Вход

Конституцията не дели пациентите на подлимитни и надлимитни

katsarovЗа проблемите с неплатената надлимитна дейност разговаряме с д-р Стойчо Кацаров, Председател на Управителния съвет на ЦЗПЗ. Повод за интервюто са внесените в Парламента за второ гласуване на Закона за бюджет на НЗОК, предложения от ПГ на БСП за изплащане на надлимитната дейност на болниците за 2016 година.
Д-р Кацаров, може ли Парламентът да приеме решение за изплащане на надлимитната дейност на болниците за 2016 година?
Разбира се. Народното събрание е длъжно да поправи тази тежка несправедливост и то не само за 2016, но и за 2015 година. Терминът надлимитна дейност скрива истината. Това е дейност, свързана с лечение на пациенти, здравноосигурени лица, потърсили медицинска помощ по реда на закона, която не е платена от НЗОК.

Една част от пациентите са изпратени с направление от лечебни заведения за извънболнична помощ, а други са приети по спешност. Всеки от тях е здравноосигурено лице и има право да получи безплатно медицинска помощ в обхвата на здравното осигуряване. Това му право е дадено от самата Конституция, която не разделя болните на подлимитни и надлимитни.
От НЗОК се аргументират, че болниците са знаели за лимитите си и не е трябвало да ги надвишават. Може ли да се приеме, че болниците са нарушавали договорите си, приемайки пациенти над определения лимит?
Формално погледнато да. Може ли обаче болницата да върне пациент по спешност? Не може, законът я задължава да го приеме и лекува. Нещо повече, персоналът отказал спешна помощ, носи административно-наказателна отговорност. В случая договорът между НЗОК и болницата е в противоречие със закона и добрите нрави. Това води до нищожност на клаузите на договора, свързани с лечението и заплащането на пациенти, приети по спешност. Може да се каже, че отказвайки да плати на болниците, НЗОК нарушава и закона, и добрите нрави.
Има ли право обаче НЗОК да не плати за пациентите, които са лекувани планово?
Не, касата не може да откаже да плати за лечението на здравноосигурено лице. Конституцията и законите изключват подобна хипотеза. В Закона за публичните финанси и в Закона за здравното осигуряване са предвидени възможности за увеличаване на приходите на НЗОК в случаи на недостиг. В едно свое решение Конституционният съд тълкува основния закон по същия начин, сочейки, че държавата не е обикновен осигурител, защото в случай на нужда, тя е длъжна да осигури средства за лечението на всички граждани. Фактически, чрез отказа си да плати за лечението на част от здравноосигурените лица, НЗОК придобива незаконно средства на болниците. Казано с популярната терминология, неплащайки надлимитната дейност, касата източва болниците.
Доколкото си спомням НС на НЗОК имаше решение да плати за 2016 година. Имате ли информация, какво стана с това решение?
Да, има такова решение от 17 януари тази година. Има и последващи решения с които е определена точната сума, а именно за болнична медицинска помощ - 18 770 711 лева и за медицински изделия 406 770 лева. Решението не е отменено, но не е и изпълнено. Любопитно е, че мнозинството от членовете на НС на НЗОК сега, са били членове и тогава, в това число и сегашния заместник-министър на здравеопазването д-р Бойко Пенков и са гласували единодушно за плащане на болниците.
Какви са шансовете на болниците да потърсят парите си по съдебен ред?
Шансовете болниците да осъдят НЗОК за неплатената дейност са отлични. Има цяла поредица от нормативни промени и съдебни решения, свързани с този проблем, които могат да бъдат посочени като аргументи и за 2015, и за 2016 година, имайки предвид, че правилата се различават.
Защо тогава повечето не са го направили?
Има няколко причини. Едната от тях е, че много от собствениците и мениджърите се надяваха разумът да надделее и НЗОК макар и със закъснение да плати. Другата причина е, че съдебните такси са много високи – 4 % от цената на иска. Вижте сами - общо 70 милиона лева са неплатените от НЗОК пари за 2015 и 2016 година. Със законните лихви сумата ще надхвърли 120 милиона лева. Това означава, че болниците трябва да платят на съдилищата държавна такса в размер на близо 5 милиона лева. Третата причина е страхът. Управителите и собствениците на много болници се страхуват да не бъдат наказани, за това, че са потърсили парите си чрез съда.
Как да бъдат наказани?
Има много начини. Били сме свидетели на поръчкови проверки от касата и медицинския одит, разпоредени от самия министър, актове и глоби, могат да ти откажат или забавят издаване на разрешения, да ти намалят лимита, да ти прекратят договора с НЗОК и пр. Зависимостта на лечебните заведения от политиците и администрацията е голяма и формите на натиск са безброй. Иска се доста кураж да се противопоставиш.
Значи ли това, че вземанията ще бъдат отписани от повечето болници?
Това не е толкова лесно. Директорът на болницата утре може да бъде обвинен в безстопанственост за това, че не е потърсил вземанията си по съдебен ред. Това се отнася не само за Управителите на частни болници, но още повече за тези на държавните и общинските. Те не могат да са сигурни, че следващият министър на здравеопазването или кмет, като принципал, няма да им потърси такава отговорност, особено ако е решил да ги смени и да постави друг на поста. Законът ги задължава да потърсят вземанията си и бездействието им днес, утре може да бъде използвано срещу тях.
Има ли болници, които вече са завели искове срещу НЗОК?
Нашите юристи вече подадоха искове на няколко болници, между които има и частни, и общински, и държавни. Вероятно има и други, които вече са го направили. Времето за размисъл изтича. Ако се търси неизпълнение на договорно задължение от НЗОК, давностният срок е 3 години, защото става дума за периодични плащания.
Какви ще са последиците за НЗОК?
Тези дела ще продължат 2 - 3 години. В крайна сметка касата ще бъде осъдена. Заедно с лихвите, разноските за съдебни такси, за адвокати, съдебни изпълнители и пр. дължимата сума от 70 милиона ще нарасне два пъти. Сиреч към 2020 година НЗОК ще трябва да плаща извънредно около 150 милиона лева.
Това е огромна сума. Има ли НЗОК начин да я избегне?
Да, сумата е огромна. Без значение откъде ще се вземат тези 70-80 милиона лихви и разноски са пари, които биха могли да бъдат дадени за лечение, изследвания, лекарства, скрининг и пр. Мисля, че НЗОК има добри шансове да се споразумее с повечето болници и да избегне съдебните такси и разноски. Предполагам, че повечето болници дори биха се отказали от лихвите по такива споразумения. Обратното, отказът да се преговаря може да се тълкува като безстопанственост от страна на ръководителите на касата. Тези 70-80 милиона лева за лихви и съдебни разноски, които са могли да бъдат спестени на данъкоплатците, но не са, представляват директна щета за бюджета. За вреда в такива големи размери може да бъде потърсена и наказателна отговорност. Леката ръка, с която се вземат някои решения и чувството на безнаказаност у някои ръководители може да е измамно.
Въпросите зададе Марлена Пенчева

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»