Logo

70% от повикванията в Спешна помощ не са спешни, а за страхови неврози и настинки (видео)

112Загубите от обаждания в Спешна помощ, които са фалшиви или не са спешни, достигат до 16 млн. лв. на година и представляват 70% от всички обаждания, показва справка на ЦСМП за bTV. Всеки ден диспечерите в Спешна помощ получават десетки обаждания за зъбобол, температура, колики в стомаха или високо кръвно. Линейките отиват на всички адреси. Имало случаи, в които медицински екипи са ходили за запушена канализация и за избягала котка, спомня си медицинската сестра Ангелова.
„Това е например, да ти се обадят посред нощ и да ти кажат: Влязла ми е хлебарка в ухото. И да искат да отиде спешна помощ да му извади хлебарката”, коментира старшата сестра Маргарита Ангелова.

На дежурството, на което присъства екип на bTV има 11 дежурни линейки с лекари за цяла София. Д-р Диляна Николова е от 23 години в ЦСМП - София. По време на нейното дежурство екипът посещава адрес, подаден като мъж със силна болка в корема, но на място се оказва, че ситуацията не е толкова сериозна. Все пак пациентът се нуждае от извозване до болница. На друг адрес в квартал Христо Ботев е подаден сигнал за жена, която се задушава. След прегледа, диагнозата е различна.
„Нищо тревожно, просто вдигнала жената по-високо кръвно, взела си е лекарствата и сега кръвното е добре”, посочва д-р Николова.
След близо час на този адрес, екипът тръгва към другия края на столицата - квартал Факултета. Сигналът е за мъж с болки в гърдите. Той е на автобусна спирка. Медиците го разпознават като стар техен познайник, който вика линейка по няколко пъти в седмицата. Има страхова невроза. При вида на камерата на bTV, мъжът започва да бяга. Д-р Николова обяснява, че оплакванията му всеки път са едни и същи - задух, трепери, бодежи в сърдечната област.
Медиците наричат тези пациенти "абонати" на спешната помощ. По думите на сестра Ангелова се обаждат хора, за да им се направи визитация, а състоянието им не изисква линейка на Спешна помощ.
Подобни адреси има и на нощните смени. Реанимационния екип на д-р Михаил Атанасов отива на сигнал за психично болен мъж. На мястото има и две патрулки на полицията. Мъжът се нуждае само от извозване до психодиспансер.
Час по-късно реанимационния екип е пратен при жена с температура и повръщане. Роднините обясняват по телефона, че състоянието ѝ е много тежко. Случаят е квалифициран като приоритетен, а жената се оказва с настинка - изпила половин литър студен таратор.
Дежурството на д-р Атанасов приключва с 9 адреса, от които само 2 спешни. За двете смени са приети близо 300 повиквания, от които 220 не са спешни. Едно напразно разкарване на линейка струва 250 лева. Или за дежурствата са изразходени ненужно близо 57 000 лв. От началото на годината до сега сметката набъбва на почти 16 млн. лв. пари на данъкоплатците.
„Дори има такива, които викат линейка само за да им занесем необходимите лекарства, защото аптеката е на 200 метра и не е необходимо да излизат вечер”, добави д-р Делян Георгиев, началник смяна в ЦСМП - София.
Законът предивижда санкции от 300 до 2000 лв. за подалите фалшив сигнал или такъв, който не е спешен.
„В този момент някъде другаде в София може някой да е с инфаркт и наистина да му трябва спешна помощ”, категорична е Маргарита Ангелова.
По света санкциите за фалшиви сигнали могат да стигнат до 10 000 долара.
От Министерството на здравеопазването и от МВР не отговарят дали има санкционирани за фалшиви сигнали към спешната помощ. От ЦСМП заявяват, че и двете институции не са им искали справка за такива сигнали.
Вижте подробности във видеото:

Маркирана като пациенти ЦСМП ВИДЕО
ЦЗПЗ © Всички права запазени.