Logo

Може ли пациентът да бъде в центъра на здравната ни система?

heart monitorЕлектронно здравеопазване- какво означава това за пациента?
Историята на електронното здравеопазване започва развитието си преди няколко десетилетия, като еволюира до болнични системи, а с напредване на технологиите и до напълно интегрирано и функциониращо електронно здравно досие, позволяващо достъп до здравна информация на всяко място, по всяко време в полза на пациента, здравните специалисти и здравните институции. Това работи в Европа.

В тази Европа, гражданите имат европейска здравноосигурителна карта, която заменя хартиените формуляри, необходими при лечение в различните страни на ЕС. Пациентите в Европа имат право на свободно движение- електронната здравна карта осигурява това право.
Изниква логичния въпрос- защо в България, страна членка на ЕС повече от 10 години не създаваме електронно здравеопазване?
Отговора е: Всичко ще стане прозрачно, пациента ще стане най- важният регулатор в системата ни на здравеопазване.
В България съществуват множество информационни системи за нашето здраве- в МЗ, НЗОК, НОИ, ГРАО, НАП, изпълнители на медицинска помощ  (доболнична и болнична), национални центрове, изпълнителни агенции... Не съществува обаче единна система, която да обединява и да прави възможна комуникацията между различните информационни системи и бази данни. Няма изградена възможност и за отчитане на извършените дейности в реално време.  
Ако здравноосигуреното лице- пациента има достъп до своето електронно досие, то той ще може в реално време да знае какво се случва с него- къде се лекува, какви лекарства са му изписани, колко прегледа е минал, при какви специалисти, какви изследвания са му направени. И ако нещо не е така както е описано, ние здравноосигурените лица ще имаме информацията и правото на действие. Тогава ще спрат спекулациите с направления, хоспитализации, профилактични прегледи, изписани лекарства. Ще бъдем активни участници във вземането на решения за нашето собствено здраве и възможно най- ефективния контрольор на системата.
Медицинските и здравни професионалисти ще разполагат с бърз и лесен достъп до информация за здравния статус на пациентите си, ще са информирани кога, къде и какви прегледи, лечения, изследвания са ни правени, вида и дозата на лекарствата които приемаме. Ще разполагат с историята на заболяването и цялата картина на здравния ни статус- ще отпадне нуждата от ненужни манипулации и изследвания, за които лекаря ни към момента няма информация. Дава възможност за ефективна комуникация между здравните специалисти, които се грижат за нашето здраве.
Управляващите системата на здравеопазване ще имат  пълна и обективна информация за всички медицински и финансови дейности за дадено здравноосигурено лице. Интегрирана информационна система би осигурила  електронен обмен на информация и данни между всички нива на системата, между всички участници в нея. Ще осигури възможност за реално планиране и управление на здравеопазването в полза на пациента.  Ще могат да се вадят данни, да се правят анализи по групи пациенти, заболявания, лечения и много, много други. Ще могат да се взимат решения за подобряване на качеството, безопасността и ефективността на грижата за пациента.
При желание модела на здравеопазване може да се ориентира изцяло към крайния потребител на здравната система- здравноосигуреният гражданин.
Защо не се създава електронно здравеопазване, защо се измисля псевдо- контрол като чекиране с лични карти, пръстови отпечатъци...? Отговорите оставаме на Вас.
Невена Манолова
Статията е публикувана на сайта на Сдружение за развитие на българското здравеопазване

Маркирана като пациенти
ЦЗПЗ © Всички права запазени.