Вход

Ролята на държавата за финансовото обезпечаване на здравната система и поведението й като платец на здравноосигурителни вноски

DimanovИдва времето за изготвяне на бюджетите за следващата година- първо на НЗОК и НОИ и след това на държавния бюджет.
Това е и времето, когато си задавам въпроса- добре, след като всяко правителство идва на власт с рефрена „Здравеопазването и образованието са ни приоритет!”, кога най- накрая ще видим някое правителство, което ще вземе да се излъже и ще превърне думите в дела.
И така, към днешна дата- 28.10.2016г, си задавам следните два въпроса:


- Справя ли се държавата със задължението си да обезпечи финансово здравната система?
- Коректен платец на здравни вноски ли е държавата?
Прости въпроси с още по- прости отговори- категорично „Не!” и на двата въпроса.
Защо?

държава % за здравеопазване от БВП % плащания out-of-pocket % здравна вноска Средно годишна сума за здраве на човек в EUR
САЩ 16,2 12,5 - 6 530
Германия 10,9 12,2 14 3 548
Чехия 7,4 15,3 13,5 1 080
Унгария 7,7 29,1 до 15 754
Румъния 5,5 19,5 10,7 358
България 7,7 44,5 8 400


В таблица 1 са посочени данните на Евростат за 2012г /единствено колоната „% здравна вноска” е за 2016г и не е от Евростат/. Защо за 2012г? Ами, защото по- нови няма; така действа евробюрокрацията, но това е друга тема.
Данните са известни, не веднъж са предъвквани; показвам ги с идеята малко да се поразмислим над тях, защото както се казва „Дяволът е в детайлите.”
И така, от данните става ясно, че:
1. САЩ са държавата, която отделя най- много за здравеопазване в света- 16,2% от брутния си вътрешен продукт.
2. Държавите- стари членки на ЕС, към които ние се стремим всячески- като икономика, образование, здравеопазване и т. нат., заделят 10-12% от БВП за здраве. В случая Германия- 10,9%; Франция, Холандия, Дания заделят около12%.
3. Държавите, с които доскоро споделяхме общата черга на социализЪма, заделят за здраве около 7,7% от БВП. Изключение прави Румъния с 5,5%. Но.....! Едно голямо „Но!”. През 2014г Румъния реализира с европейски пари един голям проект за реформа на здравеопазването си. В резултат на този проект Спешната им помощ, която беше една от най-калпавите в Европа изведнъж стана една от най- добрите и по този повод миналата година се завъртя едно филмче, което доста българи го гледаха, възклицавайки „Гледай ти! Какви ги мислехме румънците, а пък те какви се оказаха!”. Така, че сигурен съм, че данните за Румъния за 2016г няма да са такива, каквито са през 2012г, както съм и сигурен, че данните за България ще продължават да са същите, каквито са и през 2012г.
4. България е една от държавите в Европа, в които пациентите „вадят” най- много пари директно от джоба си за здраве- 44,5% от разходите за здравеопазване, или около 3 млрд. лева за 2012г. Тези 3 млрд. лева са официалните разходи; „сивата” медицина я оценяват допълнително между 1-2 млрд. лева. За „съжаление” не сме първи. Пред нас е Кипър с 47%, но няма да се учудя, ако през 2016г се утвърдим като единствените призьори в тази дисциплина.
5. България традиционно е държавата с най- ниска здравна вноска в целия ЕС- само 8%. Оттук и парите, които се дават за здраве в абсолютна стойност- 400 евро/ човек/ година- са най- ниските в Европа.
Таблица 2.

държава % за здравеопазване от БВП За лечение и рехабилитация За медицински стоки в доболничната помощ /лекарства, консумативи, помощни средства и др./
САЩ 16,2 70,1% 13,6%
Германия 10,9 54,5% 19,4%
Чехия 7,4 60,1% 24,5%
Унгария 7,7 50,4% 35,4%
Румъния 5,5 46,2% 29,9%
България 7,7 48,9% 41,4%

Парите за здраве- много или малко- все пак ги има. Но дали ги изразходваме правилно? От таблица 2 става ясно, че България е от държавите, които дават най- малко пари за лечение и рехабилитация, но сме абсолютни европейски шампиони по даване на пари на фармацевтичната индустрия- 41,4%. Изключително небалансирано харчене на средства. Нещо повече- погледнете проекта на Надзорния съвет на НЗОК за бюджет за 2017г:
Таблица 3.



За цялата доболнична помощ прогнозираното увеличение за 2017г е 0%. В същото време увеличението за лекарства е над 11%.
И сега отиваме на най- злощастната таблица

Таблица 4. Данните са за 2013г.

държава

Валута

МРЗ

Минимална лекарска заплата /МЛЗ/

Съотношение  МЛЗ / МРЗ

БЕДНИ

Нигерия

$

95

1160

12,2

Кения

$

58

920

15,9

БОГАТИ

Холандия

Евро

1 456

6 300

4,3

Франция

Евро

1 430

4 569

3,2

САЩ

$

1 257

10 416

8,3

ОТ НАШАТА /бивша/ ЧЕРГА

Полша

Евро

353

809

2,3

Чехия

Евро

315

839

2,7

Румъния

Евро

157

376

2,4

България 2013

Евро

159

286

1,8

България 2015г.

Евро

194

306

1,6

България 2016г.

Евро

215

329

1,5

 

При недостатъчно финансиране на здравеопазването е нормално първи и най- много да пострадат пациентите. Както казва един много уважаван от мен комик: „Целта на Московата реформа е да се плаща. Богатите- с пари, бедните- с живота си.” Обаче, недофинансирането на системата в България е стигнало дотам, че липсата на пари се компенсира с обидно ниски заплати на здравните работници и те естествено масово напускат страната. Ще се стигне до ситуация, когато пациентите ще имат пари допълнително да си заплатят медицинската услуга, но няма да има на кого да ги дадат.
В таблица 4 съм разделил страните на 3 групи- бедни, богати и от нашата черга. Колкото по- бедна е дадена страна, толкова по-голяма е разликата между минималната лекарска заплата и МРЗ за съответната страна- разлика от над 10 пъти. При богатите страни тази разлика е над 3,5 пъти, при бившите социалистически страни- над 2 пъти. В България тенденцията е минималната лекарска заплата да изравни МРЗ. Срам и позор! За 2016г минималната лекарска заплата е 643 лева при минимална за страната- 420 лева. Ако си мислите, че няма лекари на тази заплата- питайте докторите в хемотрансфузионните центрове какви заплати взимат.
Сега да поразсъждаваме върху втория въпрос- коректен платец на здравни вноски ли е държавата?
Съгласно Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ държавата поема здравните вноски на следните контингенти: децата и учащите се, пенсионерите, студентите по държавна поръчка, държавните служители, безработните на помощи, други групи- затворници, бежанци, военноинвалиди и др. Как държавата определя колко пари да даде на НЗОК за тези здравни вноски? Много просто- гледа в тавана и казва- толкова пари. За 2016г след като погледна в тавана държавата каза- 1 045 199 хил. лева.
А, как трябва да се направи? Пак много просто- в ЗЗО ясно е казано каква е вноската за отделните контингенти, а от НСИ може да се вземе съответната бройка.
 Пенсионери 2 178 хил. х 8% от средната пенсия х 12 месеца
 Деца и учащи 1 064 хил. х 18,48 лв х 12 месеца
 Студенти държавна поръчка 85 хил. х 18,48 лв х 12 месеца
 Държавни служители 545 хил. х 8% от средна брутна заплата от 980 лв х 12 месеца
 Безработни на помощи 303 хил. х 16,80 лв х 12 месеца

За прегледност не са включени затворниците, задържаните под стража, бежанците, военноинвалидите и др.
Като теглим чертата- за 2016г държавата трябва да плати 1 504 248 хил. лева за здравни вноски. Т.е. за 2016г държавата ще ощети НЗОК с не по- малко от 450 млн. лева. За какви крадци в бели престилки, мушмороци, болници, точещи НЗОК говорим, като най- големия крадец се оказва държавата?

Какво да се направи?
Две прости неща- държавата да започне реално да заплаща здравните вноски на своите подопечни /А, защо трябва да плаща осигуровките на държавните служители? Те сами не могат ли?/ и здравната вноска да стане поне 10% /помните в Румъния е 10,7%, нали?/. Това автоматично ще доведе до увеличение на парите за здраве с 1,3 млрд. лева.
Дали ще се повиши качеството на здравната услуга? Най- вероятно да. Увеличаването на парите за здраве ще подобри заплатите на медицинския персонал, а това не може да не доведе до по- добро отношение към пациента. Със сигурност ще се намали онова директно вадене на пари от джоба ни при сблъсък с бялата престилка, което възлиза на около 3 млрд. лева годишно. И публичните разходи за здравеопазване ще се повишат от сегашните 54% /най- ниски в Европа/ до около 75% /което е средното за Европа/.
И още един плюс може да се получи- поправяне на несправедливостта, която стои в основата при разпределянето на разходите за медицински дейности при различните специалности. Да сте чули и видели частни специализирани болници по инфекциозни болести, белодробни болести или педиатрия? Не, няма и да чуете и да видите, защото клиничните пътеки в тези специалности са много ниско заплатени. Това създава възможност за напрежение вътре в лекарската гилдия; напрежение, което политиците много умело използват. Когато се получи масово недоволство вътре в системата, на политиците им е лесно да насъскат една специалност срещу друга /най- често всички срещу инвазивните кардиолози или кардиохирурзи/ или едни болници срещу други /най- често държавни срещу частни/, а самите те стоят отстрани, щракат с пръсти и си провеждат калпавите политики.
Не е необходимо да откриваме топлата вода. В света има няколко системи за оценка на разходите по медицински специалности- американска, канадска, немска. Някои взимат за единица раждането, други- апендектомията. Например, в американската система на Medicare съотнасянето кардиохирургичните операции към апендектомията е 7:1. В България кардиохирургичните операции са 10 500 лева, апендектомията- под 700 лева. Кардиохирургичните операции ли са надценени, или апендектомията е подценена? Така, че най- лесно е да се избере една от многото съществуващи системи и да се въведе в България.
И накрая, да се върнем на качеството на медицинската услуга- ако искаме то да се повиши, неминуемо парите за здраве трябва да се увеличат, но не символично. Това е истината. Всичко останало, което ви говорят, е популизъм и демагогия.
Останете със здраве.

Д-р Цветан Диманов

Управител - СБАЛ Полимед ООД
Изпълнителен директор - МЦ Полимед

 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»