Д-р Болтаджиев: Всички болници могат да претендират за надлимитната си…

Д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници коментира пред БНР решението на ВАС за отмяна на решението на Надзорния съвет на НЗОК за лимитите на болниците. Съдът потвърждава изцяло мотивите на Административен съд - София град, който прогласи за нищожни текстове, с които се определят лимитите на...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Шуменският Окръжен съд обяви л…

Състав на Шуменския окръжен съд под председателството на съдия Свилен Станчев постанови решение, с което обявява лимитите на болниците за нищожни. В мотивите на съда се казва следното:Въвеждането на „лимит”...

МЗ гарантира, че всички болни …

МЗ гарантира, че нито един пациент няма да остане без достъп и приложение на необходимата за здравето му лекарствена терапия и се ангажира да актуализира списъка на лечебните заведения, при...

Болница "Майчин дом"…

Софийския градски съд определи рекордно обезщетение от 130 000 лв. за вреди и още 8870 лв. за разноски на пострадала от падналия асансьор в университетската АГ болница "Майчин дом". Досега...

Становище на Националното сдружение на частните болници по приетия закон за бюджета на НЗОК за 2018 година

hospitalОценяваме позитивно увеличението на приходната част на бюджета, което се надяваме да противодейства на тенденцията за нарастващ размер на доплащане от страна на пациентите. Според нас, обаче съществува риск заложеното увеличение на приходите от здравни вноски с над 12% да не може да се реализира през следващата година.
Оценяваме позитивно намаляването на резерва на НЗОК на 3%. Това ще ограничи възможностите на Надзорния съвет на НЗОК да взема решения „по целесъобразност” при разпределянето на средствата за здравно осигуряване.

Основен недостатък на този и всички, правени до сега бюджети на НЗОК е подходът за изготвянето им – разпределяне на остатък по Консолидирания фискална програма между политически определен пакет от услуги. Считаме, че правилният подход е първоначално аналитично да се определели пакетът услуги. На основата на пазарната цена на услугите, да се определят общите годишни разходи на НЗОК, след което да се изчислят приходите, размера на здравната вноска и вноските от държавния бюджет. Препоръчваме да се изготвят разчети и многогодишна прогноза за приходите и разходите в системата на задължителното здравно осигуряване.
Обръщаме внимание, че в чл. 3, ал. 1 и чл. 4 ал. 1 на закона, Народното събрание е приело текстове, които противоречат на Закона за здравното осигуряване. В тези текстове се определя, че в случаите, „когато не е приет Национален рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., се прилага решението по чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване”. Съгласно чл. 54, ал. 8 от Закона за здравното осигуряване, обаче „когато Националният рамков договор за медицинските и съответно за денталните дейности не бъдат приети при условията и в сроковете, определени в този закон, се прилагат действащите до момента НРД, а именно НРД 2017.” Решението по чл. 54, ал. 9 от ЗЗО се приема „само в случаите на промени в действащото законодателство, които налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания”.
Както се вижда от съдържанието в двата текста, приетата в ЗБНЗОК за 2018 година формулировка противоречи на тази в Закона за здравното осигуряване. Според ЗЗО, ако не се подпише нов НРД, действат правилата на НРД 2017 стария, а според ЗБНЗОК за 2018, ако не се подпише нов НРД, НС на НЗОК приема с решение правила. Това противоречие може доведе до ситуация, в която съществуват два нормативни акта (НРД 2017 и Решение на НС на НЗОК по чл. 54, ал. 9 от ЗЗО), които уреждат една и съща материя по различен начин. За да се избегне това, Народното събра ние тябва или да измени Закона за здравното осигуряване или да отмени приетите в чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 текстове на ЗБНЗОК за 2018 година.
Освен това с приемането на императивни текстове, според които, ако не се подпише нов НРД, правилата се приемат с решение на Надзорния съвет на НЗОК, практически лишава от смисъл провеждането на преговори за нов НРД. Съсловните организации трябва или да приемат предложените им от НЗОК правила или същите ще бъдат наложени с решение на надзорния съвет. Приет при такова условие Национален рамков договор няма характеристика на доброволно съглашение между две лица, защото би бил сключен при условия на заплаха, същите правила да бъдат наложени без договор.
Изразяваме отново категорично несъгласие с текста на чл. 4 от закона, според който „Надзорният съвет на НЗОК утвърждава стойности на разходите по изпълнители на болнична медицинска помощ, разпределена по месеци”.
Въведените по този начин лимити на дейността на болниците доведоха до влошаване на финансовото им състояние. Финансовият резултат на болниците трябва да е зависим от качеството на дейността им и предпочитанията на пациентите, а не на предварително, административно определени стойности. Настояваме на болниците да се заплаща за реално извършено и отчетено, съгласно изискването на закона лечение на пациенти, здравноосигурени лица, а не по определени от администрацията бюджети. Лимитирането на дейностите, освен, че нанася вреди на НЗОК и на лечебните заведения, ограничава по недопустим начин правото на пациента да избере в кое лечебно заведение да се лекува. По същество, то е злоупотреба с монополно положение и представлява разпределяне на квоти, между участниците на пазара и е в противоречие с чл. 19, ал. 2 на Конституцията. Пряка последица от това ограничаващо конкуренцията поведение е влошаването на качеството на медицинските услуги и повишаване на цената им. Интерес от такова лимитиране имат онези, които поддържат лошо практики, нежелани от пациентите. Лимитирането на дейностите ощетява лечебните заведения, които предоставят достъпна медицинска помощ с високо качество. В най-голяма степен лимитирането ощетява пациентите - здравноосигурени лица, които макар да са предплатили медицинската помощ, чрез здравните си осигуровки, са ограничени в правото си да изберат най-доброто лечение за своето заболяване.
Изразяваме категорично несъгласие с текстовете на § 11 от ПЗР на закона, макар като собственици и управители на съществуващи лечебни заведения, ние не сме засегнати пряко от забраната за сключване на договори с нови лечебни заведения и нови структури. Такъв тип забрани пречат на развитието на здравеопазването, ограничават конкуренцията и засягат по неблагоприятен начин правото на пациента да получи качествена и достъпна медицинска помощ. Въведената с § 11 забрана за сключване на договори по същество е забрана за инвестиции в лечебното здравеопазване, противно на определената с чл. 19, ал. 3 на Конституцията роля на държавата да закриля инвестициите. Още по-лошо е, че забраната е въведена внезапно и поставя в крайно неблагоприятно положение лечебни заведения, които са взели кредити, направили са инвестиции добросъвестно и по съществуващите преди забраната правила. Изведнъж те са се оказали в ситуация на внезапно променени правила и забрана за сключване и изменение на договори, която може да ги доведе до фалит.
Дори и да допуснем, че е възможно да се наложи временна забрана, то тя следва да бъде обявена предварително и с достатъчно дълго време преди налагането ѝ, така че онези, които вече са инвестирали да могат да завършат процеса, а други, които са планирали инвестиции да отложат своевременно плановете си.
Същите аргументи се отнасят и за забраната за нови лекарства, въведена с §6 на закона.
С §12 на закона по предложение на н. п. Д. Дариткова е приет текст, с който се създава нова алинея 2 на чл. 45 на Закона за здравното осигуряване, според която медицинската помощ се определя като пакет с наредба на министъра на здравеопазването. Чл. 45 на Закона за здравното осигуряване не е бил предмет на първоначалният, внесен от Министерския съвет, текст на Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година. Приетото изменение на закона е съществено. То касае обхвата на медицинската помощ, която се заплаща от НЗОК. То, обаче е било прието само на едно гласуване в нарушение на чл. 88 от Конституцията. Създаването на нова алинея 2 на чл. 45 е във връзка с отмяната ѝ от Конституционният съд – Решение № 3/2016 по КД № 6/2015. Едно от основанията за решението на съда е , че „Основният закон изрично възлага на Народното събрание уреждането на условията и реда да става със закон, а не с подзаконов нормативен акт и то с наредба на едноличен държавен орган.” Приетата на едно гласуване поправка на Закона за здравното осигуряване е в противоречие с посоченото Решение на Конституционният съд.
При обсъждането на този въпрос следва да се има предвид, че Конституционният съд вече се е произнасял по подобен казус и е отменил текстове от преходни и заключителни разпоредби на Закон за бюджета на НЗОК за 2007 година - Решение № 3/2007 по КД № 2/2007.
С уважение Д-р Николай Болтаджиев

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Маркирана като болници НЗОК мораториум

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно съвременните ...

Прочети още ...

Лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн...

Прочети още ...

Указание за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права...

Прочети още ...

Разкъсна облачност

1°C

София

Разкъсна облачност

Влажност: 92%

Вятър: 6.44 km/h

  • Rain And Snow
    17 Яну 2018 7°C 0°C
  • Разкъсна облачност
    18 Яну 2018 3°C -1°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»