Logo

Лимитите се плащат от пациентите

limitОт няколко години в системата на българското здравеопазване говорим постоянно за контрол. Поради безпомощност на управляващите този контрол се свежда само до ограничения и лимити на дейностите на изпълнителите на доболнична и болнична помощ, въвеждане на нови и нови административни тежести. Имаме финансово лимитиране за направления, изследвания, хоспитализации. Имаме административно лимитиране със здравна карта- брой болници,отделения, дейности, легла. Имаме неразплатена дейност за последните две години над 70 млн. лева. Имаме и административно оскъпяване на медицинските услуги с въвеждането на т.нар. медицински стандарти- изискавания за количествени показатели, но не и за качествени услуги.

Мантрата как всяка година за здраве „държавата“ дава все повече и повече пари е невярна. Може би като стойност да, но като процент от вътрешния продукт- не. През 2001г разхода за здравеопазване е бил 5,3% от БВП, а през 2015 е вече само 4%. В ЕС разхода за здравеопазване като процент от БВП варира между 7% и 11%. Хроничния недостиг на финансов ресурс води след себе си сериозно доплащане от страна на пациента. В страните от ЕС с публични средства се покриват 75-80% от разходите за здравеопазване, а доплащането от пациента е 20-25%. В България доплащаме над 45% за здраве. По публични разходи за здравеопазване сме на едно от последните места в Европа. През 2014г. страната ни е на 64-то място по публични разходи за здравеопазване- пред нас е дори Кения.

Финансовите лимити и административните ограничения нарушават правата ни на пациенти- ограничават достъпа до здравеопазване, нарушават правото на избор къде да се лекуваме и увеличават плащането от джоба. Всичко, което не се плаща с публични средства се плаща от пациента. Всичките „икономии“ на средства са за наша сметка. Съвремената медицина е скъпа услуга. Разходите за иновации, лекарства, технологии, изследвания са сходни в различните страни, независимо дали са Франция, Дания, Германия или България.

Решения в посока по- добро здравеопазване са изцяло в ръцете на политиците и техните решения. Нищо няма да се промени с повишаване на „контрола“ и административната тежест- този филм го гледаме 10 години и вървим все по- надолу в класациите. Трябва да се осигури адекватен финансов ресурс за съвременно здравеопазване и да се намали административната тежест върху изпълнителите на медицинска помощ, така че лекаря да не мисли 90% от времето си за администрация и 10% за пациента, а обратното 90% за пациента и 10% за администрация.

Възможните решения са:

Държавата да плаща пълният размер на здравните вноски за своя контингент осигурени лица- държавни служители, военни, полицаи, съдии, прокурори, пенсионери и деца. А защо не контингент за здравно осигуряване да останат само деца и пенсионери, а всички останали групи да си плащат сами осигуровките като всеки друг гражданин на Република България.
Демонополизация на НЗОК- допускане на допълнителни здравни фондове. Създаването на конкуренцията е най- „здравословното“ решение при предлагането на всякакви стоки и услуги. Води до понижаване на цените и повишаване на качеството.
Връщане на парите от здравни вноски в бюджета на здравноосигурителната институция- нямат място в консолидирания държавен бюджет. В противен случай, това не са здравни осигуровки, а данък здраве и то не за всички и не в справедлив размер за ползвателите на здравни услуги.
Изграждане на електронно здравеопазване с електронно здравно досие за всяко здравноосигурено лице. Най- добрият контрольор на системата е пациента, който ще има информация за оказаните му медицински дейности, изписани лекарства, проведени изследвания, профилактични прегледи, хоспитализации и т.н.
Осигуряване на финансов ресурс за развитие на доболничната помощ, което неизменно ще облекчи скъпия финансовия ресурс за болнична помощ. Публична тайна е че голяма част от хоспитализациите се правят за да бъдат извършени изследвания, които пациента не може да си позволи в доболничната помощ.
Премахване на количествените изисквания произтичащи от т.нар. медицински стандарти оскъпяващи здравните услуги и залагане на индикатори за качество. Не заобиколим фактор за качеството на една услуга е пациента.
Създаване на справедлива финансова и административна среда за развитие на медицинските услуги, където коректива да сме ние пациентите. Парите за здраве да следват нашите нужди, нашият избор за лекар и лечебно заведение. Само когато пациента има правото да избира ще има подобряване на качеството на медицинската услуга, защото лекарите и лечебните заведения ще се конкурират за нас, пациентите.Невена манолова. Статията е публикувана на Интернет страницата на Сдружение за развитие на българското здравеопазване

Маркирана като лимити пациенти
ЦЗПЗ © Всички права запазени.