Петък, Септември 30, 2022
Follow Us

Министерство на здравеопазването

  • С този въпрос, Сдружението на общинските болници в България (СОББ) се обръща към представителите на политическите партии, участници в предстоящите на 2 октомври парламентарни избори. Отправена е Покана за предизборна дискусия.
    В поканата се казва, че през последните 20 години в здравната система са се натрупали проблеми и дисбаланси, които в последните години са станали критични и застрашават сигурността на болничната медицинска помощ, като цяло.

  • Ангелина Бонева и Снежана Георгиева обсъждаха здравните политики в ефир Казаха се важни точки и се посочиха решенията Ангелина Бонева гостува в студиото на ТВ България 24, с водещ Снежана Георгиева. В предаването "Хитове в мрежата" водещата задаваше въпроси наравно със зрителите и отворената жива телефонна линия, а Ани отговаряше, без да губи време и посочваше стъпките, през които пациента трябва да премине, към кои институции да се обърне и как да се разрешат проблемите. 

  • Медиите съобщават за нов случай на починал човек, който потърсил, но не получил спешна медицинска помощ:
    „Мъж почина пред Центъра за спешна медицинска помощ в Самоков. На видеоклип, заснет от близките на починалия, се вижда как той лежи в безпомощно състояние на задната седалка на автомобил, докато чака да се появи лекар. Оказва се, че медикът, който е бил на смяна, е трябвало да придружи друг спешен пациент с линейка до София. На място е била само медицинската сестра. Повече от 30 минути болният не е получил помощ и е починал.“

  • Българското законодателство урежда спешната и неотложна помощ като безплатни за всички. Въпреки това се среща порочна практика от някои лечебни заведения да изискват заплащане от пациентите или доплащане на някои от проведените изследвания. Детайлният преглед на нормативната уредба обаче показва, че това няма законово основание и дори напротив – е основание за санкциониране на лечебното заведение.
    Разликата между спешна и неотложна медицинска помощ.
    В България е въведен принципът за разделение на спешната медицинска помощ от т.н. „неотложна” медицинска помощ. Въпреки че финансирането на двата вида помощ е различно уредено, и двата не се заплащат от пациента, потърсил помощ.

  • Сдружение „Ретина България“, Центърът за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и Фондацията за реформа в местното самоуправление (ФРМС) имат удоволствието да Ви поканят да вземете участие в Кръгла маса с представителите на основните заинтересовани страни, формиращи и осъществяващи политиките за хората с редки болести в България или имащи отношение към тяхното състояние, която ще се състои на 20 септември 2022 г. (вторник) от 14.00 часа в конферентна зала „Едно“, хотел „Рила“, ул. „Цар Калоян“ No6, гр. София.

  • Световната здравна организация отбелязва всяка година, през месец септември денят на пациентската безопасност, тази година денят е посветен на лекарствената безопасност. Световната общност разпределя отговорността по равно между участващите в системата на здравеопазване.

  • Комисията Lancet представи своя доклад за грешките при реакцията на пандемията с Ковид-19. 28-те експерти, участващи в комисята са глобални експерти по публична политика, международно сътрудничество, епидемиология и ваксинология, икономика и финансови системи, науки за устойчиво развитие и психично здраве. Комисията беше създадена през юли 2020 г. с четири основни задачи:
    Препоръки за ограничававне на епидемията;
    Справяне с хуманитарните кризи, произтичащи от пандемията;
    Справяне с финансовите и икономическите кризи в резултат на пандемията;
    Възстановяване на справедлив и устойчив свят.

  • Според годишните данни по консолидираната фискална програма на министерството на финансите, публичните разходи за здравеопазване през последните 10 години са се увеличили повече от два пъти. През 2012 година публичните разходите са били в размер на 3 милиарда и 303 милиона лева. През 2021 година те вече са 7 милиарда и 221 милиона лева.
    Общите суми на разходите растат ежегодно. Известно задържане на разходите се вижда в периода 2015-2017 година, а най-силно увеличение се регистрира 2014 и 2020-2021 години

  • Служебното правителство обсъди на заседание на 7.9.2022 г. Националната здравна стратегия 2030, изготвена от Министерството на здравеопазването. От този документ, чийто обем надхвърля 100 страници, ще се спра на „Политика т. 2.6. Култура за безопасност в здравеопазването“. Разбира се, в статията само ще набележа важните моменти в този сегмент на здравната стратегия, който е от значение за всички практикуващи изпълнители на медицински услуги и за всички граждани.

  • Много обещания или никакви обещания, какво планират за здравеопазването политическите партии. Някои от бъдещите представители на народа, голяма част от които и досегашни такива, са подготвили програми достойни Оскар, други са били по-обрани, трети пък все още не са готови с обещанията.

  • С § 71 на анекса от месец април 2022 на НРД 2020-2022 бяха въведени минимални възнаграждения за медицинския персонал. Няма да се спирам на въпроса дали това е законно, защото в момента има висящ спор пред ВАС (на първа инстанция съдът спря действието на спорните разпоредби). Освен за минимални възнаграждения с анекса са въведени изисквания за максимално съотношение между най-ниската и най-високата заплата в болницата, както и минимална част (60%) от приходите на болницата от НЗОК, която да се разпределя, като заплати. Изпълнението на тези изисквания е обвързано с цената на заплащане на медицинските дейности – ако ги изпълниш получаваш заплащане по по-висока цена, ако не ги изпълниш по по-ниска. Да видим до какво ще доведе това.

  • С чл.12 от Националния рамков договор за дентални дейности за 2018 г. бе прието, че всички лица от 65 до 69 годишна възраст с цялостно обеззъбена горна и/или долна челюст имат право да получат безплатно зъбни протези. НРД е обжалван пред Комисията за защита от дискриминация от русенския лекар д-р Г. Тодоров, който пледира, че това е дискриминация спрямо лицата от всички други възрасти.
    С Решение от 2019 година, Комисията за защита от дискриминация приема за установено, че разпоредбата създава предпоставки за непряка дискриминация по признак „възраст“ спрямо лицата с цялостно обеззъбена горна и/или долна челюст извън групата от 65-69 годишна възраст;

  • Сдружение „Ретина България“, Центърът за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ)и Фондацията за реформа в местното самоуправление (ФРМС) имат удоволствието да Ви
    поканят да вземете участие в Консултация с представители на публичните нституции, провеждащи и изпълняващи политиките за хората с редки болести, относно състоянието
    на дейностите по редки болести в България, която ще се състои на 7 септември 2022 г. (сряда) от 11.00 до 12.00 часа, онлайн в платформата Zoom.

  • 1. Бързото навлизане на електронната комуникация – лекар-аптека-пациент в медицинската практика. Медицината се електронизира не само на плоскостта на все по-широкото използване на съвременни технически средства за диагностика и лечение на болните, но и на плоскостта на взаимоотношенията между участниците в здравеопазването. На ден, пише mediapool.bg на 25.8.2022 г., се извършват 130 000 електронни прегледа („Пo 130000 електронни прегледи при лекар се правят всеки ден в България“), издават се електронни направления и електронни рецепти. Медицината става все по-дистанционна на ниво доболнична медицинска помощ. (Да се надяваме дистанционната медицина да не се дистанцира от пациента).

  • 1.През седмицата българската преса разпространи информация, че в Япония е започнало разследване на две бъбречни трансплантации на японци, направени в България с донори - млади хора от Молдова и Украйна. Българските власти още преди години са получили сигнали за незаконни трансплантации, но реални мерки бяха взети едва миналата година от служебния министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров. Става дума за разследване на водещия японски вестник „Йомиури Шинбун", който пише за международна схема за незаконни трансплантации в редица държави, вкл. и България. В престъпната схема са участвали японска неправителствена организация, посредник – турски гражданин, донори от Източна Европа, които са заменили китайските донори през времето на пандемията от коронавирус и строгите ограничителни противоепидемични мерки в Китай. Разбира се, става въпрос за схема на трансплантации, извършени с користна цел и с изплащане на големи суми на донори, посредници и лекарите, провели операциите, които, слава богу са завършили успешно.

  • От Националното сдружение на частните болници разпространиха прессъобщение, в което се казва, че „НЗОК кара болниците да подпишат дебитни и кредитни известия, с които да се откажат от надлимитната си дейност, натрупана заради орязаните им бюджети, за сметка на парите, изплатени им като държавното подпомагане по време на извънредната епидемична обстановка.“
    От сдружението напомнят, че тези правила са заложени в подписания от БЛС и НЗОК през месец април Анекс към НРД 2020 – 2022. По силата на тези разпоредби „болниците и медицинските центрове трябва да връщат парите, получени за работа в условия на епидемия от Ковид 19, като награда, че изнесоха борбата с пандемията на гърба си и много от техни служители изгубиха живота си в нея.“

  • Смята се, че мениджмънта на болницата е добър, ако са заети поне 75-80% от разкритите легла. Процентът на заетите болнични легла като цяло в страната от началото на годината се колебае между 40% и 50%, а ако пресметнете само леглата за активно лечение е дори по-нисък. Данните сочат също, че няма съществена разлика в заетостта на леглата, в зависимост от собствеността или разположението на болницата.

  • Мнозина, вероятно не помнят (или никога не са знаели) мобилното приложение "Вирус сейф"(virusafe). То представлява специализиран софтуер за анализи и визуализация през географски карти. В него се въвеждат лични данни - ЕГН, могат да се въведат и хронични заболявания. Централен регистър събира информацията и я изпраща на държавните органи. Има и регистър на карантинираните и на всички заболели, като тази информация по автоматизиран път стига до органите на МВР, които осъществяват контрола на изолираните. Приложението е изградено от „Информационно обслужване“ (без обществена поръчка, както обичайно се възлага на тази фирма) и работи от месец април 2020 година.

  • Бившият служебен здравен министър д-р Стойчо Кацаров отговаря на въпросите на Миролюба Бенатова. Един от най-важните въпроси е „Можеше ли вече да има работеща детска болница?“ Отговорът на д-р Кацаров е категоричен: Да! Ние не само обсъждахме възможностите, н ие предприехме конкретни действия. Взех решение за вливане на Правителствена болница и Здравната инвестиционна компания в детската болница проф. Иван Митев. Ако не беше спряно решението ми от проф. Сербезова, сега децата щяха да се лекуват в луксозните условия на Правителствена болница, а дружеството щеше да разполага по сметките си със 100 милиона лева за проектиране и строителство на нов корпус.

  • Европейските референтни мрежи (ЕРМ) са създадени през 2017 г. в съответствие с чл. 12 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета в областта на редките и комплексни заболявания. В момента има 24 виртуални мрежи, включващи доставчици на здравни услуги, специализирани в различни области на медицината. Органът за управление на ЕРМ система е Съветът на държавите-членки (СДЧ), който се състои от национални органи, определени от всяка държава-членка.
    Както признава СДЧ в изявлението си от 2019 г.2, за да се осигури правилно и устойчиво функционирането на ЕРМ и да извлече всички ползи за пациентите, страдащи от редки и сложни заболявания в целия ЕС, ЕРМ трябва да бъдат свързани по ясен и стабилен начин с здравни системи на държавите-членки.

Log in or Sign up