Logo

За какво служат профилактичните прегледи

stetoscopeНяколко пъти ви писах за мои проблеми със здравеопазването. И за петгодишното ми лечение за ХОББ без да съм болен и за безхаберието на личната ми лекарка, която вече смених. Сега обаче съм крайно възмутен от т.н. профилактични прегледи, които са до голяма степен формални и не могат да открият опасни за човека заболявания. Това се случи и при нас със съпругата ми. Десетилетия ние най-съвестно правим тези прегледи и освен повишено кръвно налягане, което успешно овладяваме, нищо съмнително не се наблюдаваше.

Напоследък съпругата ми има повишена захар. Изненадващо новата лична лекарка ни изпрати на кардиолог. Той откри смразяващи здравни проблеми. Оказа се, че съпругата ми има сърдечна недостатъчност, а аз още три животозастрашаващи сърдечни заболявания, включително на границата за смяна на сърдечна клапа поради стеноза.
Затова питам аз. За какво служат профилактичните прегледи? Според мен почти за нищо. Защото в тях не са включени много важни теста като: определяне на С-реактивен протеин - биомаркер показващ наличието на възпалителни процеси в организма, тестове за основни причинители на атеросклерозата, тест за наличието на опасната аминокиселина хомоцистеин, тест за количеството на фибриноген, по-голямото му количество повишава риска от тромбози. Защо не се тества и гликирания хемоглобин независимо дали човек има захар или не?
Както Ви бях писал, аз съм физик, но след пенсионирането си задълбочено чета неконвенционални медицински списания. Това което се пише в тях е изумително, но както пишат там известни учени, обикновените лекари не признават съвременните методи за лечение и профилактика. В това се убедих и аз след разговор с кардиолога, който впрочем пушеше „като комин” в кабинета си. Той почти отрича допълнителното приемане, особено при сърдечна недостатъчност, на едно от най-важните вещества в човешкия организъм-CoQ10, наречено „автомобилната свещ” на всяка клетка. Прочее негов пръв изследовател е американския учен от български произход д.р Емил Г.Близнаков, чиято книга преведох но не можах да издам.
Кардиолога предупреди съпругата ми, че нейното сърце било два пъти по-твърдо от нормалното. Каквото и да означава това, той предложи и децата ни да направят ехография, защото тези сърдечни проблеми били наследствени. За важността на ехографските тествания на сърцето и не само на тях се убедих, когато предадох съветите на кардиолога на синът ми който работи в Европейската комисия в Брюксел. Той ми съобщи, че при задължителните прегледи, които изисква комисията да правят нейните служители, е включено ехография на сърцето, което той прави от много време. Има и още много тестове, които у нас не се извършват при профилактичните преглед.
Така, че изглежда у нас всичко, вкл. и в здравеопазването, е „на ужким”. Простонародно казано „за отбиване на номер”. А така ли трябва да е?
Още нещо. Преди 30 години всеки човек имаше здравна книжка в която се вписваха всички изследвания, заболявания и лекарства. Така, че и при който лекар да се отиде той, можеше да прецени здравословния статус на пациента. При днешното състояние на информационните технологии аз си мислех, че при смяна на личния лекар цялата медицинска информация за мен отива при новото ми джипи. Нищо подобно. При новото джипи всичко започва отново. Не разбирам защо е така. Всеки човек би могъл да има страница в сайта на Здравната каса, която да играе ролята на здравната книжка. При посещението при лекар, пациента като каже паролата и идентификационният си номер, лекаря ще влезе в страницата на пациента и ще получи нужната информация. Дори днес ЕКГ може да бъде в здравната страница в цифров вид. Защо не се прави това просто не знам. Може би джипитата са против, защото ще станат излишни.
Димитър Димитров

ЦЗПЗ@2017