Logo

Лекарствата на другите хора

empty drugsКак германските здравни каси спестяват няколко евро, когато 13-годишно момче в Румъния не получава таблетките си против епилепсия.
Медикаментите в Южна и Източна Европа често се продават на половин цена. Дистрибуторите на фармацевтични продукти ги купуват оттам и ги зареждат в немските аптеки. Цената за тази изгодна сделка се плаща от пациентите в страните по произход, тъй като там вече има недостиг на тези медикаменти.

Според проучванията на CORRECTIV и RTL-Nachtjournal, и дори и Kohlpharma, утвърден лидер в бранша, изнася таблетки, които в Румъния са включени в списък с дефицитни лекарствени продукти. Проучихме последиците на търговията с медикаменти в ЕС и открихме лобистите.
Букурещ, Румъния: От една година насам будилниците на семейство Щефан* звънят три пъти дневно: в 7:00, в 14:30 и в 19:00 часа. 13-годишният син на семейството страда от епилепсия и трябва да приема лекарството Трилептал по едно и също време всеки ден. „Животът на детето ни зависи от това лекарство“, споделя баща му. Медикаментът почти не се среща в румънските аптеки, въпреки че производителят Novartis го доставя и в Румъния.
Трилептал се среща много рядко в местните аптеки, а за семейството това е равносилно на катастрофа: „Дори и само веднъж да не вземе малката жълта таблетка, синът ми може да умре“, казва бащата. Заради рядка форма на епилепсия детето може да се задуши за няколко минути в съня си. Ако не прекъсне лечението с Трилептал, той би могъл да оздравее след около пет години.
Защо някои лекарства не могат да бъдат закупени в Румъния? На какво се дължи този дефицит?
Когато бащата попитал в аптеката, му отговорили, че част от лекарствата се продават в чужбина. Бащата, Щефан Димитриу, се свързал с пациентската организация FABC, която от години констатира, че жизненоважни лекарства, като Трилептал, изчезват от страната.
Този изкуствен дефицит се дължи на разликата в цените на европейския пазар. Цените на лекарствата се определят от покупателната способност в дадена страна, в резултат на което същите продукти често могат да бъдат закупени в Румъния на половината от цената, на която се предлагат в Германия. Например, в Румъния една опаковка Трилептал (300 mg, 50 таблетки) струва 9,69 €, а в Германия - 39,16 €. Дистрибуторите на фармацевтични продукти купуват хапчетата в страни като Румъния, преопаковат ги в германски опаковки, поставят немска листовка на пациента и ги продават в Германия, където съвсем официално и по каналния ред те се предлагат в аптеките.
От тази порочна практика страдат не само румънците: гърци, българи и испанци непрекъснато чуват в аптеката, че определен медикамент, от който се нуждаят, вече не се предлага. Фармацевтичните компании биха могли да доставят допълнителни количества, но нямат голям интерес от това в страните с ниски цени, знаейки, че по заобиколни пътища стоката отново стига до страни с висока покупателна способност като Германия.
Германия определено е най-големият купувач на лекарства от паралелен внос в ЕС
13-годишният син на семейство Щефан не е единственият, който всяка седмица изпитва едни и същи притеснения: ще бъде ли налично неговото лекарство. Който чете местните малки обяви в Румъния, често се натъква на зов за помощ от страна на отчаяни пациенти. Във Фейсбук семейства търсят спешно необходими лекарства. „Спешно се нуждая от Трилептал! Моля Ви! Няма откъде да го купя“, пише жена. „Търсих в целия град, но никъде не намерих инсулин“, пише друга жена.
Министерството на здравеопазването дори е създало официална уеб страница, където се публикуват липсващите лекарствени продукти. Там се вижда цялата сериозност на проблема. Липсват основно лекарства против онкологични и ревматични заболявания, както и инсулин.
На проведената в края на април конференция на няколко пациентски организации в Букурещ, един от дистрибуторите на фармацевтични продукти изнесе доклад за обхвата на този износ. Според доклада 48 процента от медикаментите за раково болни, предназначени за пациенти в Румъния, напускат отново страната, като 21 % от тях са за лечение на диабетици, а 64 % са медикаменти за лечение на редки болести. 
Причината: бизнес идеята не би могла да бъде по-проста: германските вносители се свързват с дистрибутори в страни членки на ЕС, където цените на медикаментите са по-ниски, и купуват от тях. Медикаментите се продават в страни като Германия, където цените на лекарствените продукти са значително по-високи. Губещи в случая са икономически по-слабите страни, като Румъния, България, Гърция, където тези медикаменти стават дефицитни и се стига до значителен недостиг на пазара. Печелят дистрибуторите на фармацевтичните компании, както и здравите каси в страни с по-високи цени като Германия, които заплащат по-ниска цена за реимпортираните лекарствени продукти.
Поне двама германски вносители на лекарствени продукти притежават разрешително за внос на Трилептал от Румъния - лекарството, от което се нуждае 13-годишното момче от Букурещ. ACA Müller в Германия предлага лекарството за лечение на епилепсия на цена от 33 евро, а същият струва в Румъния с 10 евро по-малко.
През 2016 г. от Румъния е извършен износ на медикаменти на стойност най-малко 575 милиона евро, съобщава търговският вестник „Ziarul Financiar“. При това става въпрос само за описаната тук паралелна търговия, тоест за медикаменти, които дистрибуторите на фармацевтични продукти закупуват в Румъния и ги препродават на дистрибутори или аптеки в по-богатите страни. „Всички лекарства, които в Румъния са между 15 и 20 процента по-евтини в сравнение с Германия, са изгодни за износ“, казва Ștefan Răzvan, собственик на шест аптеки в румънската столица.
„Ако не се предприемат мерки срещу изчезването на лекарства от тази страна, скоро няма да имаме избор и ще трябва да затворим нашата аптека“, казва собственикът на тази аптека в Букурещ.
Още по-големи са печалбите от скъпоструващи медикаменти: лекарството срещу ревматизъм и артрит Хумира е един от най-скъпите лекарства в Германия – две инжекции струват 1862 евро. Не се налага вносителят да изминава големи разстояния, за да закупи Хумира на значително по-ниска цена: във Франция лекарственият продукт струва 898 евро, но може да бъде закупен още по-изгодно от аптеките в Румъния – на цена от 860 евро. Дистрибуторът печели от разликата в цената, след като приспадне разходите за транспорт, преопаковане и пласмент.
Вносителите на лекарства – като Kohlpharma - получават подкрепа от държавата: аптеките са длъжни да закупуват пет процента от медикаментите от чужбина.
Мерциг, провинция Саар: Едвин Кол бе един от първите, който разработи тази бизнес идея преди 40 години и впоследствие я усъвършенства. Предприемачът от провинция Саар стана един от най-богатите германци от паралелна търговия на лекарства, дори неговата компания спада към най-големите фармацевтични предприятия в страната, без да произвежда никакви лекарства. Други големи играчи в паралелната търговия са фирмите Emramed/MPA,зад които стои оптикът Гюнтер Филман.
Едвин Кол внася лекарства от 40 години, като се нарежда в списъка на 500-те най-богати германци.
Агенция Becker & Bredel
В Kohlpharma пристигат камиони от цяла Европа, пълни с лекарства. Във фирмената база могат да се видят кашони с медикаменти, като например антиепилептичното лекарство Ривотрил от Италия, антипсихотика Абилифай от Испания, онкологичния продукт Авастин от България.
Йорг Гелер работи в Kohlpharma от 20 години и е управител от 2010 г.** Защитава модела със следните аргументи: „Паралелният внос се явява единствената конкуренция за патентованите лекарства.“ Медикаментите от чужбина натиснаха германските цени на оригиналните препарати надолу, казват вносителите. От това, според него, печелят и здравноосигурените лица в Германия. 
Тук има ли и лекарства, от които спешно се нуждаят пациенти в Румъния и в други страни и които те не могат да получат там? Гелер отрича, че неговият бизнес модел води до дефицит в страни като Румъния. Според него, ако там има дефицит, вината за това е на фармацевтичните концерни, а не на вносителите. „Ние се доверяваме на нашите бизнес партньори, че ще гарантират снабдяването на местните пациенти“, казва Гелер.
Липсата на държавно регулиране е една от причините за относително неограничения износ от страна на дистрибуторите в някои страни. Във Франция например, където лекарствените продукти са също на по-изгодни цени от тези в Германия, работи ефективна система за регистрация. При наличие на опасност от липса на определен продукт не се издава разрешително за неговия износ. В Румъния обаче такъв механизъм няма и – разбира се - дистрибуторите на фармацевтични продукти се възползват от тази възможност.
Kohlpharma е един от ключовите работодатели в района: В това предприятие в Мерциг работят около 800 души.
RTL/Nachtjournal
Вносителите закупуват стока от европейските страни, но не поемат отговорност за възникващия там дефицит
Румънският орган за защита на конкуренцията проучи причините за тези дефицити и установи два такива. За разлика от обяснението на Kohlpharma, че дефицитите се дължат на производителите, в този доклад е отбелязано, че отговорност за това носи и паралелната търговия.
Съгласно анализа на CORRECTIV на официалните списъци на дефицитни лекарства, изготвен от румънския орган за защита на конкуренцията, германски дистрибутори на фармацевтични продукти са подали заявления за внос за поне половината от дефицитните медикаменти и са получили такова разрешение за внос.
Според вътрешна информация на Kohlpharma, през 2017 г. компанията е осъществявала износ на три от шестте лекарства, липсващи в Румъния през последните години. Фирмата не дава отговор на въпроса дали е изнасяла тези продукти и преди 2017 г.. „Няма ясна дефиниция за понятието недостиг“, заявява писмено Kohlpharma. По принцип „Румъния никога не е била страна за закупуване на продукти, която да е от значение за нас“.
Когато през 2013 г. румънското правителство прави опити да ограничи износа, подобно на опитите в Гърция, Словакия и Португалия, лобито на дистрибуторите на фармацевтични продукти незабавно се намесва. Така например Сдружението на вносителите на лекарства в Германия (VAD), чийто председател на УС е Едвин Кол, се свързва с румънското министерство на здравеопазването и подава жалба в Европейската комисия. Тъй като Румъния има опасения, че ще бъде стартирана процедура за установяване на неизпълнение на задължение, тя отменя ограничението.
„Разбира се, тук става въпрос за законна търговия“, каза Чезар Иримиа от Федерацията на онкологичните пациентски организации в Румъния, „но е изключително неморален акт спрямо пациентите. Моралът обаче не от значение в тази търговия. Всичко това не е нищо друго освен бизнес, животът на пациента също е бизнес.“
За да запази бизнеса си, Kohlpharma провежда активна лобистка дейност, при това ежедневно. Защото както в Германия, така и в ЕС, паралелната търговия е предмет на непрекъснати спорове.
През последните години вече единадесет страни членки на ЕС са поискали да ограничат или поне регулират износа на медикаменти. Срещу много от тези страни VAD на Kohl и лобистите в Брюксел, които представляват и интересите на Kohlpharma, са подали жалба в Европейската комисия.
Самата Kohlpharma сключи през януари 2014 г. договор с консултант, познаващ отлично европейския пазар на лекарствени продукти: Оливер Лукшич, бивш депутат от FDP в Бундестага и понастоящем отново водещ кандидат на FDP за провинция Саар. В европейския парламент Лукшич е регистриран като лобист за европейската асоциация на еврофармацевтичните компании (EAEPC). В тази асоциация е посочен като „Head of Government Affairs“ и се бори срещу ограниченията на бизнеса на дистрибуторите на фармацевтични продукти.
Лукшич, който е и председател на FDP за провинция Саар, не вижда конфликт с професионалната си дейност за Kohlpharma. „Ако бъда избран, възнамерявам да се занимая и с други тематични области“, казва той.
По искане на CORRECTIV Kohlpharma просто отрича, че Лукшич работи за фирмата като консултант. Представителят на FDP говори за това съвсем открито, а в своя профил в LinkedIn посочва публично, че и до днес работи за тази компания.
Тесните контакти на дистрибуторите на фармацевтични продукти с FDP се виждат на всяка крачка: до 2014 г. чест застъпник в Брюксел на интересите на Kohlpharma е бил бившият депутат на FDP в Европейския парламент Йорго Шатцимаркакис. Въпреки че от 2013 г. FDP вече не е в Бундестага, Kohlpharma остава привързана към партията. Фирмата и досега продължава да рекламира FDP в своите публикации в рубриката „kohlaktuell”:
За да опази имиджа си, между 2006 и 2010 г. Kohlpharma спонсорира местния парламент на провинция Саар с над 86 000 евро. Това става ясно от малкото писмено запитване на депутата на Ландтага от SPD Изолде Райс. Но по искане на CORRECTIV, Kohlpharma отговаря по следния начин: „kohlpharma не спонсорира политически организации.“
През януари 2017 г. областната организация на CDU за провинция Саар провежда новогодишно си тържество в помещенията на Kohlpharma. Местният вестник изказва радостта си и съобщава следното: „Проф. Едвин Кол запозна подробно гостите с разнообразните възможности на своята компания.“
От 1989 г. насам бизнес моделът на Едвин Кол и на вносителите на лекарства получава специална законодателна подкрепа.  
Предистория: от 1989 г. насам германските аптеки са длъжни да предлагат вносни лекарства в рамките на изискването за рентабилност. Дори през 2002 г. бе въведена квота, според която пет процента от лекарствата, предлагани от дадена аптека, трябва да бъдат от внос. Ако фармацевтът не достигне минималната квота, трябва да заплати глоба (т.нар. „Retaxation“). Целта на квотата за внос е здравните каси да спестят пари. Квотата дава и следния положителен страничен ефект: дистрибуторите, участващи в паралелната търговия, получават гаранция за оборота.
През 2013 г. здравните каси са реализирали икономии на стойност 91 милиона евро, тъй като фармацевтите са продавали на пациентите ценово по-изгодни вносни лекарства. Въпреки че изглежда голяма, на фона на общите разходи в размер на 36 милиарда евро за лекарства тази сума представлява икономии от по-малко от 0,3 процента.
Kohlpharma залага по-големи икономии, представени в прогнозно проучване (по поръчение на асоциацията на Кол). Асоциацията на Кол няколкократно изпраща това проучване до Министерството на здравеопазването, за да подчертае важността на квотата за внос за германските здравни каси.
Здравните каси реализират малки икономии като следствие от това, че вносителите закупуват лекарства в чужбина. Но заради тази търговия пациентите в чужбина не могат да получат необходимите им медикаменти.
„Похвално е, когато германските здравни каси реализират икономии в полза на здравноосигурените лица“, заявява Чезар Иримиа, председател на Федерацията на онкологичните пациентски организации в Румъния. „Но за съжаление мерките от този род, каквато е квотата за внос, са несправедливи спрямо румънския пациент.“
Ето защо здравните каси също започнаха да оспорват квотата за внос. AOK в Баден-Вюртемберг първа се обяви за премахване на квотата за внос.
„Стоката става дефицитна в други европейски страни, а това затруднява снабдяването“, заяви Кристофър Херман, председател на УС на AOK Баден-Вюртемберг. През последните години ръководената от него каса AOK е реализирала икономии за седем милиона евро от вносни лекарства. Но сравнявайки тази сума с административните разходи, шефът на AOK прави следния категоричен извод: „Квотата за внос е едно бюрократично чудовище“. Освен това „не е присъщо на съвременния конкурентен пазар да субсидира повторен внос чрез квоти.“
Срещу квотата се обявяват и собствениците на аптеки, които също се оплакват от бюрократичната тежест. „Фармацевтите разполагат с ограничени възможности, когато трябва да изберат или не определено вносно лекарство“, споделя Райнер Керн, говорител на Федералния съюз на германските асоциации на фармацевтите (ABDA).
В Румъния кризата е толкова очевидна, че дори местните дистрибутори на фармацевтични продукти признават, че дефицитите се дължат на паралелната търговия. Ръководителят на втория по големина румънски дистрибутор на фармацевтични продукти Farmexpert, който също изнася медикаменти за чужбина, заявява: „Реалният проблем е износът на медикаменти за страните от ЕС, като голяма част от лекарствата са жизненоважни.“
Заради икономиите в евро, реализирани от германските здравни каси, страдат пациенти в Румъния, България, Гърция и Испания. Въпреки че по този проблем досега не е проведено проучване, може да се каже, че липсата на жизненоважни медикаменти в тези страни от ЕС е причина за смъртни случаи.
В писмо до германския канцлер и до камарата на германските лекари, Чезар Иримиа, представител на румънските пациентските организации, настоява Ангела Меркел да разпореди временна забрана за вносителите да закупуват лекарства от Румъния, която да е в сила до стабилизиране на положението в страната, след като търговията с медикаменти не може да бъде достатъчно добре регулирана в ЕС.
И докато чака канцлерът да реагира на това писмо, бащата на 13-годишното момче с епилепсия в Букурещ трябва да продължи да осигурява медикамента на сина си. Той все още не може да намери Трилептал в града. Веднъж месечно пътува до Унгария и плаща двойна цена за медикамента. И трябва да живее със страха, че една сутрин будилникът ще звънне, а той ще застане с празни ръце пред сина си.
*Името е променено по желание на лицето, ред.
**Корекция: в предишна версия бяхме написали, че Гелер е управител от 20 години. В действителност той работи в предприятието от 20 години, но е управител едва от 2010 г.
Марта Орош 27 юли 2017 г. Материал на https://correctiv.org/
Благодарност за съдействието и превода на Ваня Добрева

ЦЗПЗ@2017