Вход
joomla social share plugin

Млад мъж починал след операция от апендицит

22-08-2017 Последни новини

24 годишния Динчер Али е починал в болницата в Хасково в неделя, една седмица, след като му е била направена операция от апендицит. След операцията пациентът започнал да повръща кръв и е преместен в реанимацията, където е и...

Прочети още

logo management

  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Отстраняването на ше…

Преди няколко дни звено Антикорупция към Софийската градска прокуратура излезе със съобщение до медиите, че...

Проф. Гетов: Лекарст…

Проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз, обясни пред БНР, че приложението на медикаменти...

Млад мъж починал сле…

24 годишния Динчер Али е починал в болницата в Хасково в неделя, една седмица, след...

Зелма Алмалех: Стигмата към хората с психични разстройства е в резултат на необразованост и неинформираност.

zelmaЗелма Алмалех е журналист, кинодраматург в областта на документалното кино с дългогодишна практика. Работила е в БНТ като редактор, главен редактор на „Художествени програми”, член УС, била главен редактор на zdrave.net и агенция БГНЕС. Съуправител на Медиа Въпреки ООД, списваща интернет платформата за култура и изкуство Въпреки.com. Тя е сред учредителите на ЦЗПЗ и в момента член на УС на организацията.
Зелма, Вие сте сценарист на документален филм, свързан със стигмата на хората с психични разстройства. В течение на Вашето

проучване, как смятате, какви са най-често проявяваните предразсъдъци спрямо хората с такива заболявания?
Преди всичко трябва да кажа, че това е тема, която ме занимава, вълнува още от юношеските ми години. Имах шанса в едни години, когато тези теми бяха „табу” да прочета Фройд, Юнг и още друга литература, свързана с психиатрията. Дължа го на моята майка, светла й памет, която също беше журналистка и на приятелите ми, които в края на 60-те години като гимназисти попивахме света и към забраните се отнасяхме единствено с пренебрежение и ги заобикаляхме с все още запазената ни детска хитрост. После в Софийския университет имах изключителни преподаватели по социология Любен Николов и социална психология Георги Йолов, светла им памет и на двамата, които направиха всичко възможно ние да четем от засекретените фондове на Народната библиотека и библиотека на Университета световните психиатри. Съвсем не като бъдещи специалисти в медицината (тогава нямаше медицински факултет към СУ), а като бъдещи журналисти, които трябва да познават човека като духовност, като изяви, като състояние в моменти на страдание или радост. Това ми остана за цял живот, дори и сега се шегувам, че само нямам диплома, хайде да не за психиатър, но поне за психолог, защото извън много прочетеното, професията ме е срещала с невероятно много хора от възрастни неграмотни хора по отдалечените села до хора с благороднически титли и световни знаменитости. Има и други подробности в професионалния ми живот – преди повече от 30 години бях редактор на филм за психиатрията в Раднево и малко по късно на три телевизионни предавания, посветени на психодрамата като български опит. Спирам до тук. Това беше малка лична обосновка защо за мен е важна тази тема, дори в момента чета книгата на американския психиатър Ървин Д. Ялом „Лъжи на дивана”. Но да се върна към въпроса Ви, крайно време е. Основният предразсъдък е странният за мен срам и страх, че в семейството има човек с психични проблеми. И „луд” става като дагма. А никой от нас не е застрахован. Да не забравяме, че в такива състояние изпадат чувствителните хора, много от тях, ако погледнем фактите са тези, които движат света в науката изкуството. Само два-три примера Айнщайн, Ван Гог, Достоевски и колко още с днешна дата, за които знаем или не знаем. Призивът ми е – четете, бе хора, гледайте филми, утре може да бъдете един от тях. Отново ще кажа причината е страх, срам и ще добавя безотговорност към човека в беда. Кой от нас не е бил в депресия по различни причини, но не всеки може да се вземе в ръце. Трябва рамо, разбиране. И основният предразсъдък, за мое огромно съжаление, идва от медиите, които в това търсят сензация, налагана им от работодателите. Тогава човещината изчезва. Само бих допълнила, че тези, главно млади колети, които вътрешно не са съгласни с това отвратително отразяване на някоя случка я в психиатрия, я на улицата, рано или късно ще изпаднат в депресия от несъгласие с работодателите си, но подчинявайки се на изискванията му в стремежа си да запазят работното си място. Какво правим тогава?
Каква е основната причина за негативното отношение към тези хора според Вас и как би могла да бъде преодоляна тази стигма?
Аз почти отговорих на този въпрос, но ще допълня – необразованост и неинформираност е причината. Това важи и за лекарското съсловие, което гледа на специалистите психиатри по различен начин. Семейните лекари, които не са достатъчно подготвени не само в тази сфера не смеят да застанат срещу проблема. А и основното държавата изобщо няма грижа за този сектор, което е нейно задължение и едва ли не прави подаяние за нормалното функциониране на отделенията по психиатрия или специализираните болници. Положението е трагично и защо, питам…Там има хора със страдание и лекари заедно с другия персонал, които всеки ден се борят за душите им. Страхът и срамът само задълбочават проблема. Той може да бъде преодолян само с доброта и разбиране. Има примери. Навремето Теодора Захариева – нашият патрон, светла й памет захвърли перуката си на онкоболна след химиотерапия и в голяма степен промени отношението към хората с онкологични заболявания и сега малцина се страхуват да споделят проблема си. Не, че всичко е ОК, но не е същото. Това важи и за хората с психични заболявания, но тук е думата на близките им, те са рамото.
На какъв етап е филмът, който заснемате? Кога ще можем да го гледаме?
В голяма степен филмът е заснет, благодарение и на експертите по проекта. Случиха се много събития и тук е мястото да им благодаря за това, което правят. Както се казва респект към всички тях. Невероятно отдаденост и мотивация, значи има надежда. Във филма участват и видни български хора на изкуството, които са винаги готови да подкрепят каузата да приемем хората с психични проблеми не само от съчувствие, а и да ги считаме не по-различни от нас, които уж сме абсолютно здрави. Филмът ще бъде видян през октомври, живот и здраве, заедно с други филми не само български по темата игрални документални.
Освен журналист и кинодраматург, Вие сте част от управителния съвет на ЦЗПЗ. В тази връзка как оценявате състоянието на здравната система у нас?
Много труден въпрос, защото искам да се абстрахирам от факта, че съм член на УС на ЦЗПЗ, а искам да се поставя на мястото, просто, на мястото на един български гражданин. И става още по-сложно. Понякога, съвсем не фукливо, си мисля, че екипът на ЦЗПЗ върши изключителна работа да помага на хората – пациенти и лекари, нямам предвид себе си, аз само помагам в други свои компетенции. Проблемът в нашето здравеопазване е, че хората, независимо дали живеят в отдалечено село или в голям град нямат сигурност, когато имат здравословен проблем, плащали са си осигуровките могат да разчитат на системата. Това е проблемът. За мен лично е нелепо да има данък вредни храни, например. Образовайте хората какво е добро, какво не. Къде е профилактиката? НПО-та ли трябва да осигуряват скринигиге, както прави ЦЗПЗ, например. Много са въпросите и защо непрекъснато МЗ се опитва да открие топлата вода, когато тя е открита отдавна. В крайна сметка ние сме член на ЕС, светът е отворен и можем да почерпим от чуждестранния опит. В този смисъл нашата здравна система е твърде бюрократизирана, тромава и някак си винаги в ущърб и на пациента и на лекаря. Да не говорим колко е подценен другият, но много важен медицински персонал като сестрите, например, като заплащане. Говоря за държавните и общински болници, където вече те са на изчезване и всякакви медицински стандарти, според СЗО за нарушени. С бумащини и гръмки фрази това няма да стане. Няма да стане и с прекрасните лекари, които имаме. Трябват здравни политики, а не ПР-ски телевизионни изпълнения. В този смисъл не е добро това, което ни се случва в здравната система, то е същото, както в други изключително важни сектори като образованието и правосъдието, например. Трябват широта на мисленето, адекватност и анализ къде изтичат парите, които не са малко, а не достигат никога. Смислен анализ, без гръмки думи, ако е възможно, както действа ЦЗПЗ и помага и на лекари и пациенти, но не е Министерство.

Въпросите зададе Александра Иванова

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо... ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн... ОЩЕ

Времето

Слънчево

21°C

София

Слънчево

Влажност: 32%

Вятър: 22.53 km/h

  • Слънчево
    23 Авг 2017 25°C 8°C
  • Слънчево
    24 Авг 2017 27°C 11°C

rbb

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
»