Вход

А сега накъде?

През 2017 България ще има не един, не двама, а трима министри на здравеопазването. Единият – в оставка ще министерства до към края на януари, другият - stoichoслужебен за два месеца и после трети – редовен, не се знае до кога. Може служебният и редовният да са един и същи човек, но по-вероятно е да не е. Любопитно е да видим дали ще има нови имена или ще заложат на вече минали през властта. Далеч по-важно е обаче, каква политика ще се следва.  „Десният” Москов водеше откровено лява политика.
Въвеждането на лимити на болниците, задължителната Национална здравна карта, забраната за сключване на договори с нови лечебни заведения, въведеното изискване за съгласуване на инвестиционно намерение за нови болници, централизацията на доставките за лекарства, засилването на регулаторните и контролните правомощия на администрацията са само най-ярките примери. Москов и контролираната от него администрация, водеше необявена война срещу всяка частна структура и частна инициатива. Примери колкото искаш – във Видин, в Стара Загора, в София, в Русе, в Плевен и къде ли още не.  Правителството бламира собствения си закон за приватизация на държавните болници. За махане на монополите официално така и не стана дума. Някои от идеите – за еднакво заплащане според специалността, трудовия стаж и вида на болницата не се осъществиха. Засега.
Следващите министри могат да го направят. Заявка вече има. За да затворим кръга и да се върнем, там откъдето тръгнахме през 1998 година, остава само да се национализират частните лечебни заведения или ако не веднага, то на първо време да им се прекратят договорите с НЗОК. И за това има заявки.
Такъв тип политика не е непременно лоша за всички. Напротив тя е желана от повечето лица заемащи властови или близки до властта позиции. Властта да се разпределят пари, да се дават и отнемат права, създава отлични възможности за бързи печалби. С малко медийна пропаганда, такава политика може да се представи като правилна и в интерес на населението.
Такава политика, обаче никога не е в интерес на добрите лекари и медицински персонал. При нея успехът зависи от близостта до властта, а не от способностите и уменията, защото важна е оценката на властта, а не оценката на потребителя.
Такава политика никога не е в интерес на пациента. Той не може да се възползва от предимствата на конкуренцията между доставчиците на медицински услуги. Здравната система не зависи от него и затова никой не се интересува от това дали е доволен или не.
Такава политика никога не е в интерес и на осигуряващите се. Макар да плащат здравни вноски, те по никакъв начин не могат да влияят на разпределянето им. Могат само да плащат.
Политиката на единоначалие и централизация е винаги по-лесна. Подходящите условия за нея са:
наличие на голяма по обем държавна собственост, наличие на монополи, неработеща съдебна система и подкупни медии. Наличието на деморализацията на обществото и отсъствието на демократична традиция правят почти невъзможно какъвто и да е друг подход, освен командно-административния.
Добрата новина тук е, че все пак всичко зависи от хората. Гражданите могат да накарат властта да се грижи за общото благо.
Не е и лесно. Не става с революции през няколко години. Не става и с назначаването или избирането на месия.
Изискват се ежедневни усилия от всички, при това не в рамките на  някакъв „преход”, а непрекъснато. Поколение след поколение.
Д-р Стойчо Кацаров

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»