В сряда, Върховният административен съд ще гледа дело, по което НЗОК оспорва изменения в наредбите за медицинските стандарти. Ответник по делото е министърът на здравеопазването. Делото е необичайно, не само защото, едва ли има друг случай, в който двете ведомства да се изправят едно срещу друго в съдебен спор. Като страни по делото са конституирани още Център за защита правата в здравеопазването, Националното сдружение на частните болници и Сдружението на общинските болници в България. Всички те са заявили, че се включват в делото на страната на министъра на здравеопазването. Това също е необичайно, защото МЗ и неправителствените организации обикновено спорят по дела в съда.

Повод за този коментар е обвързването на увеличението на цените на клиничните пътеки с повишаване на минималните трудови възнаграждения на персонала на лечебните заведения, записано в подписания миналата седмица анекс към НРД. Няма съмнение в добрите намерения на Правителството да повиши заплатите на работещите в лечебните заведения.

1.С проект на договора за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 г. са определени началните минимални заплати на категориите персонал, зает в: 1. университетски многопрофилни и специализирани болници; 2. многопрофилни и специализирани болници за активно лечение; 3. центрове на кожно-венерически заболявания, болници за продължително лечение, болници за продължително лечение и рехабилитация.

Днес, 7 април е световен ден на здравето. Денят е определен като световен ден на здравето¸защото на тази дата през 1948 година в Женева е учредена Световната здравна организация. Денят се чества и като професионален празник на всички хора, работещи в сферата на хуманната медицина.
В нея понастоящем в СЗО членуват 194 държави. СЗО разработва програми за решаване на общи за човечеството здравни проблеми. Глобалните инициативи приканват всички - от световните лидери до гражданите - да се фокусират върху международно значими здравни предизвикателства.

През седмица № 4 на 2022 г. (24 до 30 януари) в България са регистрирани 61 831 случая на COVID-19. Заболяемостта (броят на лабораторно потвърдените случаи) на 100 000 население на 14-дневна база към 30 януари е 1749,18 (Фигура 1), при седмична позитивност на тестовете 25,33% (Фигура 2).

„Наясно съм с проблемите на медицинските сестри и с недостига на кадри в системата. Затова предприехме няколко неща, които са стъпки в правилната посока. Създадохме работна група, която да изготви стандарт по здравни грижи, защото сега сме ги оставили на близките на пациентите.

Възможно ли е  да се създаде общ Медицински стандарт по Здравни грижи или всяка специалност има нужда от отделна стандартизация както и за недостатъците на съсловните организации, разговаряме с г-н Александър Александров, председател на Български съюз на лекарските асистенти фелдшерите.

"Имаме огромен проблем с недостига на професионалисти по здравни грижи и това трябва да се промени. Стихващият интерес към тази специалност се дължи както на ниските възнаграждения, така и на липсата на възможност за професионално развитие".

МЗ предлага с публичен ресурс да бъде осигурено провеждането на допълнителни здравни дейности при деца на възраст до 14 дни след изписване от родилното отделение в дома на детето, както и осъществяване на дентално лечение при лица над 18 г. с психични заболявания под анестезия. Това са предложенията, включени в Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който беше публикуван днес, 9 юли, за обществено обсъждане.

Министерството на здравеопазването е изпратило предложение до Министерството на образованието и науката специалността „Медицинска сестра“ да бъде определена за защитена. Това стана ясно по време на работна среща между заместник-министъра на здравеопазването д-р Тома Томов, заместник-министъра на образованието и науката проф. д.ф.н. Генка Петрова и заместник-министъра на труда и социалната политика Иван Кръстев.

На 12 май преди 201 г. във Флоренция се ражда Флорънс Найтингейл.

Именно тя поставя началото на професията медицинска сестра. Съдбата й отрежда аристократична титла и обещаващо начало в живота. Получава образование, владее няколко езика, но отказва да следва обичайния път на момичетата от нейната класа.

Министерството на здравеопазването спря изплащането на 1000 лева на медицинския и немедицинския персонал на болниците. Решението влиза в сила със задна дата - от 1 януари 2021 година. На болниците е указано също да върнат получените, но неизплатени до момента на персонала суми.
В писмото се казва, че допълнителните възнаграждения за персонала, пряко зает с лечението на болни с Ковид ще се извършва от НЗОК.

Още една медицинска сестра спечели дело срещу уволнението си на първа инстанция. Това е третият подобен случай, похвалиха се от Синдиката на българските медицински специалисти. Първите два бяха в Токуда и Пирогов. Новият казус е в УМБАЛ "Проф. Стоян Киркович" в Стара Загора.

В рамките на дните, определени за финализиране на бюджетната 2020 г., Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) изплати в национален мащаб общо 3 151 221 483 лв. за здравноосигурителни плащания за медицинска и дентална помощ на договорните си партньори, в това число за:
Първичната медицинска помощ (ПИМП) – 281 434 237 лв. или с 37 милиона лева над планираното в първоначалния закон за бюджета на НЗОК

1.Консултативният комитет на Европейския съюз за безопасност и здраве на работното място обоснова необходимостта Ковид – 19 да бъде признат за професионално заболяване. Засега само в областта на здравеопазването и социалните грижи и оказване на помощ по домовете, а при настъпване на пандемия – и в други сфери, в които има риск от заразяване и възникване на огнища от заразвяване¹.