Вход
joomla social share plugin

Млад мъж починал след операция от апендицит

22-08-2017 Последни новини

24 годишния Динчер Али е починал в болницата в Хасково в неделя, една седмица, след като му е била направена операция от апендицит. След операцията пациентът започнал да повръща кръв и е преместен в реанимацията, където е и...

Прочети още

logo management

  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Отстраняването на ше…

Преди няколко дни звено Антикорупция към Софийската градска прокуратура излезе със съобщение до медиите, че...

Зам.-министър Нейчев…

На пресконференция заместник-министърът на здравеопазването Лидия Нейчева обяви, че се подготвят законови промени, свързани с...

Справка в новата пла…

Здравноосигурените лица, на които предстои планов прием в болница, ще могат да правят онлайн справки...

Протестите в здравеопазването, съсловна глезотия, вот на (не)доверие, или битка за истинска демокрация?

Уважаеми граждани на България, уважаеми колеги,
petrovНашите протести стартираха сега. Протестите на общопрактикуващите лекари и частните болници. Казвам протести, а не стачка както го изкарват в медиите. Стачка правят наемните работници недоволни от своите работодатели. Ние не сме такива. Ние сме свободни хора на свободния пазар, формиращи доходите си на базата на нашите способности. Ние сами сме си работодатели и, ако правим стачка ще излезе, че я правим срещу самите себе си. А това не е така. Ние протестираме срещу условията на работа които в нарушение на закона управляващите се опитват да ни наложат. Така казваме ние. И то е така.


Но един лекарски протест не може да остане без последствия и коментари.  И тук интересно е да се види какъв резонанс ще намери това събитие в обществото. Да речем в медиите които би трябвало да са четвъртата власт и коректив на всяко управление. Едни може би ще кажат, това е поредната съсловна глезотия на лекарите. Те получават толкова много пари и все не им стигат. Ненаядоха се, толкова са се нагушили. Точно такъв термин, “нагушихте се“ беше употребил преди години един от шефовете на една от районните здравни каси към колега позволил си да се оплаче от прекомерно голямата санкция наложена му от проверяващия екип. И ще почнат едни интервюта с „граждани“, с тоя и оня, недоволни от лекаря Х или У който бил или не бил направил еди какво си. Това гарнирано с едни таблици показващи около 60, и повече проценти неодобрение за нашите действия.
Но може да има и други коментари. Да кажат, че това е вот на доверие или недоверие към Правителството и министъра на здравеопазването. Да, но такъв вот имаше преди месец и малко повече в Народното събрание. И тогава математическото мнозинство на попадналите по силата на крайно несвършения ни избирателен закон знайни и незнайни политически сили в парламента даде своята подкрепа на правителството. Но не защото одобряват политиката в здравеопазването, а защото повечето от настоящите народни представители са наясно как са попаднали в парламента и, че втори такъв шанс няма да имат. Това важи и за онези политически сили нарекли себе си с гръмкото наименование „опозиция“, чието гласуване „против“ си беше просто в контекста на ролята която те трябва да играят. Но, ако нещо се беше объркало, то веднага щяха да се намерят необходимия брой „опозиционери“ със собствено мислене, които гласувайки“ за“, щяха да обясняват как съвестта им не позволявала да предадат интересите на страната и да разрушават стабилността на управлението, и как с цената да станат недолюбвани от собствените си партии и са спасили едва ли не България. Или нещо от този сорт. Мога да дам и още примери за „обществена реакция“, но не виждам смисъл. Манипулаторите си вършат добре работата, а да ги коментираме не виждам смисъл. А и истинския вот на недоверие правителството получи само преди месец когато БЛС с огромно мнозинство отхвърли новия рамков договор.
И всъщност, защо протестираме? Истината е доста по-различна. В началото загатнах, че в протестите участват лекари които са собственици на лечебни заведения и сами се оправят на пазара. Те сами са си работодатели и тях няма кой да ги уволни за протести. Тези лекари са загрижени за своята работа, за своите пациенти, за просперитета на лечебните си заведения, защото е в техен интерес. В техен интерес е пациентите да са доволни защото ще ги търсят повече. Това ще им донесе по-големи доходи. Част от тях ще са награда за усилията им, но друга не малка ще бъде инвестирана в закупуване на нова апаратура, ремонт на кабинети, трупане на знания чрез посещение на различни заплатени от тях самите медицински курсове с цел опресняване на съществуващите и добиване на нови знания и умения. Защото те са наясно, че медицинската професия е една динамично развиваща се материя и за да бъдеш адекватен, трябва да си в крак с най-новите й постижения. В условията на пазарна икономика е така.
За тези лекари които не са на свободния пазар ситуацията е различна. Те като умни хора завършили медицина са наясно какво става, но дори да искат не могат да протестират. Директорите на тези лечебни заведения, които са държавна собственост са назначени от държавата. Как тогава такъв директор да обяви протест срещу работодателя си? Нали веднага ще бъде уволнен. А лекарите работещи там, които са на трудов договор не биха направили стачка поради същата причина. Тези лечебни заведения по същия начин, като другите си взимат парите от касата, но хората които ги управляват не са собственици. Тях повече ги интересува как да харесат на министъра който е да той за да запазят работата си. А  са наясно, че и да натрупат дългове, държавата като собственик ще ги погаси. Тук вече е заложено нечестно и неравностойно конкурентно начало, но това е друга тема. Накратко тези лечебни заведения няма да протестират, някои от тях дори ще се обявят против протеста и ще ни наругаят. Какъвто е случая с колегите от спешна помощ и последната им декларация, която ни громи. И те са държавни служители за това не бива да им се сърдим, а да проявим съчувствие. Съчувствие като към приятел заболял от тежко заболяване, изискващо продължително лечение. Толкова за тях.
Ние, които сме на свободния пазар протестираме, защото с последните промени правителството залага антипазарни правила в сектора. И ги залага без никаква обществена дискусия, каквато е редно да  има при толкова драстични промени в сектора здравеопазване. И освен това се опитват да ги наложат по служебен път, в нарушение на закона. За това ние протестираме.
Защото тези правила ще затруднят нашата работа. Ще затруднят механизмите, по които оказваме медицинска помощ на пациентите. Ще затруднят достъпа на пациентите до нас и ще да създадат условия за поява на опашки на от чакащи. Не на последно място, ще намалеят нашите доходи и това не само ще е ограбване на труда ни, но ще ни лиши от възможностите за инвестиции и квалификация. Отделно от това, ние бързо ще загубим мотивация за работа, а от всичко това ще страдат нашите пациенти. Качеството на медицинска помощ ще се влоши драстично и от това ще страдаме и ние и пациентите ни. За това са нашите протести.
Какво ще се случи по нататък? Не съм пророк. Най-добре би било, ако до края на седмицата Правителството осъзнае грешките и върне в сила стария рамков договор с прилежащите наредби.
Изявленията на премиера и ресорния министър ме карат да мисля, че те нямат такова намерение. И ще се опитат да наложат новите правила. Какво да правят лекарите в тази ситуация. По голямата част от вече са на възраст, имат деца, някои изплащат кредити, други имат и по значими проекти за развитие. За това няма да е чудно, ако повечето от лекарите приемат новите правила щат не щат сключат договор със здравната каса. Лекарите, като едно от най - тъпканите съсловия по времето на комунизма, са развили силен инстинкт за оцеляване. Но после, когато работата по новите правила започне, истината ще лъсне. Интересно ще е какво ще стане с тези 60 и отгоре процента неодобрение за нашите протести. Лошото е, че тук в България отново ще трябва да научим урока си по трудния начин.
Ние, българите освен силни исторически периоди сме имали и тежки такива. Двеста години византийско владичество, петстотин години османско. Спори се кое е робство, владичество, присъствие, съжителство или дявол знае какво е било последното. Но е факт, че през тези близо седемстотин години чужда власт и големи изпитания, българската нация и нейните добродетели са останали непокътнати през вековете. И в тези трудни условия ние сме намерили начин да осъществим своя ренесанс, наречен Възраждане доста по-рано от повечето народи в империята завоевател.
Не така стоят нещата с онези 45г. комунизъм. Не за векове, а само за малко повече от четири десетилетия този режим унищожи всички добродетели на нацията. Ликвидира почти изцяло академичната общност и интелигенцията. Унищожи трудолюбието, инициативата, свободата, възможността да взимаш решения. Постави на колене народа, ликвидира базисни исконни ценности, като вярата в Бог. Разби моралните устои на нацията, а понятията  за добро и зло  изгубиха значение. Не чужди, а свои нанесоха на собствения си народ много тежки поражения. За това поставен така тежко на колене, българският народ в по голямата си част се изправяше със същата, че и по-силна болка от тази която го бе сгънала.
Редно е да кажем, ние в България имахме късмет. Тежко превити от хомота на режима, в един момент получихме свободата си даром без да го очаквахме. Получихме я без да сме се борили за нея и без да я желаем в резултат на променената международна конюнктура и изхода от студената война. И съвсем естествено, не знаехме какво да правим. Лутахме се седем години докато глада и мизерията докарани от кабинета Виденов не ни убедиха в необходимостта от реформи.
Всички вероятно помним протестите от 1997г. Те не само свалиха едно правителство, но дадоха и мандат за реформи. И такива бяха направени, но несъвършени и недовършени. Все пак изградихме пазарна икономика, направен ни беше компромис за приемане в ЕС и НАТО. Но, не всичко беше свършено до край. Доказателството за това е, че сме най-бедната от страните членки на ЕС. Българското общество реши, че си е свършило работата и остави политиците без контрол. А те само това чакаха, за да се разпашат отново.
За това днес ни предстои битка за реална демократична правова и модерна държава, която да не се влачи на опашката в Европа. Защото демокрацията не е еднократно усилие. Тя не е необратима. За нея трябва да се воюва всеки час. Само демокрацията в съчетание с пазарна икономика и правова държава е гаранция за просперитет на нацията. И понеже действията на управляващите в областта на здравеопазването(за останалите сектори мястото за коментар не е тук) са в обратна посока на всичко казано по горе, нашите протести, тези на лекарите на свободна практика не са нито съсловна глезотия, нито вот на (не)доверие, а битка за реална демокрация, битка за модерна, правова и демократична държава. И тя започва от този сектор защото той е най-чувствителен на погрешни политически решения. Защото колкото и несъвършена да беше демокрацията в България до тук, то създаването на частен сектор в здравеопазването е едно от най-големите й постижения.
Разрушавайки него,  лесно ще бъде разрушена и демокрацията и пазарната икономика като цяло. А заедно с това ще рухнати мечтите ни за просперитет. Нещо повече. Колкото и поражения да нанесе комунистическия режим, той все пак не успя да затрие българската нация.
Но, ако комунизма не успял да стори това, то рухването на опитите за демокрация ще го сторят без съмнение. В миналото е имало такива случай. Доста народи не са издържали изпитанията на историята и са изчезнали. Печенеги, кумани, хазари, авари, това само малка част от тях. Това е възможно да се случи и днес и за жалост ние българите не сме далеч от тази мрачна перспектива. Рухването на демокрацията ще ни доведе до там.
Ако лекарите загубят битката за нея, това несъмнено ще се случи.
Какво ще стане не зная. Всеки народ заслужава съдбата си, ние също. Дали ще се възползваме от момента и ще успеем да докажем, че историческия шанс, чрез който получихме даром възможността за изграждане на демократична държава не е бил случаен, или всичко ще рухне можем само да гадаем?
Има нещо, което днес не можем да направим. Не можем да мълчим!
За това, призовавам колегите, не се отказвайте!
Призовавам гражданите на България, подкрепете ни!
Нашата битка е за България! Нека я има и утре.

 

Д-р Петър Петров

Коментари   

-1 #2 Д-р Виолета Ста 29-03-2016 21:02
:oops:
Уважение колега, тъкмо щях да ви поздравя за доброто писание, но стигнах до нещо, което дълбоко ме възмути. Не знам на колко сте години, но сигурно само сте чел за здравеопазванет о презСОЦИАЛИЗМА. Аз познавам и него и в момента работя за здравеопазванет о на една много социална държава. Е искам да знаете, че социалистическо то здравеопазване е постигнало толкова колкото не може да си представите. Това че западната държава разполага с много пари не прави здравеопазванет о й по - добро . А нашите политици имитират запада, а той изобщо не е с по-добро здравеопазване от нашето. Имат по стриктни правила и повече пари
Цитиране
+2 #1 Insider 29-03-2016 10:10
Под всяка дума се подписвам!
Браво Докторе!!!
Цитиране

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо... ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн... ОЩЕ

Времето

Разкъсна облачност

22°C

София

Разкъсна облачност

Влажност: 32%

Вятър: 17.70 km/h

  • Предимно слънчево
    22 Авг 2017 25°C 12°C
  • Слънчево
    23 Авг 2017 26°C 11°C

rbb

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
»