Вход

Управляват ли се добре най-големите български болници - 9% ръст на приходите, но тройно увеличение на загубите

УМБАЛСреден ръст на приходите от 9%, но в съчетание с почти утрояване на загубите през 2016 г. за големите 30 болници в България. Най-честото обяснение в сектора е, че виновник за минуса е касата. Все пак видимо е, че частните болници, които са 8, са по-здрави от публичните си конкуренти. През  30-те лечебни заведения са извършени дейности за 1,25 млрд. лв. от над 20 000 работещи в тях, пишат във вестник Капитал. Дружествата обаче са произвели обща загуба от 14,5 млн. лв., като почти всяко второ е на червено. На най-големите болници се падат половината от задълженията в сектора - около 200 млн. лв.

В топ 30 по приходи на болниците в България влизат:
1. УМБАЛ СВЕТИ ГЕОРГИ
2. МБАЛ СВЕТА МАРИНА
3. АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МБАЛ ТОКУДА
4. УМБАЛСМ ПИРОГОВ
5. УМБАЛ АЛЕКСАНДРОВСКА
6. УМБАЛ Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ
7. УМБАЛ СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ
8. УМБАЛ ЦАРИЦА ЙОАННА - ИСУЛ
9. МБАЛ СВЕТА АННА - СОФИЯ
10. УМБАЛ ПЪЛМЕД
11. АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК УМБАЛ
12. УМБАЛ СОФИЯМЕД
13. КОЦ - ПЛОВДИВ
14. МБАЛ - НКБ
15. УМБАЛ СВЕТА ЕКАТЕРИНА
16. СБАЛО
17. МБАЛ СЕРДИКА
18. МБАЛ ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ НАДЕЖДА
19. УМБАЛ - РУСЕ
20. СБАЛХЗ
21. МБАЛ - ПЛОВДИВ
22. МБАЛ СВЕТА АННА - ВАРНА
23. УМБАЛ КАСПЕЛА
24. УМБАЛ БУРГАС
25. МБАЛ ЦЕНТРАЛ ОНКО ХОСПИТАЛ
26. МОБАЛ Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ
27. КОЦ - БУРГАС
28. МБАЛ ПАЗАРДЖИК
29. УМБАЛ ПРОФ. Д-Р СТ.КИРКОВИЧ
30. СБАЛО - СОФИЯ

Като единична болница пловдивската "Св. Георги" продължава да бъде най-голямата в България. Тя има 36 клиники (отделения с легла) и 16 диагностични звена (отделения без легла и лаборатории), както и спешна медицина. През миналата година през болницата са преминали над 80 000 болни спрямо 76,4 хиляди година по-рано. Спешна помощ е оказана на почти 68 000 души. Броят на леглата в болницата е 1542. Логично това е болницата с най-големите приходи - основно по линия на Здравната каса, а нейните пациенти са от цяла Южна България. Ръстът на приходите се дължи на няколко нови дейности - в болницата работи високотехнологичен център за образна диагностика - петскен, кибернож и се извършва радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания. На практика обаче този център, който е инвестиция за около 22 млн. лв., е причина за драстичното увеличение на амортизационните разходи, което води до временно намаляване на печалбата на болницата, коментира проф. д-р Карен Джамбазов, изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Георги".
Ако се консолидират приходите на частните болници, които са част от верига клиники, то тогава болниците на "Аджъбадем Сити клиник" биха били на първо място по приходи в класацията с общо над 133 млн. лв. приходи на четирите ѝ основни клиники - "Токуда", кардиохирургичната "Сити клиник" в София, онкологията в столицата и кардиохирургичната клиника в Бургас.
По същия начин, ако се консолидират само резултатите на болничната верига "Софиямед", "Пълмед", "Бургасмед" в столицата, Пловдив, Пазарджик и Бургас, тя би заела трето място в класацията с на 81 млн. лв. приходи от дейността през миналата година. В групата, собственост на д-р Михаил Тиков, е и най-високата рентабилност.
Най-голямата частна болница е от веригата "Аджъбадем Сити клиник" - "Токуда".
"За 2016 г. отчитаме ръст на приходите за медицинска дейност от 3,3%, или 3 млн. лева, като увеличението се дължи основно на прилагане на нови и високотехнологични дейности", коментира д-р Венелина Милева, изпълнителен директор на болницата. Тя обяснява резкия спад на печалбата на болницата с покупката на високотехнологични медицински изделия и съвременни лекарства, както и с увеличението на възнагражденията на персонала. Неразплатената от касата надлимитна дейност за миналата година е 812 хиляди лева, като основен дял в нея се пада на сърдечно-съдови, онкологични заболявания, лечение на деца и високорискова бременност и др. "Надлимитната дейност не е свързана със завишен ръст на стандартни планови операции и интервенции, а с предоставяне на медицински услуги и здравни грижи към пациенти със социално значими заболявания", отбелязва д-р Милева.
В топ 10 има две столични болници, които отбелязват видим ръст на приходите и са се изкачили напред в класацията. Това са "Св. Иван Рилски" и "Св. Анна". И в двете през миналата година бяха разкрити нови структури - в първата по роботизирана хирургия, а в "Св. Анна" - център за лечение на инсулти, като през последните години болницата се превърна в един от основните спешни центрове за столицата заедно с "Пирогов" и ВМА.
Според статистиката само няколко държавни болници са отбелязали спад в приходите през миналата година. Това са "Пирогов", МБАЛ - Пловдив, МБАЛ - Бургас и УМБАЛ "Cт. Киркович" - Стара Загора, която е в толкова тежко финансово състояние, че през последните месеци не успяваше да плати сметките си за електричество. В списъка с болниците с намалени приходи в топ 30 има и една частна клиника - МБАЛ "Централ онкохоспитал" в Пловдив, която вероятно е имала по-малко пациенти през миналата година.
Като цяло повечето болници, включително и частните клиники, през миналата година отчитат спад на печалбата, ако въобще имат такава,а причините за това са няколко. Първата от тях са лимитите за прием на пациенти от здравната каса, които продължават да бъдат налагани на болниците. Другите приходи от здравната каса, които на практика не носят печалба, са заплащаните медицински изделия, които се имплантират на пациентите, и лекарствата за химиотерапия. Те се възстановяват на болницата, която ги купува предварително и използва за съответната процедура, и като цяло не носят печалба. Плащанията за лекарства са причината в топ 30 по приходи да присъстват толкова много специализирани в онкологията клиники.
Болниците получават и средства от Министерството на здравеопазването за спешна помощ - прегледи и лечение на спешни пациенти, както и средства за прегледи и лечение на пациенти без осигуровки, които общо са около 60 млн. лв. Парите за неосигурените пациенти обаче се получават след дълги бюрократични процедури и са причина за натрупването на дългове на болниците. Всяка седмица "Пирогов" например публикува данни за броя на болните без осигуровки, които са прегледани или лекувани.
Една от основните причини за намаляването на приходите по някои клинични пътеки е здравната карта, която беше въведена през миналата година, както и медицинските стандарти за това каква апаратура и колко специалисти трябва да работят във всяко отделение. През миналата година част от медицинските стандарти бяха отменени, след като Центърът за защита на правата в здравеопазването и Сдружението на частните болници заведоха дела срещу недомислиците в изискванията за работа в болниците.
Според статистиката на Световната банка българите доплащат за лекарства, лечение в болница, прегледи, консумативи за операции същата сума, която внасят като здравни вноски - около 3 млрд. лв. Най-голям дял в частните разходи - около 75%, се падат на лекарствата, а останалите са за прегледи и лечение в клиниките. Като цяло доплащането за избор на екип и допълнителни услуги е най-голямо в големите градски болници на най-големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас, и почти не съществува в останалите градове.
Лошият мениджмънт също не е без значение за резултатите. Повечето държавни болници имат задължения към доставчиците си от години и като цяло приоритет до момента винаги са били плащанията на заплати, които заемат около 60% от приходите, и осигуряването на консумативи за лечението на пациентите, но не и управлението на просрочените задължения. До момента задлъжняването на болниците има логично оправдание в това, че най-големите държавни клиники поемат най-спешните и тежки случаи, от чието лечение клиниката винаги е на загуба, тъй като Здравната каса не покрива дълго лечение на тежко болни пациенти, а клиничните пътеки като цяло са кратки.
Задлъжнялостта само на държавните и общинските клиники е над половин милиард лева, като близо 200 млн. от тях са просрочени, като досега държавата нямаше стратегия как да се справи с нея.
"По всичко личи, че болниците се управляват зле - не е възможно едновременно да имат по-високи приходи и по-големи загуби, рентабилността е паднала почти наполовина за една година, задълженията се увеличават, а печалбата намалява", коментира Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика.

Маркирана като болници лимити ЦСМП НЗОК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»