Вход

Добрите, стари намерения. Чакаме да кажат кога и как

18-08-2017 Публикации и интервюта

Всяко ново ръководство в областта на здравеопазването започва с добри намерения. 100 дни след встъпване в длъжност, министъра на здравеопазването проф. Николай Петров очерта приоритетите в сферата.Подобряване и засилване на профилактиката на българите. Винаги сме твърдяли, че това...

Прочети още

logo management

  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Прокуратурата е повд…

В съобщение до медиите се казва, че днес, 4 август 2017 г., Специализирано звено „Антикорупция“...

МЗ ще представи пред…

На 18 август от 11 часа в залата на ет. 4 в Министерство на здравеопазването...

Добрите, стари намер…

Всяко ново ръководство в областта на здравеопазването започва с добри намерения. 100 дни след встъпване...

КС: Работещите пенсионери трябва да се осигуряват за здраве

k.sС решение № № 7 от 27 юни 2017 г., Обн. ДВ, бр. 53 от 4 юли 2017 г. Конституционният съд отхвърли искането на Върховния административен съд  за установяване на противоконституционност на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване в частта, която се отнася за пенсионерите, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и задължението им да внасят здравни вноски върху доходите си, независимо, че са здравно осигурени за сметка на държавния бюджет.

Според ВАС изискването на закона за заплащане на допълнителни здравни вноски нарушава Конституцията, защото представлява неравно третиране, задължавайки работещите пенсионери да се осигуряват втори път, без да получават нищо повече в замяна. Вносителят се позовава на противоречие с основното начало на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията) като приема, че лицата от посочената група неоправдано са поставени в по-неблагоприятно положение от онези, които не работят. Според ВАС в този случай, задължителните здравни вноски фактически са се превърнали в данък, а това е в нарушение на чл. 60, ал 1 от Конституцията.
Обратното становище застъпват Министерският съвет, министърът на здравеопозването, министърът на финансите, министърът на труда и социалната политика, НЗОК, НОИ, НАП и БЛС, които намират искането за неоснователно.
В мотивите на КС се казва, че всеки човек докато е жив се нуждае от здравна помощ, поради което през целия му живот се налага да се набират финансови средства за неговото здравно осигуряване.
Законодателят е визирал всички лица, които получават доходи от полагането на труд, без да отделя получаващите пенсия от непридобилите това право. Така от една страна всички пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионалните пенсионни фондове са освободени от задължението да правят задължителни здравносигурителни вноски, защото тази тежест е поета от държавния бюджет по силата на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЗО.
От друга страна – всички граждани, които получават доходи от свободна професия и/или занаятчийска дейност, независимо дали получават и пенсия, имат съответно задължение към фондовете на здравното осигуряване.
Уважаването на искането, така както е направено от вносителя, би довело до неравно третиране, което не намира своето оправдание в Конституцията. От неприлагането на оспорената разпоредба само по отношение на пенсионерите, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, ще последва неравенство сред различни групи от здравноосигурени граждани. В групата на работещите лица би било несправедливо тежестта от задължителното здравно осигуряване да се поеме единствено от онези, които още не са пенсионери, за сметка на облагодетелстването на получаващите пенсия, съставляваща за тях доход, освободен от данъчно и осигурително обременяване. Конституционно нетърпимо неравенство би възникнало и в по-стеснената група на самоосигуряващите се лица, защото в искането е визиран един ограничен кръг от тях, докато задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски ще продължи да обвързва останалите.  
Конституционният съд не споделя доводите на вносителя, че срещу задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски върху получения трудов доход пенсионираният представител на свободна професия „няма да получи нещо различно или в повече от това, на което вече има право“, както и че „не получава нищо насреща на това задължение“. Системата на публичното здравно осигуряване е така устроена, че облагата за отделния осигурен зависи от конкретно възникнала нужда от здравна помощ, а не от личния му принос към фондовете за здравеопазване. Почивайки на принципа за солидарност, задължителното участие в набирането на средства за здравно осигуряване не се определя от очакването за „получаване на нещо“. Съгласно закона, упражняващите свободна професия пенсионери, така както и неработещите пенсионери, ще получат такава медицинска помощ, от каквато имат нужда. Независимо от размера на внесените индивидуални средства, всички осигурени лица подлежат на еднакво, равнопоставено третиране, защото зачитането на човешкото достойнство, което се гарантира и чрез предоставяне на медицинска помощ за осигуряване на живота и здравето, е висш конституционен принцип, който не позволява поставяне на знак за равенство между финансовото участие в набирането на средства за НЗОК на отделния гражданин и неговия достъп до адекватна медицинска помощ.
Накрая Конституционните съдии заключават, че пенсионираните представители на свободните професии, които продължават да работят, така както и всички други работещи пенсионери, са запазили своята трудоспособност. Затова в защита на обществения интерес е справедливо да бъдат обвързани с плащане на вноски за здравно осигуряване на основата на получавания от тях допълнителен доход от трудова дейност. Лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване, се нуждаят от медицинска помощ пожизнено. Нещо повече, за работещите пенсионери рискът от възникване на здравен проблем е относително по-висок отколкото за неработещите.
Решението на съда отново поставя някои парливи въпроси на здравното осигуряване, за които съдът продължава да шикалкави. Единият от тях е за размера на заплащаните от Държавния бюджет вноски на пенсионерите, децата, магистратите и другите категории осигурявани от бюджета лица. Например със самия ЗЗО е определено, че здравната вноска за децата, затворниците, социално слабите и др. се определя върху половината от минималния осигурителен доход. Интересно е как този факт кореспондира с изводите на КС за еднаквото третиране на всички граждани. Още по-скандално е друга законова разпоредба, с която прокурори следователи, съдии, държавни служители и военни са освободени от задължение да плащат здравни вноски. равно ли са третирани пенсионерът, който е длъжен да плаща здравна вноска върху допълнителни доходи от трудова дейност и прокурор, който не плаща здравна вноска върху основаната си заплата? Съществен е въпроса и за наличието на максимален осигурителен доход, който сега е в размер на 2600 лева. Това означава, че ако един конституционен съдия например получава 5200 лева месечна заплата, то на за него здравната вноска е 4% върху дохода, а за работещия пенсионер 8%. Това също ли е равно третиране?
Тези въпроси, касаещи здравното осигуряване остават открити. Опитите на съдът да ги заобикаля, чрез различни интерпретации и тълкувания на записания в Конституцията, но нищо не значещ термина „социална държава”, само отлагат, но не решават проблема.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо... ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн... ОЩЕ

Времето

Слънчево

23°C

София

Слънчево

Влажност: 45%

Вятър: 6.44 km/h

  • Слънчево
    19 Авг 2017 32°C 14°C
  • Слънчево
    20 Авг 2017 32°C 16°C

rbb

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
»