Вход

Предложение за привеждане на българската ваксинопрофилактика в съответствие с добрите европейски практики

ваксиниОтворено писмо на Фейсбук група „За или Против задължителните ваксини“, сдружение „Национална мрежа на родителите“, фондация „Родна стряха", сдружение „Естествено“ сдружение „Подкрепа и взаимопомощ на родители с деца до 7 години - Помогни Ми“, сдружение „Да бъдем хора“, сдружение „Мама",Национален форум „Моето дете" и 1149 граждани и родители.

Като отговорни граждани и родители, бихме искали да представим на Вашето внимание три проблемни аспекта в българската ваксинопрофилактика, които силно ни безпокоят, а именно:
- неефективност на системата за надзор на нежеланите реакции след ваксинация (НРВ) на всички нива
- липса на информационна кампания за възможността и начините, по които родителите сами да докладват постваксинални реакции
- няма програма за обезщетение на лица, пострадали от ваксини
По тези показатели България изостава от добрата европейска и световна практика по отношение на грижата и отговорността за ваксинираните деца. Подробна информация за европейския и световен опит в тази насока предоставяме в приложението.
Макар и рядко, ваксините могат да предизвикат притеснителни нежелани реакции, някои от които с дългосрочни или доживотни последици. Отделни индивиди са сериозно потърпевши от политиката за създаване на колективен имунитет чрез изпълнение на ваксинационните програми. Чувствителността на обществото е изострена до краен предел поради факта, че на родителите не се предоставя цялата информация за характеристиките на ваксините и възможните рискове и евентуални последствия от тях.
Уврежданията от ваксини могат да бъдат тежки и сложни. Описани са в листовките (кратка характеристика на продукта), някои от тях – в Наредба 15/2005 за имунизациите, както и в Методичното указание за НРВ. Част от постваксиналните усложнения, както и отключени заболявания след ваксинация, могат да настъпят месеци или години след нея. Понякога пострадалите са деца, които се нуждаят от допълнителни грижи през целия си живот. В този случай пострадалите и останалите членове на семействата им плащат неравностойни дялове от социалната цена в спазването на изискването за задължителна ваксинация.
Родителите остават с впечатление, че здравните специалисти на всички нива умишлено неглижират постваксиналните реакции, с цел да се поддържа версията за абсолютна безопасност на ваксините. Подценяването на тежестта и реалната честота на НРВ е в ущърб на пострадалите деца и семействата им, както и на последващата статистика. Това води до сериозна загуба на доверие в здравните специалисти и институции, което е все по-назряващ проблем в българското общество и крие риск за здравеопазването като цяло.
1.Неефективност на системата за надзор на нежеланите реакции след ваксинация (НРВ)
На национално ниво контролът върху НРВ се осъществява от Националната комисия за надзор на нежеланите реакции след ваксинация. В доклад[1] от 2012 г. на д-р Надежда Владимирова, председател на комисията, се посочва, че в България са установени сериозни пропуски при спазване на процедурата по съобщаване на случаи с НРВ на всички нива в здравната система. Анализът показва, че за 2011 г. са отчетени 32 реакции в страната, като честотата им не се различава съществено от показателите в предходни години.Според доклада сравнително малкият брой ежегодно съобщавани случаи на НРВ до голяма степен се дължи на избирателното „филтриране” на тези събития, което системата за надзор допуска още на ниво лекарска практика или болница, а впоследствие и на регионално ниво. Заключението от доклада е, че системата за надзор на НРВ в повече от половината региони на страната е неоперативна.
Съгласно нормативната уредба всеки медицински специалист, установил постваксинална реакция или взрив от НРВ, е длъжен да уведоми РЗИ в срок от 24 часа. Като ангажирани с темата, с притеснение установяваме, че в настоящия момент това най-често не се прави. Освен това, все повече родители ни търсят за съпричастност и помощ, защото възмутени установяват, че дори да са описани в листовките и Наредба 15/2005 за имунизациите, получените реакции след ваксинация не са докладвани от личните им лекари или медицинските заведения, където са лекувани потърпевшите. В някои случаи още на ниво личен лекар се омаловажават повечето ваксинални реакции.
В други се отрича, че дадена реакция се дължи на ваксина, въпреки че същата е описана в листовката или в Наредба 15 за имунизациите. Същевременно някои специалисти устно или писмено – в хода на лечението и по друг повод, признават, че възникналият здравословен проблем се дължи на ваксина. Има и такива постваксинални усложнения, макар нефигуриращи в листовката или Наредбата, които се установяват в процеса на непрекъснатото постмаркетингово наблюдение на ваксините от производител и специалисти. Затова съобщаването на всяка странична реакция е от съществено значение за ефективен мониторинг.
Притеснителен е също фактът, че в България само за някои постваксинални събития е посочен период на поява. Например в САЩ се приема, че получен заради рубеолната ваксина артрит може да се прояви от 7 до 42 дни след ваксинацията, у нас няма посочен период. Освен това, проучването на постваксиналните реакции по Методичното указание включва разговор с родителите и преглед на пациента, но у нас е честа практика да се излиза със заключение, че реакцията не се дължи на ваксина, без да е изпълнено това условие.
Належащо е да се подобри качеството на медицинските прегледи преди ваксинация. да се въведат изследвания /гърлен секрет и др./ през определено време в периода на изпълнение на имунизационния календар. Това ще намали в известна степен случаите на постваксинални последствия.
Когато дете е прекарало заболявания с осигурен дългосрочен или доживотен имунитет, с редно с документ да се освободи от съответните последващи ваксини.
Да не се пренебрегват рисковете от излишна ваксинация2 – около 15-20% от ваксинираните лица имат много висок титър на антитела заради вече прекарано заболяване или предишни ваксинални апликации, в тези случаи не се налагат определени последващи ваксинации или реваксинации, дори са нежелателни.
2. Липса на информационна кампания за възможността и начините, по които родителите сами да докладват постваксинални реакции
Заложена е възможността и немедицинско лице да докладва нежелани лекарствени реакции в РЗИ, МЗ (за което повечето родители не знаят) и чрез формуляр на сайта на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ). Процедурата е усложнена, формулярът не е изведен на видимо място с акцент, сесията за попълване е кратка, вследствие на което информацията се губи и попълващият трябва да започва отново и отново. В сравнение, формулярите за докладване на НРВ в практиката на други развити държави дават много повече възможности и улеснения да бъде описано състоянието на пациента по разбираем за гражданите начин, както и че това е позната практика за тях.
По информация от специалисти в ИАЛ, докладваните от български родители случаи на постваксинални реакции са само: 4 съобщения за 2013 г., 9 за 2014 г., 15 за 2015 г. На фона на над 2,2 милиона ваксинации на година у нас, това ясно показва, че гражданите не знаят, че сами могат да съобщават реакциите, не знаят къде и как, нито личните лекари, други специалисти и здравните власти ги информират за това. Общият брой официално отчетени нежелани реакции спрямо годишно извършваните ваксинации, е пренебрежимо малък и несъответстващ на статистиката и съотносимостта между двете в другите страни. Проблемът не е познат само в нашата държава, но тук е в пъти по-сериозен. Недокладването и неотчитане на реакциите след ваксинация на всички нива в българската здравна система създава и друг значим проблем – разминаване между годишния брой действително получени и официално отчетени реакции, което от своя страна рефлектира в нереални числа за честотата на някои реакции.
3. Липса на програма за обезщетение на лица, пострадали от ваксини
Здравните институции задължават гражданите да прилагат на децата си лекарствен продукт с вероятни рискове. Освен това, при ваксинация те не дават възможност на родителите за информирано съгласие, което рутинно се изисква в медицината. При тези обстоятелства е етично и наложително институциите да поемат своята отговорност при евентуални негативни последствия. В противен случай пропастта между здравни власти, лекар и пациент ще продължи да се задълбочава. Още по-лошо – родителите с пострадали деца се оказват изоставени от държавата. Съвестно приложили задължителни ваксини, те носят непосилното бреме да гледат детското страдание и в същото време са изправени пред финансови проблеми, произтичащи от ваксиналното усложнение.
Правните механизми не могат да осигурят ефективна защита на пострадалите, защото трудно може да се определи виновна страна, към която да се предяви иск. Осъзнавайки това, в много държави са създадени програми за обезщетения при увреждания от ваксини. Съгласно доклад на СЗО от 2011 г., към онзи момент в 19 държави има действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини. От 19-те схеми за обезщетения, действащи към 2011 г. в света, тринадесет се изпълняват в европейски държави. Програмите за обезщетение са отражение на убеждението, че е честно и разумно едно общество, което е защитено чрез масова ваксинация, да поеме отговорност и да осигури обезщетение на тези, които са пострадали от нея; израз на солидарност, при която отделният член на обществото не носи сам риска от ваксинациите. Тези програми показват, че правителствата имат специална отговорност към хората, пострадали при изпълнение на програми за обществено здраве.
Когато няма официална програма за обезщетение на увреждания от медикаменти и ваксини, единственият начин за получаване на такова е чрез съдебно дело, при което се изисква ищецът да докаже, че неговото увреждане е вследствие на небрежност или целенасочена щета, причинена от друг (човек или юридическо лице).
Проблемът в случая с ваксините е, че често няма определена страна, за която може да се каже, че е проявила небрежност или целенасочено е причинила щета. Подходът за получаване на обезщетение чрез съдебни искове ощетява тази част от пострадалите, които нямат финансова възможност да потърсят компенсации по съдебен път.
След повече от пет десетилетия на действие, схемите за компенсации на увреждания от ваксини се приемат за неразделна част и важен компонент на съвременните ваксинационни програми. Повечето програми за обезщетение са създадени и ръководени на национално ниво от правителствата на съответните държави. Обезпечаването им с финансови средства се извършва по различни начини. В повечето страни, освен обезщетенията от съответните програми, пострадалите получават безплатно необходимото лечение, медицинско обслужване и социални грижи. Това гарантира, че хора, които са пострадали в интерес на предпазването на общността, са компенсирани адекватно и за тях са положени съответните грижи.
В заключение: Считаме, че и в България е възможно да се създаде ефективна общественодостъпна система за надзор на постваксиналните реакции, като се подобри реда за тяхното съобщаване, проучване и отчитане. Чрез ефикасно прилагани стимули или санкции да се оптимизира съобщаването им на всички нива в здравеопазването. Да се обнови нормативната уредба, като бъдат включени ясни подробни критерии кои са нежеланите реакции след ваксинация, както и период на поява за всяка от тях. Да не се пренебрегва фактът, че нежелани последствия може да настъпят седмици, месеци или години след ваксинация. Проучващите постваксинални реакции медицински специалисти да информират писмено потърпевшите /родители, настойници/ за хода на обследване, резултатите и на какво основание са стигнали до заключение, че реакцията е/не е от ваксина.
Неетично е да се неглижира обстоятелството, че някои пострадали от ваксини лица са ощетени откъм възможност за посещение на детски заведения, получаване на детски надбавки и незаслужено подлежат на глоба. А именно пострадали, които не са получили документ за отлагане/освобождаване от последваща ваксина не по тяхна вина, но имат противопоказания за нея и не са я поставили.
Съществена е необходимостта от подобряване качеството на медицинските прегледи преди ваксинация, въвеждането на някои изследвания, както и да не се пренебрегва наличието на вече придобит имунитет при определени лица, които не се нуждаят от конкретни последващи ре/ваксинации. В тази връзка на българския пазар да се осигури наличие и избор на моноваксинални препарати и ваксини с по-малка компонентност.
Ваксинацията в първите часове и дни от раждането на детето е необоснована и носеща риск. Възможни са непроявени противопоказания в този ранен период или наличие на вътреболнични инфекции в родилните и неонатологични отделения. В развитите европейски страни тези ранни ваксинации се прилагат само при определени рискови групи. България е от европейските страни с най-много ваксини в имунизационния календар - ще е щадящо за българските деца, ако се помисли за редуцирането им не само като дози ваксини, но и като видове.
Необходимо е да се проведе широка информационна кампания за възможността българските граждани, лесно и при ясни условия как и къде, сами да докладват получените постваксинални реакции на съответните институции. И/или да се създаде специален сайт за тази цел, който да се популяризира чрез телевизия, интернет и информационни материали във всички здравни заведения.
Належащо е всеки докладван случай на нежелана реакция след ваксинация да се разглежда внимателно, отговорно, безпристрастно и без да се неглижира от страна на личните лекари, медицински специалисти, комисии и институции.
Считаме, че и у нас би следвало да бъдат утвърдени програми за обезщетение на пострадали от ваксини. Крайно време е държавата и ангажираните в българската ваксинопрофилактика институции и медицински специалисти да поемат своята пълна отговорност към българските граждани.
Общочовешкото право на избор, като основна ценност на съвременните развити общества, трябва да залегне и в българското законодателство по отношение на ваксинопрофилактиката. Към този момент българският Закон за здравето в чл.58 противоречи на членове от Конституцията и редица ратифицирани у нас европейски законодателни актове.
Уверени сме, че България върви в посока унифициране нивото на здравеопазване и ваксинопрофилактика с това в развитите държави в Европа и по света, затова призоваваме да бъдат коригирани гореописаните сериозни пропуски.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»