NSVOK top banner

Вход

От първо лице. Придружителят разказва

asen.baltovПолина Паунова, журналист и общественик сподели в своя дневник във Фейсбук лично преживяване като придружител на пациентка, пострадала при травма и приета за лечение в Пирогов. Публикацията предизвика огромен интерес със своята прямота, а всички коментари споделят свои аналогични спомени от същата болница. Предаваме дословно:
Започвам това с обяснението, че никога досега не съм стъпвала в болница, извън тази, в която работят родителите ми (Слава Богу); и извън една-две ситуации, в които съм придружавала близки при конкретен лекар.
Не бях влизала в Пирогов до тази вечер, когато моя приятелка си натрошава ръката брутално и аз се озовавам с нея като придружител в Спешното.
Няма да разсъждавам по темата здравеопазване и тн, ще изредя само фактите.
Хоспитализацията отне 4 часа, като придружителите бяхме двама. Ако всичко вършеше един човек времевата рекапитулация щеше да е друга.

Та... В травматологията се пуши (казвам го като страстен пушач). А под пуши се - имам предвид, че смрадта на цигари и кълбета дим се носят навсякъде. Ако си астматик - избираш да си ходиш потрошен или да си хриптиш. Но, всичко е 6.
Влизаме в кабинет 108. Съобщават, че костта е натрошена много сериозно, между рамото и лакътната става. Лечението е операция, казва докторът. И продължава: иначе последиците могат да бъдат много опасни, включително и ръката да стане неизползваема. "Добре, разбира се" - е отговорът на моята приятелка (която ако реши, ще се обозначи сама коя е). Докторът казва: Касата покрива операцията, обаче всъщност покрива само гипс. Може и операцята, но консумативът (пирон с цена 2500 лева) е изцяло за ваша сметка. Ние препоръчваме това, иначе ви казах последствията може да са много опасни, но решението си е ваше...
Решението е очевидно. "Ами тогава ще ви хоспитализираме - сега след като сме ви направили един рентген, ще ви направим шина У-образна, пак ще ви снимаме и после вече всичко останало". Дотук добре, казвам си аз. Но, всъщност всичко започва оттук.
От кабинет 108 отиваме пред рентгена - кабинет 131. Къде е той, питам аз. "Еми, рентгенът е това". "Добре, де - къде е рентгенът?", пак питам с леко повишаваща се интонация. "Е, НЕ СТЕ ЛИ ИДВАЛИ ТУК?! НЕ ЗНАТЕ ЛИ КЪДЕ Е?!" .... Не, Слава Богу - отговарям, а потрошената другарка утонява виейки къде да идем. Болкоуспокояващо все още не е получила. Няма да получи и до 23.30 ч.
Както и да е - тръгваме към рентгена. За целта се придвижваме с количка. Количка първоначално няма, после се оказва, че има - ама срещу ангажимент към санитаря да почерпим. Почерпихме - с 20 кинта.
Влизаме в рентгена. Възрастна дама пита рентгеноложката къде да отиде: В кабинет еди-си-кой. Дамата пита къде се намира: "ГОСПОЖО, КОЛКОТО И ПЪТИ ДА МЕ ПИТАТЕ, ВСЕ ТОВА ЩЕ ВИ ОТГОВАРЯМ" ... и пак съобщава номер на кабинет. Жената тотално объркана си тръгва, рентгеноложката заключва: "Ейййй, аман от идиоти".
Събличаме се с пострадалата. Рентгеноложката вика: "Абе, що ще й снимаме шията?!" Аз: Не е шия, шина има написано. "Ааааа, не - шия, шия пише". После леко се замисля и казва: А, добре че казА, верно е шина. СпЕстихме.
Оказва се, че няма кой да я сваля от масата за рентген. Свалям я. Тя вие. Болкоуспокояващо още няма.
Връщаме се пред кабинет 108. И зачакваме за кардиограма, кръв и тн. Чакаме 20, 30 мин... Отивам да пуша. Пред Пирогов млад пиян ром бие гаджето си. Влизат вътре. И скандалът продължава пред кабинет 108. Има полиция, полицията само минава покрай тях и не им обръща внимание, нищо че вдигат болницата на главата си.
Все така чакаме пред кабинет 108. Забравили са ни. Сещат се за нас, когато на 45-та минута почти захапвам доктора за врата. Влизаме. Събличам я, тя пищи, ръката се чува как хрущи въпреки обездвижването. Тя плаче, те викат - айде, айде - ще издържиш. Трябва да легне за кардиограмата, не е ясно това как ще се случи. "Поне хартиен чаршаф можете ли да ми дадете" - пита тя санитарката. "Еми - може", казва тя троснато. И зачакваме хартиен чаршаф. Не може да легне. викам лекар, той идва одосаден, и казва - че тя шината в тая ситуация не може да обездвижи (нищо че предходен негов колега каза, че може и така да си се лекува, ама по-добре операция). С много усилия стигаме до кардиограма и кръв. Контузената вие от болка. Болкоуспокояващо - все така няма.
В крайна сметка отиваме отново до рентгена. Чакаме отново, дълго. Няма други хора в тоя момент. Но пък нямаше и рентгенолог. Отново отивам да пуша. Нови се бият. Полицията я няма.
Вече сме минали регистратура и всичко останало - качваме се на етаж 8 за прием. Посреща ни санитар. Какво да правим - питам аз. "Стоите", гласи лаконичният му отговор. Стоим. Стоим. Стоим. В момента, в който става ясно, че ще "ползва" ВИП-стая срещу 100 лева на нощ, настава оживление и веднага е настанена.
Във ВИП-стаята: кенефът е мръсен, тоалетна хартия си я заредихме сами (окача се после, че имало някаква), няма и сапун. Ама пък е ВИП, кво...
Влиза сестрата. Носи спринцовка. "Обезболяващо ли е това?". Не. А какво е, антибиотик? - пита жената със счупеното крило. "Не". "А какво е?!"... "Ама вие много въпроси задавате!! Имате ли алергии?" "Е, как да не задавам - нали е за мен? Какво е". "Няма да ви го бия!!! Само ще ви тествам за алергии". Така и не казва за какво става дума, обаче. Очевидно зорко пазена тайна.
Обясняваме, че още не е пила болкоуспокоително. Щяла да донесе. След малко. В крайна сметка донесе.
Часът вече е 11.30. Как се регулира това легло, питам плахо. "От стрелките!!!!" - отвръща сестрата. Не работят - отговарям. "Е, то е лесно - какво искате сега?! Натискате си ги", "АМА НЕ РАБОТЯТ" - повишавам тон. "САНИТАРЯТ ПИТАЙТЕ, МОЖЕ ДА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В ТОКА". В крайна сметка става ясно, че стрелките, намиращи се до главата на лежащо болният по мистериозни причини не работят и трябва да СТАНЕ, да иде до частта на леглото, където са краката му и оттам да регулира.
По чаршафа има косми. И не е точно чаршаф. Ама нищо. ВИП е. За 100 кинта.
Заредихме тоалетна хартия, мокри кърпички. И аз си тръгнах.
П.П. Наложи се да подпиша моята приятелка в някакви формуляри, което бе посрещнато с клето вайкане от сестрата долу в травматологията. После прочетох формулярите - оказа се, че има форма, която предполага, че пациентът може и да не е в състояние да се подпише, но да е в съзнание. Очевидно няма нужда да се чете обаче задълбочено.
П.П2. На въпрос - какво означава ВИП-стая, при положение, че един сапун няма, отговорът беше "Ами така се води, защото може да има човек при вас"...
П.П.П. На всевъзможни въпроси от наша страна, отговорът беше все един и същи: "Абе, това са някакви глупости, дето ги иска касата".
И пореден послепис: Всички говорят на "Ти". И започват да викат, ако имаш наглостта да попиташ нещо.
Казусът е тежко счупена ръка. Тежко счупена, но все пак ръка. И за 4-часов воаяж из "Пирогов" бяхме нужни двама души. Това е държава, в която дори ръката ако си счупиш не е препоръчително да си сам, когато ще се изправяш срещу системата на здравеопазването. И да - не се сблъскваш с него, а направо си СРЕЩУ него.
Просто не мога да си представя как оживява човек над 70 години например, който трябва да мине всичко това сам...
Това е. Написаното не се нуждае от коментар. Може би от едно напомняне. Преди няма и месец, директорът на болницата професор Асен Балтов получи от Българския лекарски съюз награда за най-добър мениджър!

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Борислав Тасев · преди 7 дни
    Казвам се Борислав Тасев. Не обичам да влизам във Facebook и почти никога не го правя, защото го смятам за платформа за клюкарстване и избиване на комплекси. Сега обаче искам да напиша отговор на г-жа Полина Паунова, защото повечето от това, което е написала по повод хоспитализацията на своята приятелка в „Пирогов“, е лъжа. Аз съм лекар в Първа клиника по ортопедия и травматология и бях на работа в 108-и кабинет, когато пациентката беше приета в болницата. Някои от нещата, които са цитирани, са изопачени мои думи.
    Започвам подред. Първо, не мога да кажа дали хоспитализацията наистина е отнела 4 часа (това може да се провери), но е възможно. Тази вечер имахме проблем с рентгена – не можехме да получаваме рентгенови снимки по мрежата и за всяка снимка ходехме до кабинета, в който е правена – което ни бави страшно много, защото освен нас, там ходеха и колеги от други кабинети, рентгенолози, които трябва да разчитат снимки, а и самите рентгенови лаборанти трябва да правят снимки. В много болници, когато се случи нещо подобно, спират да преглеждат пациенти и ги препращат някъде другаде... Ние не спряхме. Обяснявахме за проблема на всички пациенти, така че г-жа Паунова и нейната приятелка са били наясно с него, били са наясно, че не сме ги забравили пред кабинета, а просто не можем да си свършим работата навреме.
    Ясно си спомням как обясних възможностите за лечение на такава фрактура – че може да се лекува неоперативно и оперативно, както и какви са предимствата и недостатъците на двата начина на лечение (обяснявам това на всички пациенти, които са показани за оперативно лечение). Не съм казвал, както излиза от писанията на г-жа Паунова, че ако не се направи операция, ръката на пациентката ще стане „неизползваема“, а й обясних какви точно са показанията за оперативно лечение, както и защо в нейния случай оперативното лечение води до по-добро възстановяване – при такова разместване неоперативното лечение води до по-висок процент на несраствания. Обясних й обаче как протича неоперативното лечение, както и какво представлява операцията. Никога не съм казвал, че „касата покрива само гипс“. Казах, че касата не покрива имплантите, които се поставят. Не знам откъде на г-жа Паунова е хрумнала сумата 2500 лв., но такова нещо не съм казвал. Цената на имплантите при такава фрактура е около 2 пъти по-ниска и това казах на пациентката (леко отклонение – не смятам, че е хубаво пациентите да си плащат имплантите и не ми е приятно да говоря с пациент за пари).
    По отношения на „одосадения“ колега – пациентката попита медицинската сестра защо, след като й е поставена шина, костите й „щракат“ – един от колегите отиде при нея и й обясни, че при неоперативно лечение (т.е. с гипсова шина, впоследствие с ортеза) наистина има подвижност на костните фрагменти и това, което пациентът усеща, е точно такова „щракане“.
    По отношение на болкоуспокояващите – пациентката ме попита за болкоуспокояващи и й казах, че обездвижването на фрактурата има най-добър болкоуспокояващ ефект, но след като я качим в клиниката, ще й бъдат направени и болкоуспокояващи.
    Следващото твърдение – което засегнах и по-горе – не, не сме забравили за пациентката, просто, както казах, постоянното тичане до рентгена, за да гледаме снимките, ни бавеше страшно много (и г-жа Паунова и нейната приятелка знаеха това).
    И през цялото време нито веднъж не съм се обърнал към пациентката или нейните придружители на „Ти“.
    За останалите твърдения не мога да кажа нищо – не съм присъствал на събитията. При положение обаче, че абсолютно всичко, което съм казал, е изкривено, се съмнявам в истинността и на останалите твърдения на г-жа Паунова.
    Г-жо Паунова, доколкото видях сте журналист – така ли правите новини? На това ли учите децата си? Да, подобно описание на Вашите несгоди в „Пирогов“ със сигурност Ви печели много симпатии, последователи и „лайкове“, но струва ли си да лъжете, за да ги получите? Толкова ли са ценни? И да, сигурен съм, че всички, които са ги одобрили, сега ще започнат да плюят по мен… Точно затова смятам Facebook за платформа за избиване на комплекси. Хубаво е, че има и други, по-различни хора – такива, чийто живот не се върти около Facebook. На които не би им хрумнало, когато са притеснени за приятелката си, веднага щом се приберат, да седнат на компютъра и да започнат да плюят.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Д-р Б.Бонев · преди 8 дни
    Това е "Пирогов"! Единственото ценно нещо там бяха лекарите , които бяха с отлични професионални качества: добри диагностици, отлични оператори , но малко за съжаление бяха лошо платени и затова масово напуснаха болницата. Затова и лекари вече няма да има в тази болница. Сравнете колко операции се извършват в "Пирогов" дневно и сравнете тези данни с другите болници. Защо лекарите на "Пирогов" не получават персонални заплати съобразно извършената медицинска дейност. Сега за НЗОК е лесно - всички под един знаменател.
    В провинцията е лесно - "закучи ли се нещо" - карай за "Пирогов"! Когато НЗОК и МЗ увеличат средствата за "Пирогов" , а тази боницата е част от националната ни сигурност - осевн успешно лечение на болните, ще има пари и за тоалетна хартия във ВИП-стаите ,Госпожо Паунова, а и персонала ще ви заговори на "Ви", въпреки че описахте само лошите неща за "Пирогов". Забравихте да пишете как е вашата приятелка? Оздравя ли счупената и ръка?
  • Публикуването на коментара е спряно.
    гост · преди 8 дни
    Ами това е положението-по линия на здравната каса.Ако не сте го разбрали до днес сега го научихте.Вица за пасциента в опрационната знаете ли го?-анестезиолога попитал:Вашата упойка по каса ли е или ще си я платите?По каса-казал пациента.Ами добре тогава...на ни на, на ни на-запяла сестрата...
    Да се прави медицина с 20 лева месечна здравна осигуровка води до това,с което сте се сблъскали,а темата за ВИП-а е друга-тя е частен случай на мениджърско безхаберие.
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост