Logo

Електронно здравеопазване - 10 години само намерения

e healthПод заглавие "10-годишен провал на електронното здравеопазване", Сметната палата публикува доклад за проведен одит на въвеждането на електронно здравеопазване в България. Одитът обхваща периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2016 г.  и показва ясно, как за период от 10 години не се случва почти нищо, освен да се декларира намерение за изграждане на електронно здравеопазване.
Стратегии и планове за действие
Първата секторна Стратегия за внедряване на електронното здравеопазване е приета от Министерския съвет в края на 2006 г.

Стратегията предвижда създаването на Съвет за координация, който да разработи План за действие за периода 2006-2012 г. и да осъществява контрол за неговото изпълнение. От МЗ не е предоставена информация и документация за дейността на този съвет. Такъв съвет изобщо не е създаден, естествено не е разработен и план за действие.
На 05.12.2008 г. Народното събрание приема Национална здравна стратегия 2008-2013 и план за действие към нея. Практически действия по изграждане на електронно здравеопазване не са предприети.
На 21.01.2014 г. Министерският съвет приема нова Национална здравна стратегия 2014-2020 и план за действие към нея. Новата Национална стратегия, обаче не е приета в тази редакция от НС. С решение на НС на 17.12.2015 г. е приета актуализирана Национална здравна стратегия 2020, в основата на която стои Националната здравна стратегия 2014-2020 и план за действие към нея.
В края на 2014 г. е приета Програма за развитие на електронното здравеопазване, в която са дефинирани ключови действия за изграждането на Националната здравно- информационна система (НЗИС). Програмата е приета на заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването и е публикувана на портала за обществено обсъждане. Пътната карта към програмата обхваща период от шест години (2014 – 2020), в който са разграничени три логически етапа.
Програмата е изготвена без участието на представители на НЗОК и не е съгласувана с тях
Координация
Междувременно в МЗ е разработена нова Стратегия за електронно здравеопазване, която към 01.02.2017 г. все още не е приета. Стратегията е  създадена без участието на представители на НЗОК и НЦОЗА.
Сметната палата констатира, е за одитирания период 2012-2016 година няма изграден механизъм за координация и съгласуване на действията на МЗ, НЗОК, НЦОЗА при изпълнение на мерките за изграждане на електронното здравеопазване.
Човешки ресурси
Анализът на данните показва, много ниски нива на заетост на експертните длъжности, отговорни за електронното здравеопазване, достигаща до критичните нива от 16 на сто в средата на 2015 г. Одобрените щатни бройки за изпълнение на функциите по планиране и изпълнение на стратегическите приоритети на страната в областта на електронното здравеопазване варират многократно: от 5 на 15 и 14 щ. бр. през 2012 г., преминават през измененията - 14, 6 и 11 щ. бр. през 2013 г. и достигат до 11 и 12  щ. бр. за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. В периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2016 г. са освободени общо 12 служители, а са назначени 19. Проведени са общо 8 конкурса, като към 30.06.2016 г. заетостта в дирекция „Информационна и комуникационна политика в здравеопазването“ е само 50 на сто.
Нито в МЗ нито в НЦОЗА са правени анализи на потребностите от обучение на служителите в структурните звена, отговорни за електронното здравеопазване.
През одитирания период сравнително малка част от служителите в МЗ притежават IT сертификати, а служителите на НЦОЗА нямат придобити IT сертификати по смисъла на международно приетите стандарти.
Разходи
За периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2016 г. за електронно здравеопазване в МЗ са планирани разходи в размер на 633 156 лв., а са отчетени 129 966 лв. бюджетни средства и 63 240 лв. - средства от други източници.
През одитирания период в НЦОЗА не са планирани разходи за електронно здравеопазване.
За периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2016 г. в МЗ, НЦОЗА и НЗОК не са планирани и отчитани средства по самостоятелна бюджетна програма с целево предназначение за изграждане на електронно здравеопазване. Липсата на целево планиране и аналитично отчитане на средствата за електронно здравеопазване затруднява проследимостта и оценката за ефективност на разходваните ресурси.
От 2012 г. досега са направени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на интегрирана/национална здравно информационна система, обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, в т.ч.: липса на ясна концепция за изграждането на системата и  на план за необходимите финансови ресурси; дублиране на функционалности и проекти на други институции и др. Действията на Министерството на здравеопазването не са обсъдени  и съгласувани с НЗОК като ключов участник в здравно-информационната система на здравеопазването. Например през 2012 г. са открити последователно две процедури за обществени поръчки по проект за изграждане на национална здравно информационна система, като първата е прекратена от министъра на здравеопазването, а втората е обжалвана и Комисията за защита на конкуренцията отменя решението на министъра на здравеопазването за откриване на процедурата като незаконосъобразно. Така поради невъзможност да бъде изпълнен в срок, през април 2013 г. проектът е прекратен и средствата по безвъзмездната финансова помощ в размер на 9, 7 млн. остават неусвоени. Следващият опит е през 2014 г. – друг проект за изграждане на здравна информационна система е одобрен за финансиране със средства от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в размер на 12 млн. лв. През юни 2014 г. от Министерството на здравеопазването е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, но два месеца по-късно е прекратена и осигурените средства не са усвоени.
Нерешени проблеми
През 2015 г. е изготвен „Анализ на информационните процеси в системата на здравеопазването в България – участници, отговорности, системи, потоци и нормативно регулиране“.
В резултат от извършения анализ на текущото състояние на информационните потоци в системата на здравеопазването са идентифицирани следните проблемни групи:
а) Стратегически - несъвместимост с обявената национална стратегическа рамка; несъответствие на съществуващите локални информационни системи с приетата стратегическа рамка; наличие на ключови регистри, които не са изградени като електронни бази данни; развитие на съществуващите информационни системи “на парче” - въвеждане на инцидентни промени при възникнали потребности;
б) Проблеми със стандартизацията - лошо състояние и липса на поддръжка на част от съществуващите информационни системи и бази данни; наличие на множество информационни системи и бази данни, изградени всяка по своя собствена логика без ясно описание на отговорности, администриране и начин на обмен на информация; няма стандартизирани процеси по разработка на IT услуги и липса на: интегриран подход към оформяне и поддръжка на данните, интегритет на съществуващите информационни системи и бази данни, оперативна съвместимост на данните в съответствие с приетите международни стандарти, стандартизирани процеси по управление на IT услуги;
в) Нормативни - липса на нормативно определени: правила; здравно информационни стандарти; изисквания и стандарти към достъпа и сигурността на данните; изисквания за изграждане на НЗИС;
г) Технологични - зрелостни проблеми свързани с изградените IT услуги и тяхното управление; липса на видимост и изисквания относно: собственост на код и лицензиране; качество на предаван код; инфраструктурно разпределение, стратегии за архивиране, скалируемост и т.н.; отсъствие на конкретни изисквания относно тестови процедури и условия за качествен контрол на доставян продукт, както и обективни критерии за приемане на технологичното решение; липса на процеси по продължително интегриране.
Поради високата сложност на НЗИС, с цел гарантиране на надеждност, е предложено тя да се изгражда на етапи, а не наведнъж. Анализът е взет под внимание при изготвянето на проект на Национална стратегия „Електронно здравеопазване“ 2016 – 2020.
Отговорността
Отговорност за управленските решения през одитирания период носят министрите д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването от 01.01.2012 г. до 21.03.2012 г., Десислава Атанасова, министър на здравеопазването от 21.03.2012 г. до 13.03.2013 г., проф. д-р Николай Петров, министър на здравеопазването от 13.03.2013 г. до 29.05.2013 г., д-р Таня Андреева-Райнова, министър на здравеопазването от 29.05.2013 г. до 24.07.2014 г., д-р Мирослав Ненков, министър на здравеопазването от 05.08.2014 г. до 07.11.2014 г., д-р Петър Москов, министър на здравеопазването от 07.11.2014 г. до 27.01.2017 г.,
Целия доклад на Сметната палата е достъпен на нейната Интернет страница.

ЦЗПЗ@2017