Вход

Пациентът няма никакъв ориентир на кого да се довери

КацаровНационалния център по опазване на общественото здраве и анализи (НЦОЗА) обяви статистика за 2016 година, според която по 1660 души у нас са оперирани на ден. Д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването, коментира пред вестник „Трета възраст“ толкова ли сме болни или лягаме под ножа заради клинични пътеки.
„Трудно е да се каже, защото зависи от гледната точка и методологията. По данни на Световната здравна организация всяка година в света се извършват над 230 милиона големи операции. Статистиката на НЦОЗА е за всички операции (не само големите), извършвани в болниците в България. Тези данни са силно повлияни от организацията на здравната система.

Тя например включва операция на катаракта, която в развитите държави е амбулаторна процедура, а не болнична. Интересен е и друг факт - 600 000 оперирани при 2,1 милиона хоспитализирани. Тези 1,5 милиона пациенти, лежали в болница, без да са оперирани (почти 3/4 от всички), ми изглеждат доста. Това обаче също може да се обясни с организацията и начина на отчитане. Числото включва не само активно болните, а и хронично болните, болните за долекуване, физиотерапия и рехабилитация. Проблемът с т. нар. индуцирано лечение е познат в световен мащаб, няма как да подмине и България. Не винаги обаче има комерсиален интерес. Понякога е много трудно да се прецени дали да се подходи консервативно или оперативно при дадени заболявания“, каза той.
Според статистиката най-много са акушеро-гинекологичните (АГ) операциите - над 120 000, следват ортопедичните - близо 100 000, стомашните, урологичните и очните. Тези 5 вида операции ни казват, че населението застарява (ортопедични и очни операции), заболеваемостта от рак се увеличава (най-честите локализации са свързани с АГ, урология, дебело черво и гърда), увеличен е и травматизмът. Ръстът в АГ вероятно се дължи и на повечето раждания със секцио, обясни председателят на ЦЗПЗ.
Много често лекарите се презастраховат със секцио. На въпросът как може да се избегне това, д-р Кацаров коментира, че често самите родилки настояват за раждане със секцио. Раждането е най-естественото нещо и ако всичко с бременността и плода е наред, няма причина да се прави секцио. Понякога лекарите се презастраховат, но то обикновено е в интерес на родилката и плода. В крайна сметка има информирано съгласие и пациентът има последната дума.
Дали може да се предотврати излишна операция, необходимо ли е второ мнение и как да се прецени кое от двете е добро за пациентите, д-р Кацаров отговори:
„Няма универсален метод. Второ, трето лекарско мнение са необходими и разбира се, кой точно дава мнението. В Америка например има редица системи за болничен рейтинг, включително по специалности, които помагат на пациентите да се ориентират коя болница да изберат, на кого да се доверят повече, ако има противни мнения. У нас за съжаление пациентът няма почти никакъв ориентир. Разчита се главно на мнения на близки. Случайни информации в разни медии за това, че една болница е добра, а друга не, в повечето случаи е подвеждаща.“
Прави ли нещо НЗОК, за да улесни пациентите при избора им на лекар за операция или консултация, д-р Кацаров коментира:
„Споменах вече системите за болничен рейтинг в САЩ. Една от тях е на “Медикеър”, която е създадена от държавата структура за здравно застраховане. НЗОК не прави абсолютно нищо по този въпрос. В касата дори не мислят по този начин. Вижте интервютата на когото и да е от ръководителите на касата през последните години. Те говорят за пари, за пари, от време на време за лекарства и болници. Самата дума “пациент” отсъства от изказа, какво остава за друго. А касата трябва да е нещо като нашия адвокат пред лечебното заведение“.
По проблема за увеличаването на делата за лекарски грешки и дали има ефикасен контрол върху лекарската етика, д-р Стойчо Кацаров заяви, че делата на пациенти за “лекарски грешки” е една от формите за контрол не толкова на етиката, колкото на професионализма.
„Винаги съм смятал, че контролът ще бъде ефективен само с участието на пациента. Това може да стане по един начин - ако плащането на дейността зависи и от пациента. С други думи, контролът ще стане ефективен, когато пациентът освен пациент стане и клиент“, каза в заключение той.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»