Вход

Болни с тежки форми на болестта на Паркинсон са обречени без подкрепа

neuroendoБолестта на Паркинсон е сериозно неврологично заболяване. Среща се сравнително рядко (между 100 и 200 на 100 000 души) и започва предимно при хора на възраст между 50 и 60 години. Според епидемиологични данни в България би трябвало да има около 12 000 пациенти.
Проявите на болестта са забавеност на движенията, тремор в спокойно състояние на тялото, скованост на мускулите и проблеми с равновесието. При по-тежка форма се стига и до неспособност за самоообслужване. Появяват се уринарни смущения – изпускане на урина или пък прекалено задържане, налице са и нарушения на стомашно-чревния тракт. Болният страда и от нарушения на съня, нерядко се прибавят панически кризи, халюцинации, проблеми с паметта. При най-тежката форма и стадий, стигаща до двигателна инвалидизация, болният има нужда от вскидневни грижи, защото е на легло или на инвалидна количка и не неспособен да се грижи сам за себе си.
Причината  за болестта е понижена активност и намалена секреция на допамин в специфични структури от мозъка, наречени базални ганглии, които регулират много моторни и психични процеси.
Болестта се лекува най-често с прекурсор на недостигащия допамин и вещества, „имитиращи“ или засилващи естественото въздействие на допамин в мозъка.
При част от болните, обаче лекарствената терапия е неефективна. През последните години в такива случаи се прилага много успешно неврохирургично лечение, като се имплантира в мозъка устройство за дълбока мозъчна стимулация, наричано още „мозъчен пейсмейкър”.
Този вид лечение се прилага и в България. Стойността на медицинското изделие е много висока – 40 000 лева и не се покрива от НЗОК. В България е имплантирано едва на 27 души. Устройството, обаче не е вечно. Поради изтощаване на батерията се налага смяна след 3 до 5 години, което изисква заплащане на нови 40 000 лева. Ситуацията за болните, на които се налага смяна става драматична след спиране на батерията. Здравословното им състояние се влошава рязко и настъпва тежка инвалидизация.
Един от пациентите, на който се налагаше смяна на устройството, вече успя да осъди НЗОК да заплати за импланта. Възможно е и други пациенти да заведат дела на базата на създадената съдебна практика.
Ясно е, че с ограничения си ресурс, НЗОК не би могла да плати всичко на всички. От друга страна, ако всички пациенти осъдят касата, разходите за обезщетения ще надхвърлят многократно разходите, за реимбурсиране на имплантируемите изделия, без да броим разходите за инвалидизирани хора.
Освен това НЗОК заплаща подобно изделие на същата стойност, което се поставя при гръбначно-мозъчни нарушения с нарушение на функциите на тазовите резервоари. Логично е пациентите да се запитат защо за едни болести да може, а за други не? Никой не си избира от какво да боледува. В този случай резонно е да се иска при аналогични случаи да се плаща аналогично.
Маркирана като пациенти увреда

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»