Вход

Майка на дете с увреждане: Моля се детето ми да си отиде преди мен, защото без мен няма да може да изкара и ден

уврежданеЗа зрелостта на едно общество се съди по отношението му към слабите и немощните. У нас обаче политиката за хората с увреждания е изключително увредена. В България има 7000 деца с тежки недъзи и още много хиляди с по-леки, които обаче не могат да водят "нормален" живот. Преди няколко месеца личният им асистент беше отменен. И майките вече не подписват договор с общината, която бе техен работодател.
Кристина Кръстева разказва във вестник 24 часа как са я докоснали репортажите за майки с болни деца. Толкова безпомощни във физическо състояние (но в емоционално - всичко за тези жени), че те няма как да се отделят от тях. Една от тях казва: "Моля се детето ми да си отиде преди мен, защото без мен няма да може да изкара и ден..."

Сълзите на жената вероятно отдавна са пресъхнали - като при всеки човек, закован в ступор от болката, с която не се разделя. Тази жена ни най-малко не съжалява, че всеки ден заспива гладна, за да нахрани безпомощното си дете с картофи, купени с последните жълти стотинки.
Като нея са още хиляди майки. Такива, които не се оплакват (макар че всъщност кънтят от болка и неправда), а през зъби и въпреки държавата оцеляват. Оживяват - за двама, въпреки треперенето какво ще стане следващия месец и независимо от перспективата постоянно да се молят на близки за някой лев - да могат да си нахранят детето или за минути отмяна в грижата.
Дайте на тези майки поне минимална работна заплата, поне глътка сигурност, поне капка спокойствие. Защото сега те треперят месец след месец, година след година, програма след програма. Никой друг не може да се грижи по-добре за тези деца от техните майки. И въобще осигурете на хората с увреждания адекватна парична помощ, която те самите да усвояват, ако са пълнолетни и без ментални увреждания.
Да се помисли още как може да се организира майките на деца с увреждания да получават и други придобивки за времето, в което ги гледат. За гъвкави форми на заетост и за повече възможности децата (и порасналите такива) със специфични възможности да могат да живеят по-пълноценно. И в "нормална" среда. Поне от време на време, поне за час.
Когато пишат Закона за социалните услуги, експертите да влязат поне за миг в кожата на нещастните хора. Останалото е човещина - на всеки от нас. Последователна, невидима, подкрепяща, окуражаваща.
А държавата нека явно, отчетливо и несимволично да покаже съчувствие, облечено в реална подкрепа и осезателно облекчаване на тези герои. Колкото и да ѝ струва. Тя трябва да се бори със зъби и нокти за живота на всеки българин. Не вярвам, че сред данъкоплатците, от които ще вземе за големите "придобивки", ще има някой, който да е против. В края на краищата държавата я има, за да обслужва гражданите си, и според техните нужди и интереси трябва да създава законите и нормативите си.

Маркирана като пациенти увреда

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»