Вход

Стандартизацията като конспирация

Едно българско изобретение на 21-ви век – медицинските стандарти – се появи през 2010г. буквално “ex nihilo”. Но и появяващите се от нищото неща също си k.grudevимат причина. А в случая тя е повече от банална – тогавашният екип на Министерството на здравеопазването трябваше само за няколко месеца да усвои няколкостотин хиляди евро по европейски програми, предвидени за изработването на 42 такива стандарта. Няма лошо – имали европейците бол пари – дали! Барем да бяха дали още някое и друго евро за написването на стандарт за това как се пишат стандарти, защото лошото започна тъкмо от тук.
В бързането и при липсата на такъв водещ стандарт само за броени месеци се нароиха куп недоносчета, повечето от които възложени на националните консултанти по специалности, но писани от техните асистенти, защото повечето от консултантите, по правило университетски доценти и професори, нямаха нито времето, нито интереса сами да се трудят за разработването на това нововъведение. Иначе парите по възлагането може и да са прибрали, както се случва и да приберат парите за избор на екип, макар и не те, а пак асистентите да са извършили операцията. Но, експлоатацията на чужд труд не е тема на нашето писание.
Стигна се в отделни случаи даже до там, че въпросните хабилитирани лица са подписвали изработеното от асистентите им без да го четат, с което си навлякоха гнева на своите колеги от специалността. Получените произведения бяха публикувани с очевидни следи от копи-пейст – с различни шрифтове и графично изпълнение, с логическа несвързаност и противоречия в текста. А съдържанието им недвусмислено възпроизвеждаше разходката на асистента из собственото му отделение и съдържанието на учебниците, които, случайно или не, е имал на бюрото си.
Но по-важно от това са резултатите, до които доведоха тези нововъведения. Въведоха се многобройни, предимно количествени изисквания за наличието под всяка болнична керемидка поотделно на определен брой специалисти, техника, апаратура, структури, отделения, помощен персонал, информационни и регистрационни системи, бюра, столове, закачалки по кабинетите и какво ли не още, за да може да се осъществява диагностично-лечебната дейност.
Разходите на болниците скочиха рязко, някои задлъжняха безвъзвратно, други направо фалираха. Закриха се отделения, рязко се сви дейността, особено на по-малките общински болници. Стана като в онази криминална игра от началото на прехода: „тука има – тука нема (болница)“. А в оцелелите се нароиха множество дублиращи се, слабо използваеми, икономически неефективни, дори неработещи или направо фиктивни структури. Лекарите взеха да не достигат, парите на НЗОК – също. Стандартите обаче се развиваха.
С годините недоносчетата се поотупаха от следите на шеф и кройка, пораснаха, заякнаха, лустросаха се и най-важното – добиха административна сила и съзнанието, че могат да управляват човешки съдби и пациентопотоци. И започнаха да произвеждат все повече и повече причудливи изисквания, често нямащи нищо общо с добрата медицинска практика и да ги въртят като административната бухалка срещу „многото болници“, „многото легла“, „търговците със здраве“, „крадците в бели престилки“,  „бизнес схемите“.
Много от тези изисквания се завъртаха на административната рулетка и топчето, пускано от крупието-администратор, попадаше ту на числото 10, ту на 5, после на 2, отново на 10, пак на 5 (за броя на леглата в отделенията), ту на 60, после на 35 (за броя на леглата в отделна болница), ту на 6, после на 4, после на 2 (за броя на отделенията в болница), на всички числа от 1 до 9 за броя на специалистите в отделение и т. н. и т. н. Имаше и „бонус печалби“ като „клинична лаборатория“, микробиологична лаборатория“, „патоанатомична лаборатория“, „имунологична лаборатория“, „КТ или МРТ“, „ОАИЛ“ и всякакъв вид помощни отделения, които участниците „печелеха“ при всяко ново завъртане на рулетката.
И когато участниците разбраха, че крупието мами в полза на банката и започнаха да го съдят и да отменят постановките му, администрацията мина в нелегалност и пое курс на конспиративна борба.
Започнаха да се появяват неспазващи законите и непризнаващи решенията на съда стандарти, често действащи из засада, подобно на снайперисти. Пускаха се, подобно на димна завеса, за обществено обсъждане едни текстове, а се приемаха съвършено различни, неясно с какви, от кого и кога постъпили становища и аргументи. Създадоха се дори „спящи клетки“, чакащи своя час за действие. Така например и до днес на сайта на Министерство на здравеопазването в рубриката „Медицински стандарти“ стоят като заблуждаващи маньоври стари, отменени от съда такива, а новоприетите, често издадени в нарушение на съдебните разпоредби, стоят някъде отзад и чакат своя час. Разгоря се котерийна борба за промени в полза на едни лобита срещу други, на новоназначените национални консултанти срещу старите, на едни специалности срещу други. Стандартизацията като конспирация окончателно измести медицината.
Иначе стандартите са хубаво нещо..., ако са стандарти за качество и са направени в полза на потребителя. Българският държавен стандарт, изработен в незапомнени социалистически времена и до днес е сред най-добрите в света. Към него и днес с готовност се връщат производителите на хлебни, млечни и месни продукти за да спечелят доверието на потребителя. Защото не администрацията, а той е над всичко.
Красимир Грудев

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»