Вход
joomla social share plugin

Млад мъж починал след операция от апендицит

22-08-2017 Последни новини

24 годишния Динчер Али е починал в болницата в Хасково в неделя, една седмица, след като му е била направена операция от апендицит. След операцията пациентът започнал да повръща кръв и е преместен в реанимацията, където е и...

Прочети още

logo management

  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Отстраняването на ше…

Преди няколко дни звено Антикорупция към Софийската градска прокуратура излезе със съобщение до медиите, че...

Проф. Гетов: Лекарст…

Проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз, обясни пред БНР, че приложението на медикаменти...

Млад мъж починал сле…

24 годишния Динчер Али е починал в болницата в Хасково в неделя, една седмица, след...

Държавата показа пренебрежение към бакалаврите фармацевти

При обсъждането на измененията в закона за лекарствата (ЗЛХПМ) отново не е бил поканен нито един представител на НСФБФ. Внесените в писмен вид нсфбпредложения от съсловната организация са изцяло игнорирани от МЗ, не са зачетени и не намират отражение в публикуваните текстове. За пореден път държавата показа пренебрежително отношение към мнението на 7000 работещи помощник фармацевти,въпреки решаващият им принос за реално функциониране на аптечната мрежа в страната. Разочарованието на представителите на Националното сдружение на бакалавър фармацевтите в България е голямо, а ето и съдържанието на цялото Становище по предложените поправки в закона:
Предвид обстоятелството, че настоящият законопроект в частта, с която се регулира търговията на дребно с лекарствени продукти, не се различава съществено от законопроекта, публикуван на сайта на МЗ миналата година (на 17.11.2015 г.), с настоящото НСБФБ потвърждава своето становище, депозирано с вх.№ 63-00-180/01.12.2015 г., като отново поставяме въпросите, които считаме за дискусионни, а именно:
Възможно ли е Националната аптечна карта да изпълни своето предназначение, при положение, че при нейното създаване и при създаване на предхождащите я областни аптечни карти не е предвидено участие на представител на помощник-фармацевтите в съответните комисии (§63 за създаване на чл.227б ал.2  и чл.227г ал.2)?
При положение, че липсва официален регистър на работещите в страната помощник-фармацевти, как ще се събере достоверна информация, която чл.227в ал.1 т.3 (§63 от законопроекта) предвижда да бъде включена в областната аптечна карта, а именно „броя на практикуващите магистър – фармацевти и помощник – фармацевти в аптеки в областта“?
Защо подобна разпоредба, респективно информация, не се предвижда да включва и Националната аптечна карта (чл.227д ал.1 т.5 б.“а“ - §63 от законопроекта)?
Как може да се очаква ефективност от създаването на Националната аптечна карта, при положение, че критериите, по които ще бъде разработена, а именно: минималните потребности от аптеки и дейности, разпределение на аптеките по брой на населението се определят съгласно методика, за която законът не дава яснота от кого и по какъв ред се изработва (чл.227д ал.2 - §63 от законопроекта)?
Кой и как ще дефинира понятието „недостиг“ от аптеки, което ЗИДЗЛПХМ използва в няколко свои разпоредби и на него основава други, които регламентират по нов начин отношенията между участниците в аптечната система?
Обезпечени ли са правата на пациентите и техните реални нужди от достъп до лекарства, ако Националната аптечна карта се актуализира веднъж на три години (§63 за създаване на чл.227е ал.2)? В същата разпоредба е предвидена възможност и за предсрочна частична актуализация, но поради неяснотата, при която се създава и приема методиката за изработване на Националната аптечна карта, в пълна неяснота остават и случаите, при които такава актуализация ще е необходима и реално изпълнима.
Как ще се гарантира спазването на чл.220 ал.3 от ЗЛПХМ в сегашната му редакция („Помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 под контрола на магистър-фармацевт с изключение на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти“), при положение, че §62 от ЗИДЗЛПХМ предвижда създаването на чл.225а ал.3 т.1 със следното съдържание: „Дейността на втория/следващия адрес включва всички дейности по чл.227а ал.3 т.1, 3, 5, 6 и 7, които се извършват през цялото работно време на съответния адрес: най – малко един магистър – фармацевт или помощник – фармацевт, които работят по трудов договор в аптеката, при спазване на чл. 220, ал. 1 и 3“? Щом като чл.220 ал.3 от ЗЛПХМ забранява на помощник-фармацевта да работи без контрол от страна на магистър-фармацевт, как реално ще се осъществява лекарствоснабяване на пациентите в такива обекти (втори и следващи адреси към аптеки)?
При положение, че чл.225а ал.3 т.2 (§62 от ЗИДЗЛПХМ) предвижда само минимално изискуемото се работно време на втори/следващ адрес, без обаче да се определя горна граница, представлява ли това предпоставка за заобикаляне на забраната на чл.222 ал.1 от ЗЛПХМ, като по този начин аптеките на един правен субект могат да бъдат в изискуемия се от закона максимум (до 4 броя), но реално работещите обекти към тях, включително с възможност за пълно работно време (предвид редакцията на чл.225а ал.3 т.2 - §62 от законопроекта), много повече?
Законосъобразно ли е по административен път да се създава задължение за поемане на нощни дежурства (§69 от ЗИДЗЛПХМ, с който се създава чл.233а), в случай че съответният притежател на разрешението за търговия на дребно до момента не е осъществявал работа при денонощен режим поради причини, че няма персонален ресурс за това или преценява подобна дейност за нерентабилна спрямо финансовите му възможности? Действително, лекарствоснабдяването има и социална функция, но тя трябва да бъде осигурена на населението чрез способи, различни от „ангария“. Нещо повече, публична тайна е, че понастоящем аптеките, в които има нощни дежурства, осъществяват тези дежурства чрез работещите в тях помощник-фармацевти. Това, разбира се, е в нарушение на сега действащия закон и ще продължи да бъде в нарушение и на настоящото изменение, ако продължава да се пренебрегва основната роля на помощник-фармацевтите за функционирането на аптечната система, вместо да се уредят нормативно техните компетенции и отговорности, така че да поемат и изпълняват в интерес на бранша и обществото това, което през последните 50 години са доказали, че знаят и могат.
Предвид гореизброените въпроси и опасения за ефективността на предлаганите с този законопроект изменения в глава Десета от сега действащия ЗЛПХМ, считаме, че в тази му част ЗИДЗЛПХМ следва да бъде променен и подобрен.
Нашите конкретни предложения са в следните насоки:
1. В работните групи за създаване на областните аптечни карти да се включи и един представител на помощник-фармацевтите, определен от УС на НСБФБ.
2. В работната група за създаване на Националната аптечна карта да се включат и двама представители на помощник-фармацевтите, определени от УС на НСБФБ.
3. Методиката, въз основа на която ще се изработят областните аптечни карти и Националната аптечна карта, да се състави след широка дискусия с участието на всички участници в аптечната система – в работни групи, на кръгла маса или друг форум, позволяващ обсъждане на идеи и предложения за критериите, които ще са от значение за проучването, обработването и включването на информация и данни в съответните аптечни карти.
4. Цялостната актуализация на Националната аптечна карта следва да се прави ежегодно, а не както е според сегашния законопроект на всеки три години, тъй като, особено в началото, когато са възможни пропуски и технически несъответствия в данните на съответните карти, ежегодната актуализация практически ще има по-добър ефект и в по-голяма степен ще защити интересите на пациентите.
5. В графика за денонощна работа трябва да се включват само аптеки, заявили желание и възможност да поемат нощни дежурства, а не както законопроектът предвижда „всички аптеки, които имат разрешение по чл. 229, ал. 2 на територията на административния център на областта“.
6. За да се изпълни целта на предлаганите промени, свързани с  концепцията за втори/следващ адрес към съществуващи аптеки и за мобилните аптеки, а именно: хората в малките населени места да имат реален достъп до лекарствоснабдяване (включително до лекарствени продукти по НЗОК и с рецепта), следва да се извърши и промяна в сегашната редакция на чл.220 ал.3 от ЗЛПХМ. Ако действително има политическа воля да се реши кризата с лекарствоснабдяването в малките населени места и да се разпишат съответни за това компетенции на помощник-фармацевтите, те ще продължат да работят в проблемните региони на страната, каквото правят вече години наред без претенции за субсидии и без изисквания за гарантирани доходи. Неоспорим факт е, че голяма част от тези кадри живеят постоянно в селата и така населението има почти денонощен достъп до необходимите им лекарства. Нашите колеги имат признание и от техните колеги магистър-фармацевти, както и от кметовете на селата, в които работят, в уверение на което към предишното ни становище представихме копия от писмата на кметовете, които се обръщат към нас с молба да съдействаме за възстановяване на дейността на аптеките в малките населени места, ръководени от помощник-фармацевти. Трябва обективно да се вземат предвид знанията и дългогодишният опит на помощник-фармацевтите, както и реалният им принос за нормалното функциониране на аптечната система. На фона на кризата за кадри в сектор здравеопазване, би било лукс за цялото общество да се лиши от професионалния капацитет на помощник-фармацевтите, като вместо това се създават „конструкции“ със съмнителен или незначителен ефект.
7. Въпреки че не е предмет на настоящия законопроект, въпросът за нормативно уреждане и създаване на Съсловна организация на помощник-фармацевтите (предложение, което НСБФБ многократно е правило пред МЗ) следва да намери разрешение успоредно с всички други промени, които междувременно се правят в сферата на лекарствоснабдяването. Без нужната саморегулация и самоконтрол в съсловието и без Регистър на практикуващите помощник-фармацевти, предвидените промени няма да постигнат целения ефект. Броят на работещите помощник-фармацевти, необходим за правилни изходни данни в аптечните карти, не може да бъде действителен без съществуването на регистър на тези специалисти. Така, събирането на база-данни за съсловието остава нерегламентирано, а оттам следва и липсата на систематична информация в публичен контролен орган – Министерство на здравеопазването и Съсловна организация с делегирани от закона публични функции.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо... ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн... ОЩЕ

Времето

Слънчево

21°C

София

Слънчево

Влажност: 32%

Вятър: 22.53 km/h

  • Слънчево
    23 Авг 2017 25°C 8°C
  • Слънчево
    24 Авг 2017 27°C 11°C

rbb

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
»