Вход

Елeкторнната здравна карта, идентификатор за модерно здравеопазване!

Днес на фона на провелите се наскоро масови лекарски протести става ясно, че родното здравеопазване има да решава доста тежки и petrovнаболели от години проблеми. Те не са едни и два, а решенията са доста наложителни. Но заедно с това са и меко казано непопулярни, да не кажем и нещо повече. И освен това тези решения изискват ясна политическа воля, но онзи който дръзне да ги извърши ще заплати висока политическа цена, свързана със стремителен спад на доверието.

Спад, който впоследствие се измерва в загуба или неубедителен резултат на изборите. А българските политици без изключение не обичат да губят. Те обичат да са в светлината на прожекторите, да се къпят в „народната любов” и да говорят много неказвайки нищо. Сегашният премиер и неговото обкръжение са шампиони на този фронт, но и останалите не им отстъпват. По  тези причини никой не се наема да започне решаването на тези проблеми в здравеопазването, които всъщност ще означават старта на същинска реформа в сектора. Защото реформите там по правило изяждат главата на онези политици, дръзнали да ги реализират. Затова и не се правят реформи в здравеопазването. Но за да се отвелече вниманието на широката аудитория у нас непрекъснато се говори за реформи именно в този сектор. Но това, което политиците и най-вече премиер и здравен министър наричат реформи е всъщност един коктейл от безсмислени в най-добрия случай действия, до такива, които неминуемо ще затруднят работата в сектора и се стигне накрая до налагане на действия по познатия от миналото командно-административен стил. И като венец на тези усилия се промотира така нареченият пръстов отпечатък назован с гръмкото име ”здравен идентификатор”. И се обяснява как сега ще се пресекат злоупотребите, как парите ще вървят след пациента, как това, как онова. И не било пръстов отпечатък, а някакъв си там код. А всъщност истината е проста. Пръстов отпечатък в здравеопазването както и да е формулиран, не може да бъде идея на медик, а на полицай. И колкото и да критикуваме с пълно право Д-р Москов, той като лекар няма как да стане инициатор на тази идея. Нито пък колегите му, които са негови заместници. Но за шефа му в правителството който си е с фатмашко милиционерско мислене, прокарването и е нещо нормално. За това лесно можем да разпознаем авторството на така наречения „идентификатор”. Подобна полицейщина не е демонстрирана за пръв път от този политически кръг. Всички помним аферата с „Мишо бирата”, многобройните подслушвания на Цветанов, тефтерчето уличило Фидосова, нахлуването със сила и без предупреждение в дома на невинни хора и пр. Това не е просто стил, това е начин на мислене издаващ тежка деградация. Какво правят медикът Москов и неговите заместници редом с тези хора е съвсем друг въпрос. Но е ясно, че с като се събереш с такива хора няма начин да не станеш като тях. За това няма защо да се чудиме, че Д-р Москов защитава с милиционерски пламък в очите пръстовия си отпечатък, а за аферата с ваксините  изрича неистини по-нагло и от изпечен гербаджия. Явно зомбирането там е проведено успешно.

Но да оставим политическата част на нещата и да се върнем на здравния идентификатор. Няма да открия Америка, ако кажа, че системата на здравеопазване има належаща нужда от такъв. Но не от пръстов отпечатък, а от нещо много по-модерно и цивилизовано. Във всички развити страни това нещо се нарича електронна здравна карта. И колкото и да се опитват да ни убеждават някои пишман анализатори, че видите ли било едно и също, това просто не е вярно. За това тук ще се опитам да анализирам каква ще е ползата от въвеждането на електронната здравна карта. Полза която за пръстовия отпечатък не важи.

В извънболничната помощ електронната здравна карта ще бъде идентификатор който ще удостоверява присъствието на пациента в кабинета. Но с това не се изчерпва всичко. Тази карта ще може да бъде ключ който отключва цялата информация съдържаща се в електронното здравно досие на даден пациент. Информация за това какви заболявания има пациента, от каво е боледувал в миналото, каква документация има за проведеното личиние(епикризи, изследвания, рецепти и пр.). На практика ще може да бъде получен достъп до цялото здравно досие на пациента от всеки лекар било той общопрактикуващ или специалист когато бъде посетен за преглед от съответния пациент. Така ще отпаднат бумащините, хартиите и пр. купища документи които често се губят някъде по веригата. По отношение на профилактичната и промотивната дейност която е основната работа на общопроктикуващите лекари, спомената карта ще изиграе много позитивна роля. Тези лекари освен да лекуват своите пациенти от остри заболявания са първите които проследяват риска от развитие на хронично заболяване и риска от задълбочаването му, ако пациента вече има такова. Това е важно особено при наличието в наше време на поредица от социално значими заболявания свързани с предизвикателствата на съвременния начин на живот. Той е предпоставка за развитие на патологични процеси каквито са наднорменото тегло, атеросклерозата, метаболитния синдром, високото артериално налягане, захарния диабет и мозъчно съдовата болест. Този комплекс от заболявания днес се е превърнал в своеобразна епидемия, такава каквато в средните векове са били чумата, холерата, испанската инфлуенца и пр. И смъртността от тях е не просто съизмерима с тях, а  многократно по-голяма. Освен смъртност, тези заболявания предразполагат към значителна степен на инвалидизация и влошено качество на живот на хората които боледуват от тях. А това натоварва допълнително социалните и пенсионните системи на обществото, на което се налага да отделя все повече средства за осигуряване поносимо качество на живот и лечение на тези хора. И тук една добра и навременна профилактика на ОПЛ още в началото преди да възникне проблема, или преди да се е задълбочил когато вече е налице би спестила в значителна степен тези усложнения. Това се постига с комплекс от профилактични и диспансерни прегледи които всички граждани  са длъжни да извършат в рамките на една календарна година при своя общопрактикуващ лекар. Но за да се случи това е необходима здравна култура и възпитание. А такива у нас почти липсват. Тук няма да анализирам причините за това, но все пак трябва да се има предвид, че здрвноосигурителната ни система съществува едва от 16 години. Хората в България посещават лекаря когато са болни и този модел е оформен през дългите години на порочната система „Семашко”. Това е основната причина в голямото си мнозинство хората да нямат познанието за важността на профилактичния и диспансерния преглед и тяхната необходимост. „Аз защо трябва да ходя при лекаря? Нали съм се записал при него? Той иска да получи още 10 лева отгоре. Не им ли стигнаха на тези доктори парите? Ненаядоха се.“ Тази нагласа като тип на мислене съществува у мнозинството българи и на практика компрометира основния смисъл от съществуването на профилаката като основна дейност на общопрактикуващите лекари. Друг проблем са направленията за консултация и изследвания. Те се дават на общопрактикуващите лекари под формата на тримесечен лимит, а надвишаването му води до санкции за тях. И това е другата причина за недоверието към тези прегледи у повечето хора. Тук става въпрос не само за профилактичен и диспансерен преглед, а и за консултациите изследванията които трябва да се направят заедно с тях. Изследване на холестерол и консултация с кардиолог при артериална хипертония,  Изследване на кръвнозахарен профил, гликиран хемоглобин и консултация с ендокринолог при захарен диабет, различните видове изследвания при профилактични прегледи в зависимост от възрастовите групи. До сега те не извършваха редовно поради наличието на споменатите лимити и последвалите санкции при надвишаването им. Това е още една причина пациентите да не извършват профилактични и диспансерни прегледи. Хората остават с усещането, че тези прегледи не подобряват с нищо тяхното здраве. И именно лимитите на направления са другия основен проблем в извънболничната помощ наред с профилактиката. Нещо повече. Наличието на подобни лимити изкривяват изцяло дейността на ОПЛ. Това започва още при избора на лекар. Пациентът остава с усещането, че щом си поиска каквото и да е направление, то избрания от него лекар е длъжен да му го даде. Фактът, че хората сами избират своите лекари, а последните държат направленията е основна предпоставка за тези процеси. Това е причина за постоянно напрежение и конфликти. „Докторе, идвам за направление”. Това една е най-често чуваните фрази в кабинетите ни спрямо нас от пациентите. И в повечето случаи те получават своето направление, а лекаря изчерпал лимита си накрая го отнася и получава глоба от касата. Защото може да си дал и 10 направления на едни пациент, но не му ли дадеш 11тото, той веднага ще се запише при друг лекар. И последния като на нов пациент ще му даде необходимото направление. И така до следващия лекар. Ето как още в началото драстично се изкривява самият избор на личен лекар. Избира се този който ще даде направление.
Това създава и проблем с възнаграждението на общопрактикуващите лекари. Те като всички останали работят за това. При наличие на свободен пазар възнаграждението е награда за положените усилия необходими за извършване на определена дейност. Извънболничната първична медицинска помощ е много отговорна дейност. Лекарите всячески се стремят повече пациенти да попаднат при тях. Логично е, защото по-големия брой хора които еднин лекар лекува му носи и повече приходи. Нормални пазарни отношения в които при съвпадение на интересите на двете страни се сключва сделка. Но в сделката между общопрактикуващите лекари и здравната каса която представлява интересите на пациентите в България няма съвпадение. Лекарите са длъжни да извършват профилактична дейност и да изпълняват правила за добра медицинска практика. Те се стремят както отбелязах да привлекат повече пациенти, но за лечение на многобройните остри състояния на последните получава смешната сума от средно 1 лев на месец. Останалата много по-голяма част от възнагражденето се получава, когато на тези хора записали се при лекара им бъде извършен профилактичен преглед. Но от споменатото до тук става ясно, че хората в своето мнозинство не ходят на тези прегледи. И съответно лекарите не получават своето възнаграждение, а това съвсем обезсмисля тяхната дейност. За това се правят редица компромиси. Например, когато пациента дойде за нещо друго било преглед, било административен документ, лекарите масово му правят и профилактичен преглед. И за тези които ще ни обвинят в източване на касата ще кажа, че лекарите не източват средства, те просто намират начин да вземат това което им се полага. Но тук проблема е не само с възнаграждението. Такъв „профилактичен” преглед извършен набързо без пациента де подготвен за него няма как да е пълноценен. И съответно няма да доведе до желания ефект. Но лекарите не са виновни. Просто в своите нормативни документи законодателя е заложил дейност без да посочи механизъм за нейното изпълнение. При това става въпрос за оновната дейност на едно много важно звено от системата на здравеопазването у нас каквото са общопрактикуващите лекари. Защото на практика няма механизъм който да задължи някой да отиде при лекаря за да му бъде извършена профилактика. Профилактика която иначе по закон всеки е длъжен да направи в зависимост от здравословното си състояние в рамките на една година.

И тук електронните здравни карти могат да решат тези проблеми. Ако да речем пациента не отиде на профилактичен преглед до рождената си дата(или друг маркер) картата му би могла да  се блокира. Ако не отиде до три месеца на диспансерен преглед, също. А без тази карта никой лекар не може да влезе в системата и да получи достъп до досието му. И съответния човек ще бъде лишен от достъп в системата на здравеопазване докато не направи споменатите прегледи и това не бъде отразено в картата му.
С направленията нещата също могат да се решат. Например, ако същите пари за направления и изследвания бъдат заложени в електронните здравни карти на всеки пациент. И тук личните лекари ще дават само медицинското основание за консултация или изследване, но не и финансовото. Здравноосигурените лица по този начин ще станат по-отговорни. Ако започнат сами за щяло и нещяло да ходят на консултации и изследвания, то бързо ще изчерпят сумите в своята карта. И при възникване на същински здравен проблем изискващ консултация или изследване ще трябва сами да ги заплатят. Една две години и всички здравноосигурени ще придобият различно отношение към консултациите и изследванията. Причината е само една. Хората ще бъдат наясно, че харчат собствените си пари. А по отношение на последните българинът е доста по-съпричастен за тяхното разходване в сравнение с чуждите. И особено в сравнение с държавните или ничиите, каквито се явяват за пациентите купищата лимити при ОПЛ. За харчене на държавни, или както се казва ничии пари у нас имаме афинитет как да го направим. Освен всичко друго прехвърлянето на тези средства в картите на пациентите ще постави по различен начин и избора на личен лекар. Ако един лекар за щяло и нещяло насочва своите пациенти за консултация при специалист или за лабораторни изследвания, то пациента бързо ще изчерпи финансовите средства в своята карта. Друг лекар, решил да лекува сам без да прави консултации или изследвания на своите пациенти рискува да не диагностицира евентуален сериозен здравословен проблем. Такива лекари бързо ще загубят доверието на своите пациенти. Така успех ще имат онези лекари които намерят точния баланс между самостоятелното решение по отношение на диагностиката и лечението и нуждата от консултация и изследване на своите пациенти. И които съчетавайки тези неща успяват да се справят с диагностиката и лечението на заболяванията в тяхната най-ранна фаза. Отделно самите пациенти ще бързо разберат,че редовното провеждане профилактиката и диспансеризацията е само в техен интерес. Това ще обърне системата и ще измести фокуса на дейността на ОПЛ от документацията и отчетността в която сегашната система ги е поставила към реалните здравни проблеми на хората. По този начин повтаряната до втръсване думичка „здравеопазване“ от обикновено клише ще си върне истинското съдържание. А то е реалното опазване здравето на хората. Това ще си спести изключително много финансови средства на здравната система. И разбира се ще освободи и лекари и пациенти от станалата излишна до втръсване документация. А също и от безкрайното писане на лекарствени средства с намаление за хроничните заболявания. Те лесно ще могат да бъдат изписвани по електронен път Цялата информация за пациента ще се съдържа в електронното му здравно досие, а споменатата електронна здравна карта ще бъде ключ към него. Така общопрактикуващите лекари ще заемат истинското си място. Място на водачи на пациентите в в системата на здравеопазването.

В болничното здравеопазване  също ще има положителен ефект. Сега пациента постъпва в дадена болница по съответната клинична пътека за която е предвиден определен брой дни болничен престой. Ако това е да речем артериална хипертония, то пациентът е лекуван за нея и само за нея. Но той може да има и бъбречен или друг проблем. Но този проблем не е в тази пътека. За него не се предвижда дори консултация с нефролог, независимо, че такъв има в съседното отделение. И когато пътеката за хипертония изтече, този пациент ще бъде изписан. Но най-вероятно след няколко дни ще попадне в съседното отделение на същата болница за лечение на бъбречния си проблем. И там ще си карат по пътеката, като има вероятност не малка, да не разберат за престоя му в съседното отделение дни по-рано. Така се създават предпоставки дори в една болница различните отделения да действат отделно без връзка по между си. Различно би било, ако при постъпване в болнично заведение без значение коя е водещата диагноза, лекарите там да получат достъп до цялото досие на пациента. Такъв електронната здравна карта ще им осигури без проблем. Така ще получат необходимата информация освен за настоящото страдание и за всички минали или съществуващи здравословни проблеми които той има. Това ще им даде възможност да обърнат комплексно внимание на пациента с всичките му заболявания и да се погрижат за цялостното му лечение. И тук нещата също ще бъдат обърнати. Защото няма да се цели алгоритъма на клиничната пътека, а излекуването на болния човек. И успех ще имат онези лечебни заведения, които успеят да постигнат максимално подобрение на състоянието на пациента в неговия цялостен здравен статус. За това и частните болници, чиито управители са и техните собственици и които са лично заинтересовани от просперитета на свето лечебно заведение ще имат успех. И всички онези болници които чрез добър мениджмънт да намерят рецептата за успеха. Всички останали няма да могат да съществуват при реална пазарна икономика.

По отношение на контрола нещата също ще се подобрят. Ще отпаднат наказателните шпиц команди от районни и национални здравни каси, които идват да глобяват лекарите за разни запетайки без да се интересуват от качеството на работата им. Защото при наличие на електронна здравна карта и електронно здравно досие, проверката би отнела няколко минути. А това ще съкрати нуждата от поддържане на свръхраздутите щатове на здравната каса и ще освободи финансови средства за далеч по належащи нужди в държавата.

Разбира се веднага ще възникне въпроса, ами какво става когато доброволно се предостави на някой друг електронната здравна карта? Такива случаи може да има, но това е същото като да предоставиш личната си карта, шофьорската си книжка, кредитната карта и пр. важни документи. Последиците ще са негативни за този който го прави, а в случая ще попадне под ударите на закона.

В заключение може да се каже, че здравноосигурителната система в България има належаща нужда от въвеждането на електронна здраноосигурителна карта. Защото това ще бъде предпоставка за издигане нивото на българското здравеопазване и начало на бъдещото негово по нататъшно модернизиране и развитие. Защото електронната здравна карта не е просто идентификатор. Тя е идентификатор за едно по-добро и по-модерно здравеопазване!

Д-р Петър Петров

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»