Вход
joomla social share plugin

Млад мъж починал след операция от апендицит

22-08-2017 Последни новини

24 годишния Динчер Али е починал в болницата в Хасково в неделя, една седмица, след като му е била направена операция от апендицит. След операцията пациентът започнал да повръща кръв и е преместен в реанимацията, където е и...

Прочети още

logo management

  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Отстраняването на ше…

Преди няколко дни звено Антикорупция към Софийската градска прокуратура излезе със съобщение до медиите, че...

Проф. Гетов: Лекарст…

Проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз, обясни пред БНР, че приложението на медикаменти...

Млад мъж починал сле…

24 годишния Динчер Али е починал в болницата в Хасково в неделя, една седмица, след...

5 членен състав на ВАС отмени Определението за спирането на пръстовите отпечатъци

В определението на съда се казва, че няма достатъчно доказателства за настъпване на вреди. Мнозинството съдии от състава смята, че не е налице fingerprintограничаване правото на болните пациенти да имат достъп до лечение и профилактика, нито жалбоподателят сочи реални вреди или настъпването на бъдещи такива за пациентите, които дори да не са материални вреди, не биха могли да бъдат компенсирани по някакъв начин в последствие след отмяната на акта. Не се касае за заплащане на лечение, или до пациенти, чието здравословно състояние е подложено на риск в резултат на изпълнението на оспорения текст, поради което не може да бъде обоснована хипотезата, че вредите за тях от действието на акта ще са необратими и непоправими.
В мотивите си съдът не е разгледал, обаче другият аспект – вредите за лекарите и лечебните заведения. Докладчика по делото, съдия Михайлова е дала писмено особено мнение. В него тя се мотивира по следния начин:
Не споделям становището на мнозинството от състава, по следните съображения:
Разгледано по същество искането за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт е основателно.
С оспорените норма на чл.2, ал.5 от Наредбата се въвежда изискване на всяко здравноосигурено лице да бъде генериран уникален идентификационен номер, чрез който лицето да потвърждава оказаната му медицинска помощ. Изискването за електронна автентификация е ново, за пръв път въведено с посочената норма, което не съществува като регаментация на законово ниво. По този начин с изискванията се въвежда ограничение относно достъпът до здравеопазване единствено чрез електронна автентификация на всяко здравноосигурено лице. Това изискване пряко противоречи на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, чиято цел е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. По силата на законовата дефиниция по чл. 2 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. По тази дефиниция въведената електронна идентификация също представлява обработка на лични данни от страна на лечебните заведения. За да бъдат обработвани обаче личните данни на едно лице, предпоставка по чл. 4, ал.1, т. 2 от ЗЗЛД е физическото лице, за което се отнасят данните, да е дало изрично своето съгласие.
Освен това са противопоставени са два вида конституционно гарантирани права на българските граждани: тези по чл. 32 от Конституцията на РБългария, която гарантира личният живот на гражданите ката неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. В ал. 2 на разпоредбата изрично е предвидено, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. На това конституционно право е противопоставено правото по чл. 52 от Конституцията, а именно правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Държавата, в лицето на изпълнителната власт е длъжна да постановява нормативни административни актове, който да са съответни на предвидените конституционни и законови цели, което в случая не е налице. Това противопоставяне по същество нарушава правото на всеки гражданин да избира между две негови гарантирани законови и конституционни права, с което се нарушава принципа за съразмерност с въведеното изискване. Изпълнението на задължението от страна на едно лице да бъде здравноосигурено не е съразмерно на отказа да получи лечение при непредоставяне на своите лични данни. Още повече, че липсата на съгласие може да бъде наложена от обективни причини, които не могат да бъдат преодолени от лицето не по негова вина.
Намирам, че е основателно твърдението на жалбоподателите, че предварителното изпълнение на обжалвания акт ще причини значителни и трудно поправими или непоправими вреди за пациентите. Тези вреди биха били не само материални вреди, които биха могли да бъдат компенсирани по някакъв начин в последствие след отмяната на акта, но и нематериални такива.
Следва да бъде съобразена и редакцията на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК, която предвижда, че е налице само изискване за доказване възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди, а не реални настъпили такива, предвид израза "ако то би могло да причини". В съответствие с ТР № 5 от 8.09.2009г. на ОСК на ВАС целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение, да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая целта може да бъде постигната и по друг ред, без да се противопоставят и ограничават конституционни права на гражданите. Освен това неефективният контрол при осъществяването на дейността на болниците и другите здравни заведения, поради отчитане на неизвършени медицински услуги, не може да бъде заместван с ограничаване на правата на пациентите.
Предвид изложеното, определението, с което е уважено искането за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт до окончателно решаване на въпроса за неговата законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Независимо от тези солидни аргументи, съдиите Б. Магдалинчев, А. Димитрова, Й. Дражева и И. Дойчева са гласували срещу определението на тричленния състав на ВАС. Определението е окончателно, но с него не се спира делото. Предстои 5 членния състав да разгледа спора по същество и да реши окончателно дали ще отмени чл. 2, ал.5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Заседание по делото за сега не е насрочено.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо... ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн... ОЩЕ

Времето

Слънчево

21°C

София

Слънчево

Влажност: 32%

Вятър: 22.53 km/h

  • Слънчево
    23 Авг 2017 25°C 8°C
  • Слънчево
    24 Авг 2017 27°C 11°C

rbb

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
»