти. На този етап мога да кажа, че серумните нива на PIVKA-II при пациенти с първичен чернодробен рак са значително по-високи от тези при пациентите в контролната група. PIVKA-II има пряка корелация с размера на тумора , при туморите с големи размери е в по високи стойности. Комбинацията на PIVKA-II и AFP увеличава диагностичната ефективност. Комбинацията на PIVKA-II и AFP засилва чувствителността за разграничаване случаите на хепатоцелуларен карцином от контролните.
    Изчакваме навлизането в България и на нов биомаркер за хепатоцелуларен карцином - AFP-L3 фракция , чрез които ще можем да изчисляваме GALAD Score той е комбинация от: ( пол, години, AFP, PIVKA II и AFP-L3 ). Клиничното значение на този нов GALAD Score e проверено в редица световни проучвания и публикации и дава много добри резултати за по ранното откриване на първичен чернодробен рак.
    Относно биопсията, според световните научни препоръки тя не е нужна за поставяне на диагнозата, тя се поставя на базата на образните методи. В България, за да се стартира противотуморна терапия от медицински онколог е необходима хистологична верификация, което понякога създава проблеми при трудни за провеждане на биопсия тумори.
    В заключение бих искал да кажа, че туморните биомаркери не могат да се използват самостоятелно за поставяне на диагнозата  хепатоцелуларен карцином и не могат да заместят образните методики или хистологичната верификация.

  • 1.В брой 48 от 28.06.2022 г. на „Държавен вестник“ (ДВ) бяха публикувани две решения на Върховния административен съд. Първото е решение номер 5003 от 20.04.2021 г. по административно дело 9163 от 2020 г. на тричленен състав, а второто – решение номер 5827 от 14.06.2022 г. по административно дело 2838 от 2022 г. Целта на настоящата статия е не само да запознае читателите със съдържанието на решенията, но и да се спре на един важен проблем, отнасящ се до правилното определяне на правната същност на актовете на Националната здравноосигурителна каса, който обуславя тяхната валидност и правна сила.

Log in or Sign up