Вход
joomla social share plugin

Опитах се да реанимирам малко момче. Беше късно

18-08-2017 Последни новини

Това разказва пред Британския таблоид Мирър млад мъж на име Албърт. Той работи като медицинска сестра и по време на атентата е бил близо до Las Ramblas, където ван с терористи се вряза с висока скорост в пешеходците...

Прочети още

logo management

  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Прокуратурата е повд…

В съобщение до медиите се казва, че днес, 4 август 2017 г., Специализирано звено „Антикорупция“...

Една година по-късно

Преди една година в две статии „Касата отказа да плаща лекарства за хора без панкреас.”...

Регистрирани са окол…

Директорът на Центъра по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев заяви по Nova TV...

Новите правила на Фонда за лечение на деца са срещу болните деца

Въведените правила противоречат на вътрешни и международни правни норми

 

andreevaСТАНОВИЩЕ на ЦЗПЗ
по Проект на Правилник за изменение и допълнение на правилника за дейността и работата на Център „Фонд за лечение на деца“

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ОРЕШАРСКИ, УВАЖАЕМА Д-Р АНДРЕЕВА,
На основание чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове изразявам в срок експертното си становище по публикуваните на 09.07.2014г. на сайта на Министерство на здравеопазването Проект на Правилник за изменение и допълнение на правилника за дейността и работата на Център „Фонд за лечение на деца“, Проект на ПМС за изменение и допълнение на Постановление №280 на МС от 2004г. за създаване на Център „Фонд за лечение на деца“ и Доклад на д-р Таня Андреева – министър на здравеопазването.
Считам, че голяма част от предложените промени на разпоредби в проектите на актовете противоречат на  международни и национални разпоредби, а именно:

I. Становище по разпоредби в Проекта за изменение на ПМС№280 на МС от 2004г.:
По чл.2, ал.1, т.1, б. А – премахването на думата „своевременно“ от съдържанието на разпоредбата и включвайки изрични ограничителни критерии за отпускане на финансиране противоречи на чл.22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14.06.71г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, както и на Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) по дело № С-173/09 от 5 октомври 2010г., в което е направено задължително тълкуване на Регламента. Освен това считам за нецелесъобразно въвеждането на ограничителни предпоставки за финансиране лечение на деца, имайки предвид обстоятелството, че такива не са въведени нито с европейското законодателство, нито с националните подзаконови нормативни актове, уреждащи тези правоотношения при пълнолетните български граждани – арг. чл.1, ал.2 от Наредба №12/22.12.11г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл.82, ал.1, т.8 от ЗЗ, няма подобно ограничение и в новата Наредба №5/21.03.2014г. За условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.
По чл.2, ал.4 въвеждането на ограничение във връзка с броя контролни прегледи е необосновано и нецелесъобразно, както от медицинска, така и от финансова и правна гледна точка. Предложеното изменение противоречи на разпоредбите на чл.2,3,4, 24, т.1,2, б.б от Конвенция за правата на детето; чл.24, 26, 351 52, 53 и 54  от Харта на основните права на ЕС; чл.2,8,9 и 10 от Европейска харта за правата на пациента; чл. 3.5.2 от Становище на Европейския икономически и социален комитет „Правата на пациента“; чл. 3 от Защита правата на човека и човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината; чл. 3, 4, 7, 25 от Конвенция за правата на хората с увреждания;чл.3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14.06.71г.; чл.1, ал.2, чл.3, т.3,8,9 и 13, чл.4, ал.12 от Закона за закрила на детето; чл.81, ал.1, ал.2, т.1,2,3 , чл.86, ал.1, т.3, 10,11,12 от Закона за здравето; Всяко едно лечение протича различно и поставянето на такова изрично ограничение на практика ще доведе до отказ от финансиране при действително нуждаещо се дете, което ще обезсмисли извършените до момента медицински дейности и финансови разходи. Освен това поставянето на изрично изискване този брой прегледи да е нормативно залегнал като изискване в чуждото законодателство е незаконосъобразно и противоречи на основните принципи на европейското право и правилата за приложимост на международното право. Прави впечатление и 3-тата ограничителна кумулативно дадена предпоставка за отпускане на финансиране на допълнителен преглед – българските специалисти да потвърдят тази необходимост. Това ще доведе до корупционни схеми и явно противопоставяне на изтъкнати български специалисти. Освен това е и нецелесъобразно – основната преследвана цел е получаване на адекватно, качествено и достатъчно лечение.
По чл.7 ограничаването правата и участието на представителите на обществеността противоречи на чл.1, ал.2 и 3 от Конституцията на РБ; чл.86б, т.4 от Закона за здравето; чл.1, ал.2, чл.3, т.3,5,6 от Закона за закрила на детето. Освен това създаването на тясна , експертна комисия и отнемането на възможността на представителите на обществото да влияят пряко на взимането на решенията е нецелесъобразно и не само, че няма да постигне целените промени /изложени в доклада на д-р Андреева/, но ще има точно обратният ефект – явна злоупотреба с права, укриване на документи, липса на отговорност и ангажираност, липса на прозрачност, обективност и безпристрастност при взимане на решението, корупционни схеми и механизми, забавяне работата на решаващия орган. Нещо повече – в проекта за изменение не се предвиждат санкции при нарушение на сроковете за събиране и взимане на решенията – още една предпоставка за порочна практика. Назначаването на членовете на комисията и обществения съвет от министъра на здравеопазването, вместо както до сега – от МС води до отношения на зависимост, което автоматично води до липса на каквато и да е обективност и безпристраност при взимането на решенията.
По чл. 7а, ал.1 изключително малък брой членове на комисията, което ще доведе до константна невъзможност да се събере кворум, имайки предвид все по-засилващата се липса на лекари в България, натовареността на практикуващите специалисти, особено изявените такива.
По чл.7а, ал.2, т.2 въвеждането на „максимални стойности за финансиране“ на лечението  противоречи на чл.2,3,4, 24, т.1,2, б.б от Конвенция за правата на детето; чл.24, 26, 351 52, 53 и 54  от Харта на основните права на ЕС; чл.2,8,9 и 10 от Европейска харта за правата на пациента; чл. 3.5.2 от Становище на Европейския икономически и социален комитет „Правата на пациента“; чл. 3 от Защита правата на човека и човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината; чл. 3, 4, 7, 25 от Конвенция за правата на хората с увреждания;чл.3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14.06.71г.; чл.1, ал.2, чл.3, т.3,8,9 и 13, чл.4, ал.12 от Закона за закрила на детето; чл.81, ал.1, ал.2, т.1,2,3 , чл.86, ал.1, т.3, 10,11,12 от Закона за здравето. Освен това не е ясно как, по какви критерии ще се определят тези максимални стойности – дали ще се взимат предвид няколко, колко, реферетни държави, клиники, кои, или други отправни точки ще се използват при определяне н атези лимити. Дали те ще зависят от отпуснато до момента финансиране на това дете или от моментното финансово състояние на бюджета на фонда. Отново е обективна реална предпоставка за корупционни схеми и липса на каквато и да регламентираност и прозрачност и контрол при взимането на тези решения.
По чл.7а, ал.2, т.3 не е ясно какво означава, че комисията „ще оценява резултатите от осъществяваните“ дейности. Не е ясно по какви критерии ще се прави тази оценка, нито с каква цел, нито дали тези оценки ще бъдат публикувани и/или оповестени по някакъв начин на обществеността.
По чл.7б, ал.2 въобще не е ясно защо се вменяват задължения на представители на обществеността да извършват доброволческа дейност. Доброволчеството е акт на милосърдие и той не може да се вмени в задължение, още повече да се създава нарочен орган за тази дейност.
По чл.7б, ал.3 предложените промени в правомощията на членовете на обществения съвет противоречи на чл.1, ал.2 и 3 от Конституцията на РБ; чл.86б, т.4 от Закона за здравето; чл.1, ал.2, чл.3, т.3,5,6 от Закона за закрила на детето. Не е ясно как членовете на обществения съвет ще бъдат уведомявани за заседанията на комисията, тоест как ще им се осигури и гарантира „наблюдението“ на всяко едно заседание.

II. Становище по разпоредби в Проект за изменение на Правилник на Фонда:
Поддържам изложеното по-горе становище по отделните разпоредби на ПМС-то, като представям становище и по предложените изменения на разпоредбите в Правилника , които не се съдържат в проекта за изменение на ПМС №280 на МС от 2004г.:
По чл.4, т.2 в частта „преди издаване на решението по чл.43, ал.1“  предложената промяна противоречи на чл.22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14.06.71г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, както и на Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) по дело № С-173/09 от 5 октомври 2010г., в което е направено задължително тълкуване на Регламента. Единственото изискване, въведено в Регламента е да има предварително подадено валидно заявление, а не получено разрешение от компетентния орган. Обратното би означавало болното дете да чака с месеци разрешение, което в много от случаите се оказва фатално за него. Незаконосъобразно и нецелесъобразно е поради административни пречки да се лишава нуждаещо се дете от  лечение.
По чл.28,ал.7 предложеното изменение, касаещо платеца на възнагражденията на външните експерти означава ли, че част от отпуснатите средства за лечение на деца ще отиват за възнаграждения на външните експерти? Какво е наложило тази промяна на платеца и какво се цели с нея?
По чл. 30, ал.1 т.4 какво е наложило изискването за 6месечна давност на медицинската документация да спадне на 1месец, още повече, че никъде в европейските разопредби не се съдържа такова ограничение? На практика тази предпоставка в повечето случай е обективно неизпълнима, а в почти всички случаи – е ненужна. Тоест предлаганото изменение е незаконосъобразно и нецелесъобразно. То е предпоставка за подправяне на документи, издаване на неверни документи и възникването на корупционни сделки. Нещо повече – изискването за 1 месечен давност на медицинската документация е отказ от предоставяне на лечение на нуждаещи се деца и представлява злоупотреба с прва. Противоречи с разпоредбите на чл.3,4 и 7 от Конвенцията за правата на хората с увреждания; чл. 52, 53 и 54 от Харта на основните права на ЕС; т.43, 44, 47 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Освен това вменяването като задължение на заявителя да издири и представи „консултации с лечебни заведения и медицински специалисти в чужбина, отправени покани към чуждестранни специалисти да извършат медицински дейности по отношение на детето в лечебно заведение в страната и отговори по поканите“ е изцяло в компетентността и задълженията на експертите към фонда – членове на комисията и външни експерти, както и на подпомагащата администрация. То противоречи на чл.4, т.2, чл.6, 9 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.  Считам за нецелесъобразно и незаконосоъобразно и изцяло в противоречие на основополагащите принципи за закрила на детето и на хората с увреждания да им бъде поставяно като императивна предпоставка за отпускане на финансови средства за лечение да намират сами начин и специалист за това.
По чл. 30, ал.1 т.5 считам предложението за нецелсъобарзно  и обективно невъзможно – практиката доказва, че в много от случаите лекуващият лекар не желае да препоръча детето за лечение в чужбина, защото приемайки го често в своята клиника той усвоява финансови средства от НЗОК. Тоест много често е налице конфликт на интереси между нуждаещото се лице и неговия лекуващ/наблюдаващ лекар, което пречи да бъде поставяно такова изискване като предпоставка за разрешение по чл.43, ал.1.
По чл.34, ал.2 направеното предложение за промяна на целия текст считам за неправилна, незаконосъобразна и нецелесъобразна – противоречи на чл. чл. 52, 53 и 54 от Харта на основните права на ЕС; чл.7 от Конвенцията за правата на хората с увреждания; т.43, 44, 47, чл.8, т.1, 6, чл.9 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване; чл.3,т.3 от Закона за закрила на детето;
По чл.37, ал.2 заличаването на думата „спешно“ противоречи на чл.1, чл., т.3,4,8, 12 от Закона за закрила на детето;  чл.9,т.3, б.б от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване
По чл.42, ал. 5 и 6 /нови/ изискването за предоставяне на документи от заявителя до следващо заседание на комисията е често обективно невъзможно, а поставяйки това изискване и срокът за неговото спазване като предпоставка за разглеждане на заявлението противоречи на чл. 8 и 9 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.

III. Становище по Доклада на д-р Андреева:
Считам, че Проектът за изменение на ПМС №280 и на Правилника на Фонда няма да постигне поставените в Доклада цели, а именно: „оптимизиране на структурата и дейността на фонда с оглед гарантиране обективност и навременност на решенията, както и повишаване контрола върху отчитане изпълнението на решенията на фонда....; гарантиране обективност на решенията.“
Нещо повече – с предложените промени ще се постигне точно обратния ефект – забавяне работата и ефикасността на фонда -няма разписани ясни и точни правила колко често се свиква новосъздадената комисия, нито има разписани санкции при неизпълнение на това задължение; липсва прозрачност при взимане на решенията и въобще по време на цялата процедура на тяхното обсъждане, разглеждане и предвижване; абсолютна невъзможност за вътрешен контрол от представители на обществеността – отделянето на представителите на обществеността от решаващия орган на практика означава пълно игнориране на тяхното присъствие и възможност за контрол върху процедурата по взимане на решения от членовете на комисията, нещо повече – обезсмисля въобще тяхното съществуване като орган на фонда; създаване на реални предпоставки за корупция – придвижване на едни заявления за сметка на други, отказване по подадени заявления поради финансови, лични, користни цели, а не поради медицински и/или нормативни причини; създаване на реални предпоставки за явно или скрито противопоставяне на лекари-специалисти в съответната област, отново поради користни и/или търговски цели.   
Освен това считам, че създавайки нов орган, който да взима решенията по отпускане/отказ да отпусне финансови средства по подадените заявления по никакъв начин не гарантира бързина, безпристрастност и обективност. Никъде в доклада на д-р Андреева не се мотивира и обосновава как точно ще постигне тези цели- простото изброяване на желани промени в работата на един орган по никакъв начин не означава тяхното обосноваване. В Доклада на д-р Андреева не се съдържат каквито и да било верни, обективни предпоставки и аргументи, обосноваващи тезата й, че поставените цели ще бъдат постигнати, поради което същият не отговаря на изискванията на ЗНА.
Считам, че с предложените промени ще се постигне само и единствено спестяване на финансови средства за сметка на тежко болни български деца, които ще са абсолютно лишени от основното им право – право на живот и здраве! Това се потвърждава и от изявлението в доклада на министър Андреева - „ С проекта на постановление не се залага изискване за осигуряване на допълнително финансови средства.“ Такова допълнително осигуряване няма въобще да се налага, поради една единствена причина – няма да има достатъчно деца, които да покрият незаконосъобразните, ненужни, дискриминационни и нецелесъобразни критерии, заложени в проекта на правилника. Нещо повече – директорът на фонда отново ще връща като неизразходени средства от бюджета на фонда в края на годината за сметка на болните деца, които може и да не дочакат своето лечение  – позорно обстоятелство, което помним от преди няколко години.
 
Поради посочените по-горе противоречия на отделните разпоредби в проектите на подзаконовите административни актове с по-горестоящи международни и национални разпоредби, както и поради липсата на обективни, верни и ясни мотиви към него, предлагам да не приемете предложените изменения на Правилник за изменение и допълнение на правилника за дейността и работата на Център „Фонд за лечение на деца“ и на ПМС за изменение и допълнение на Постановление №280 на МС от 2004г. за създаване на Център „Фонд за лечение на деца“.

18.07.2014г.

Хр. Николова – Изп. Директор на ЦЗПЗ   

Отговорността на лекаря

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо... ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн... ОЩЕ

Времето

Слънчево

25°C

София

Слънчево

Влажност: 50%

Вятър: 0.00 km/h

  • Слънчево
    18 Авг 2017 31°C 16°C
  • Слънчево
    19 Авг 2017 32°C 17°C

rbb

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
»