Вход

Добрите, стари намерения. Чакаме да кажат кога и как

18-08-2017 Публикации и интервюта

Всяко ново ръководство в областта на здравеопазването започва с добри намерения. 100 дни след встъпване в длъжност, министъра на здравеопазването проф. Николай Петров очерта приоритетите в сферата.Подобряване и засилване на профилактиката на българите. Винаги сме твърдяли, че това...

Прочети още

logo management

  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Прокуратурата е повд…

В съобщение до медиите се казва, че днес, 4 август 2017 г., Специализирано звено „Антикорупция“...

МЗ ще представи пред…

На 18 август от 11 часа в залата на ет. 4 в Министерство на здравеопазването...

Добрите, стари намер…

Всяко ново ръководство в областта на здравеопазването започва с добри намерения. 100 дни след встъпване...

Нагласи към психичната болест: Сравнително изследване на психиатрични специалисти и родственици на лица с психични проблеми

stigma-bannerВ статията са представени резултатите от изследване на нагласите към психичната болест на две групи от лица, които са най-близо до пациентите с психични проблеми: психиатрични специалисти и родственици. Основният изследователски въпрос е свързан с влиянието върху техните нагласи на различни социално-демографски и медицински показатели, описващи както самите изследвани лица, така и техните пациенти и родственици, страдащи от психични заболявания.


Участници в изследването са 57 психиатрични специалисти, които работят в Клиниката по психиатрия към УМБАЛ „Александровска“ и в дневния стационар към същата клиника, както и 54 родственици на лица с психични заболявания, които са на лечение основно в същата клиника и посещават дневния стационар.
В изследването са използвани две модифицирано версии на Въпросника за оценка на автостигмата на психичната болест, а обработването на данните е направено по метода на многомерния дисперсионен анализ (MANOVA). Резултатите като цяло показват, че родствениците и психиатричните специалисти споделят в почти еднаква степен умерено високи, негативни нагласи към психичната болест. Социално-демографските фактори, свързани с психиатричните специалисти, не оказват влияние върху равнището на техните негативни нагласи. Сред показателите, описващи родствениците, единствено възрастта е свързана с негативните им нагласи, като двете променливи са положително свързани. Сред показателите, описващи пациентите, такова влияние имат трудовият им статус и сериозността на психичното заболяване.

Aвтори:

Любомир Джалев, гл. ас. д-р, Нов български университет, Департамент по когнитивна наука и психология,

Анита Ферчева, клиничен психолог и асистент, Медицински университет – София, в Катедра по психиатрия и медицинска психология,

Вихра Миланова, проф. д. м. н., Медицински университет – София, Катедра по психиатрия и медицинска психология,

Въведение

Хората с психични проблеми не живеят откъснато от обществото – те са част от него и изпълняват същите социални роли, каквито изпълняват и останалите негови членове. Жизненият път на хората с психични проблеми, включително и пред периода на тяхното заболяване, е тясно преплетен с този на техните близки –родители, съпрузи, братя, сестри и други родственици. Това е тесният или по-широк семеен кръг, от членовете на който страдащият от психично заболяване разчита да получи съчувствие, помощ и подкрепа. Такава подкрепа той очаква да получи и от медицинския персонал в болничното заведение, в което се лекува.
Обвързаността на лицата с психични проблеми, техните родственици и значимите други, е взаимна, сложна и многопланова. Сред важните аспекти на този въпрос са начинът, по който хората, които се грижат за психично болния, се отнасят към неговото заболяване; как самите те са повлияни от психичния проблем и дали това моделира техните нагласи към техния пациент или близък; как хората от този кръг трансферират негативните публични нагласи към него.
Редица изследвания сочат, че членовете на семейството и приятелите могат да бъдат, съзнавано или несъзнавано, значителен източник на стигматизиращи нагласи към психично болния близък (Peterson et al., 2004). Семействата също са обект на такива нагласи - авторите цитират изследвания, според които стигматизирането на семействата на лица с психични проблеми е толкова широко разпространено, че самите родственици стават проводници на тези нагласи. Трансферът на негативните публични нагласи към психичните заболявания от семейството към техния близък с психични проблеми се наблюдава при 51% - 59% от семействата. Изглежда ясно, заключават авторите, че родствениците също стигматизират своите близки с психични проблеми. В свое обширно изследване върху стигматизиращите нагласи на родственици на страдащи от шизофрения De Sousa et al. (2012) също отбелязват, че семействата на хора с психични заболявания могат да имат съществен принос за тяхната стигматизация. Поради причини от различен характер, семействата могат да усилят социалното изключване на своя близък и да затруднят неговото възстановяване. Като цяло, според Magliano et al. (2004) обяснението на този феномен може да бъде потърсено в по-ниската степен на признаване на гражданските права на лицата с психични заболявания от страна на семейството, в сравнение с признаването им от медицинските специалисти или от обществото.
Формите на стигматизация от семейството могат да бъдат най-различни. Една от тези форми, според Bower (1998), е семейството да прикрие обстоятелството, че техният близък има психично страдание или е хоспитализиран. Такива семейства изпитват чувство на срам и не оказват пълноценна подкрепа на своя близък. Често пъти семейството или отделни негови членове се дистанцират емоционално от болния или го отхвърлят, проявяват оценъчно или наказателно поведение спрямо него, не показват интерес към неговите проблеми, третират го като непълноценен човек или като дете, обвиняват го за семейните проблеми и др. (De Ponte et al., 2000). Изследователите посочват различни причини, поради които семействата споделят публичната стигма за психичната болест – липсата на адекватна информация за особеностите на заболяването; умората от продължителните грижи за близкия; загубата на увереност, че болният може да се възстанови; страхове за бъдещото развитие на болестта; чувство за вина и за родителска проваленост и др. (De Sousa et al., 2012).
Някои изследвания върху дискриминацията към хора с психични проблеми показват, че техните семейства също са дискриминирани от обществото (Angermeyer et al., 2003). Механизмът на тази негативна публична нагласа е „дискриминация чрез свързване“ на лицето с психични проблеми с неговото семейство. Независимо от публичния натиск върху семейството, неговите членове предпочитат да прикрият своята уязвимост и да говорят за дискриминацията, която изпитва техният близък, а не самите те. De Sousa et al. (2012), както и други автори, посочват, че членовете на семейството страдат от автостигма. Нейният ефект е в това, че родствениците имат ниска себеоценка, изпитват неудобство и чувства на срам и безпомощност, на страх, тревожност и вина. Те се чувстват неразбрани и изолирани от околните, избягват да общуват с тях и да търсят социална подкрепа – „товарът“ върху техните плещи не е намалял въпреки подобряването на медицинските услуги (Wahl, 1999; Ostman et al., 2000; Angermeyer et al., 2003). Понякога високи равнища на принуда, съжаление и изолация у близките, могат да отразяват скрита стигма, която повлиява самоопределянето на хората с психични проблеми (De Sousa et al., 2012).
Докато в литературата са представени множество изследвания върху автостигмата на хората с психични проблеми, както и върху публичната стигма с различни източници, включително и от близки родственици, въпросът за нагласите на медицинските специалисти е твърде слабо изследван. Сам по себе си той не е безинтересен, но неговият отговор като че ли е самоочевиден: водени от професионалната си етика и от Хипократовата клетва, медицинските специалисти следва да имат позитивни нагласи към пациентите, страдащи от психични заболявания.
Резултатите от изследванията обаче не са еднозначни. Pande et al. (2011) провеждат изследване на нагласите към психичните заболявания на медицински и парамедицински специалисти от различни непсихиатрични специалности. Специалистите демонстрират преобладаващо позитивни нагласи, заедно с висока степен на разбиране на проблемите на тези хора. В сравнително изследване, проведено от Gateshill et al. (2011) сред две групи от медицински специалисти – работещи в областта на психичното здраве и работещи в други области на медицината, авторите се фокусират върху анализ на нагласите към психичните заболявания и емоционалната емпатия. Резултатите като цяло показват позитивни нагласи към лицата с психични проблеми сред представителите на двете групи. Все пак специалистите извън психиатричната помощ са много по-склонни да разглеждат лицата с психични заболявания като опасни и непредсказуеми.
Същевременно немалко изследвания показват, че психиатричните специалисти имат стигматизиращи нагласи към своите пациенти. В свое проучване Patel (2004) показва, че тези специалисти често считат психиатричните пациенти за „нелесни за харесване“ и „неудовлетворяващи за лекуване“ и споделят, че контактът с тях често е натоварващ и изчерпващ. Авторът определя тези негативни нагласи като стигматизиращи, дискриминиращи и поради това неприемливи. Подобни са резултатите, получени от Hansson et al. (2013). В тяхното сравнително изследване са включени психиатрични пациенти и обслужващия ги медицинския персонал от здравни заведения в Южна Швеция. Резултатите от изследването показват, че нагласите на здравните специалисти не се различават от тези на обществото и че преобладаващи сред медицинския персонал са негативните нагласи към пациентите. Най-негативни са нагласите сред медицинските професионалисти, работещи в клиника и/или с пациенти с психоза. Автостигматизиращите нагласи на пациентите са много близки по равнище до тези на медиците, следвайки техния профил в различните области на проява.
В друго изследване Nordt et al. (2006) показват, че психиатрите имат повече негативни стереотипи отколкото общата популация, но същевременно психичноздравните специалисти приемат рестрикциите спрямо лица с психична болест три пъти по-рядко, отколкото другите хора. Като цяло обаче обществото има толкова негативни стереотипи за хората с психична болест, колкото и психичноздравните специалисти. Подобни резултати са представени и от Hugo (2001), според които представителите на тази професионална общност имат много по-ясно изразени негативни нагласи, отколкото хората от общността.
В свое проучване върху стигматизиращото въздействие на медицинските специалисти върху пациентите в Швейцария Lauber et al. (2006) показват, че психично здравните специалисти не се различават от общата популация в Швейцария по отношение на отрицателните или положителните стереотипи за психично болните хора. Установени са значими разлики между професионалните групи: психиатрите поддържат най-силно изразени негативни нагласи, докато психолозите имат най-положителните нагласи.

Прочети повече тук

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо... ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн... ОЩЕ

Времето

Ясно

24°C

София

Ясно

Влажност: 43%

Вятър: 11.27 km/h

  • Слънчево
    18 Авг 2017 31°C 16°C
  • Слънчево
    19 Авг 2017 32°C 17°C

rbb

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
»