NSVOK top banner

Вход

Стотици хиляди хора с увреждания могат да станат „работоспособни”, но безработни и без никакви доходи

2111377961Организации на хората с увреждания излизат на протест срещу предложените промени в областта на медицинската експертиза и концепцията за реформиране на системата за оценка на работоспособността на социалното министерство. От Сдружението на лекарите от ТЕЛК – София обявиха, че ще подкрепят техните искания и също ще участват в протеста. Председателят на сдружението д-р Боряна Холевич коментира за Право&Здраве какви са проблемите в системата от гледна точка на медиците и каква реформа в медицинската експертиза предлагат лекарите, работещи в съставите на ТЕЛК.

- Д-р Холевич, създаването на две комисии за освидетелстване на пациентите ли е основният проблем в предложената от социалното министерство Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността?
- Втори комисии към НОИ съществуват и към момента. Всички експертни решения с 50% и над 50% намалена работоспособност се разглеждат от тричленни лекарски комисии към НОИ, които при несъгласие с определения процент от ТЕЛК обжалват решението пред Националната експертна лекарска комисия. Този контрол отсъства само при издаване на експертни решения на деца. Когато НЕЛК определи процент намалена работоспособност под 50%, НОИ съставя на ТЕЛК ревизионен акт и лекарите от ТЕЛК изплащат получените от болния социални пенсии за периода от явяване на ТЕЛК до явяване на НЕЛК. Няма правосъдна система в света с прецедент като чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, който гласи, че обжалването на експертното решение на ТЕЛК не спира плащанията по него и сумата изплатена като пенсия се връща от лекарите от ТЕЛК. Този прецедент води до масово нежелание на лекари да работят в ТЕЛК, както и до умишлено занижаване на процентите от ТЕЛК. Проблемът не е в осъщесвяването на контрол от НОИ, а във въвеждането на нов термин - работоспособен човек с увреждане, което ще доведе до отнемане на инвалидните пенсии на стотици хиляди хора с увреждания. Въвеждането на термина работоспособност при хора с увреждания би имало смисъл единствено, ако е пряко обвързано с осигуряване на подходящи приспособени работни места, както и достъпна среда, при това не само в София и големите градове, но и в селата. В противен случай реформата ще доведе до произвеждане на „работоспособни”, но безработни хора с увреждания без никакви доходи.
Идеята за ограничаване или отнемане на правото на пенсия в случаите, когато хората с увреждания получават доходи от трудова дейност е в противоречие с основни закони. В Конституцията на Република България, правото на пенсия, при възникване на определени обстоятелства, предвидени в Закона за пенсиите, е гарантирано като вид осигурително право, без упражняването му да е поставено в зависимост от упражняването на друго основно право, каквото е правото на труд. При настъпване на определени условия, правото на пенсия възниква в цялото свое съдържание, включително от гледище на размера на дължимата пенсия. В Конституцията не се съдържа никакво основание, което да оправдава каквото и да било ограничение на правото за получаване на пенсия при възникване на условията, определени в Закона за пенсиите. Правото на обществено осигуряване е отделно конституционно право и се гарантира и защитава от Конституцията самостоятелно, както и правото на труд. Упражняването на всяко от тези права не е поставено в зависимост от упражняването на другото. Подобен казус е разглеждан от Конституционния съд през 1997 г. и решението е обнародвано в ДВ бр.89 от 07.10.1997 г.
Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в противоречие с модела на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето /ICF/ на Световната здравна организация, приета през 2001 г. от всички държави, членки на ООН, която определя увреждането като комплексен феномен и съчетава медицинския и социалния подход в една концепция и следва да се извърши едновременно от мултидисциплинарен експертен екип.
Идеята да бъдат лишени лицата с инвалидни пенсии от правото да упражняват трудова дейност противоречи и на чл. 4, т. 4 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-то Народно събрание на 26.01.2012 г., в сила от 21.04.2012 г., която забранява да бъдат ограничавани или суспендирани вече признати или съществуващи права на хора с увреждания при действието на Конвенцията или, още по-малко, в изпълнение на същата.

- Комисията за експертиза на работоспособността в НОИ ще бъде съставена също от лекари. Необходимо ли е и това няма ли да доведе само до ненужно забавяне на решенията и до усложнение на така или иначе сложната процедура?
- Към момента освидетелстването на пациентите започва от семейния лекар, издаващ първичното направление за ТЕЛК. Направленията се подават в картотеките за медицински експертни досиета, откъдето се разпределят към съответните лекарски комисии. На болните се изпращат писма, в които е посочено какви медицински документи трябва да представят, а именно консултации със съответни тесни специалисти, подкрепени с инструментални, параклинични и високоспециализирани обективни изследвания. При наличие на повече от едно заболяване, пациентът трябва да представи набор от документи, доказващи всяко заболяване поотделно. Следващ етап са лекарите от ТЕЛК, всеки от които трябва да има клинична специалност и минимум пет години клиничен стаж по съответната специалност. След запознаване с медицинското досие на пациента и преглед на лицето ТЕЛК издава експертно решение, съгласно действащата Наредба за експертиза на работоспособността. Решенията на ТЕЛК се разглеждат и обжалват при необходимост от лекарски комисии към НОИ, а обжалваните решения се преразглеждат от НЕЛК. При одобрено от НОИ решение и определени 50 и над 50% на лицето се отпуска инвалидна пенсия. С въвеждането на комисия, определяща работоспособността на хората с увреждания при наличие на остатъчна работоспособност, изобщо не е ясно каква ще е съдбата на лицето.

- Какви ще бъдат професионалните изисквания за лекарите в комисиите за експертиза на работоспособността в НОИ и има ли такъв кадрови ресурс в държавата, за да бъдат съставени новите комисии?
- В предложената Концепция е записано, че във вторите комисии ще работят лекари със специалност трудова медицина. Към момента тези лекари са изключително малко и повечето от тях са в пенсионна възраст. Предвидено е в рамките на една година да бъдат подготвени такива специалисти, което е на практика неосъществимо, тъй като тясна специалност в медицината се придобива за три години и половина и след полагане на изпит за специалност. Лично мен ме смущава фактът, че се предвижда работоспособността да се определя от специалисти без клинична специалност, а трудовата медицина не е такава. Аз като ортопед не бих се наела да определям работоспособността на човек с очно заболяване, а тези лекари ще трябва да го правят за всички зоболявания.

- Каква ще бъде процедурата за обжалване и ще бъде ли възможно да се оспори например само медицинската експертиза?
- Този въпрос не е засегнат в предложената от МТСП концепция.

- Ще има ли според Вас конфликт на интереси и съобразяване броя на отпуснатите инвалидни пенсии с финансовите възможности на Националния осигурителен институт, след като решенията ще зависят от служители на НОИ, каквито ще бъдат членовете на комисиите за експертиза на работоспособността?
- Несъмнено е налице конфликт на интереси при идеята степента на трайно намалената работоспособност и отпускането на инвалидни пенсии да се извършва от комисия на НОИ. В случая борбата с т.нар. "фалшиви" инвалидни пенсии е от компетентността на прокуратурата, а не е от компетентност на МТСП, НОИ и МЗ. Получава се дублиране на функции по контрол и дублиране на заетите в администрациите, които извършват една и съща дейност. Само този аргумент показва, че е неправилно предварително да се определят инвалидните пенсии като "фалшиви" от неовластени административни структури и по тази причина да се отнемат придобити права за инвалидни пенсии на хората с увреждания. На НОИ са предоставени правомощия да отпускат пенсии при представяне на необходимите документи за това, а не да създават комисии с разследващи функции, които да преценяват остатъчната работоспособност и тя отговаря ли на изискванията за отпускане на инвалидни пенсии. В случая чрез тези нови комисии се цели да се създадат законови пречки за отпускане на инвалидни пенсии, като правото на хората с увреждания да зависи от субективно оценяване и неясни критерии, които не се определят от степента на увреждането, а от съмнения и предположения на човешкия фактор, поставен в зависимост от стратегии на НОИ. Това е погазване на законови принципи.

- Какво предлагате в представения от Вас законопроект за медицинската експертиза, което не е засегнато в Концепцията за реформиране на системата за експертиза на работоспособността, а би могло да подобри сегашните недостатъци?
- В предложената от МТСП Концепция не е застъпено нито едно от нашите предложения. Те са следните:
1. ТЕЛК не би трябвало да определя процент „намалена работоспособност”, а процент „вид и степен на увреждане” и да посочва противопоказаните условия на труд, които биха влошили здравословното състояние на лицето. Това в никакъв случай обаче нe би трябвало да води до отнемане на инвалидната пенсия.
2. Засилване на контрола с наличния ресурс чрез преразглеждане функциите на картотеките за медицински експертни досиета в посока работещите там лекари, със стаж и опит в експертизата, да оказват допълнителен контрол и да имат право да обжалват експертните решения.
3. Преразглеждане на Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността, включително сроковете на инвалидизиране, като се даде възможност за определяне на пожизнен срок за заболявания и състояния, при които не се очаква подобрение; изключване от наредбата на състояния, които реално не водят до инвалидизиране и завишаване на процентите при сериозни заболявания и тежки увреждания.
4. Засилване на контрола чрез включване в състава на ТЕЛК на лекари - представители на НОИ, на ротационен принцип, така че да имат пряк контакт с пациентите и да имат право да подписват решенията на ТЕЛК „с особено мнение”, което автоматично да ги насочва за преразглеждане от НЕЛК.
5. Създаване на Наредба за експертиза на вид и степен на увреждане при деца, съобразена със спецификата на заболяванията и протичането им в детска възраст.
6. Въвеждане на задължителни разумни срокове за освидетелстване както от ТЕЛК, така и от НЕЛК, в рамките на три месеца от постъпване на документите.
7. Ускоряване въвеждането на електронна здравна карта и Единна електронна система за нуждите на ТЕЛК и НЕЛК.
Тези предложения са залегнали в предложен от Сдружение на лекарите от ТЕЛК – София Законопроект за реформа в медицинската експертиза. Същият е одобрен от Националнопредставените организации на и за хора с увреждания и внесен в Министерството на здравеопазването, социалното министерство и парламента.

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Маркирана като Лекар Пациенти ТЕЛК
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост