Вход

За Прокуратурата няма граници, нито срам

  • Публикувано на Информация за съдебни дела

prosecutorВъзможно ли е един студент осем пъти поред да е скъсан на един и същи изпит? Дали на света има ученик, който осем години да повтаря в един и същи клас? Такъв студент и такъв ученик едва ли има, но има такава прокуратура. Има прокуратура, която осем пъти поред прекратява наказателно производство, заведено от родителите заради смъртта на 11 годишното им момиченце и осем пъти съдът отменя прокурорските постановления.
С Определение от 17.10.2017 година Сливенският окръжен съд за осми пореден път отмени Постановление за прекратяване на наказателното производство на Сливенската окръжна прокуратура. Последните „скъсани на изпита” са следователя Ташев и прокурора Сяров.

По случаят още преди повече от година са сезирани Главният прокурор Цацаров и инспектората на Висшия съдебен съвет. Нищо. Не сме чули и иначе словохотливата говорителка Арнаудова, да обели и дума по този казус.
Сигурно, ако родителите на починалото момиченце бяха собственици на банка, на вестник или нещо друго, можеше да е различно. Да, ама те не са. Те са обикновени хора. Толкова са незначителни в очите на овластените, че вместо да им съдействат за намиране на истината, си позволяват да ги манипулират и подвеждат.
Никой студент не е късан осем пъти на един и същи изпит, защото още на третия път ще е напуснал университета. За кариерата на прокурорите и следователите, обаче осемте отменени постановления нямат значение.
Това наказателно производство може да не свърши никога. В прекрасният ни Наказателно процесуален кодекс (НПК) не е предвиден финал. Прокурорите могат не осем, а осемдесет пъти да прекратят производството. НПК не е поставил граници.
НПК е дал всички права на Прокурора, а същевременно е отнел всички права на пострадалите. Те не само не могат по никакъв начин да влияят на производството. Писмата до главния прокурор и инспектората не са процесуално обусловени. Те са в рубриката „предложения и сигнали на граждани”. Органите не са длъжни дори да отговарят. Те и не отговарят.
Пострадалите нямат право даже да се оплачат от бавното правосъдие(6 години в този случай). Законът казва, че такава жалба е процесуално допустима, само ако производството окончателно е приключило. Както стана дума то може никога да не приключи. Колко удобно нали?
След, като закона ти го позволява, то може да спреш, само от срам. А когато нямаш нито граници, нито срам? Тогава правиш каквото си искаш. Кой го е грижа?

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»