Вход

Семашко - Пазар - Семашко ПРИМ

  • Публикувано на Архив

Анализ на д-р Герги Тодоров
Всяка дейност в пазарната икономика има своя паричен еквивалент. Така е устроен света. Така е и със здравните грижи за населението. Който иска да избяга от тази логика винаги навлиза в дълбоки води и обикновено се дави. Така се удави и Системата на Комуниста-сталинист Николай Семашко. Ествствено, с репресивни методи, затворени граници, огромен милиционерски апарат и лозунга – безплатно здравеопазване можеш да подчиниш и лекарите. Така направиха в СССР, така направиха и в НРБ. Малко по бавно стана в НРБ, чак през 1971г. забраниха на лекарите да имат хонорар за извършения от тях труд при преглед и помощ на пациент. Системата Семашко беше основана на факта, че малцинството от знаещите и можещите ще бъде в услуга на населението за техните здравни нужди. Всеки който беше болен можеше да отиде на лекар и да бъде лекуван. Как и доколко?

Доколкото имаше възможности икономиката да си го позволи. Заплатите на лекарите бяха на щатни таблици, на сестрите и санитарите също. Болниците и поликлиниките получаваха пари на остатъчен принцип – колкото им се задели от Бюджета. Беше създадена прослойка от титулувани лекари във всяка специалност , които бяха верни на партията и се държеше целия процес в медицината под око, с репресии където е нужно, където е нужно с отказ от израстване в кариерата, имаше разпределение на завършилите лекари (по типа на принудителното заселване) в малко по-мек вариант. Специализациите зависеха от това, кой на кого е човек, връзките бяха всичко, синовете и дъщерите на приближените до партията бяха първи в редиците на израстващите в кариерата.
Комунистите не можаха да отменят парите! А Системата Семашко имаше нужда от пари, медицинската наука струваше пари, развития свят произвеждаше, имаше пазарни принципи и в медицината и заделяше на прозрачен и демократичен принцип средствата за здравеопазване и за наука. Нашита фалирали и отказали се да се модернизират икономики на социализма не можеха да осигурят тези пари. Присторваха се, че го правят, но социалистическото здравеопазване тотално изостана технологично и материално от това на развития свят.
След 1989г системата остана! Нямаше как! При фалирала икономика, ясно съзнание, че лева не може да купи нищо, хиперинфлация и безпътица здравеопазването беше оставено последно за реформа и за въвеждане на пазар. Усетили се вече, че репресиите са по-малко, разбрали, че щом може да има частен завод или предприятие, лекарите направиха частна практика. Заплатите бяха пак така малки, остатъчния принцип на бюджетиране остана дълго след обявлението, че икономиката на странта тръгва на пазарни релси. Лекарите обявиха своите хонорари, в кабинетите, но не притежаваха апаратурата, която съвременната медицина беше внедрила. Започна се с т нар. Рушвети в болниците, когато проблема не можеше да се разреши извън болницата, а рушвета, както го наричаха беше цената на знанията и труда им. Системата Семашко беше фалирала и като всяка система в социализма генерираше дефицити – нямаше лекарства, храната в болниците беше лоша, не можеха да се изпълняват дори лечебните диети на бъбречно болните, болните бяха принудени да си носят дори чаршафите и лекарствата, когато беше неизбежно да се влезе в болница. В поликлиниките апаратурата се закупуваше, ако има пари, от общините през така наречените делегирани сметки на Отдел здравеопазване, така беше и за болниците. Фалита на системата Семашко беше предизвестен, това беше система, абсолютно непригодна да съществува, ако няма репресивен апарат върху всички, които оказват здравна дейност, беше система на уравнивиловка в заплащането, независимо от приноса на оказващия здравната помощ и от неговите умения или знания. Когато провала на Социалистическото правителство на Жан Виденов стана факт, с този факт стана ясно, че и системата Семашко не може да съществува.
Бяха предприети фундаментални реформи от правителството на ОДС. Водени от убеждението, че не може всичко да е основано на свободната пазарна икономика, а здравеопазването да не е, водени от убеждението че болниците, поликлиниките лекарите и сестрите с труда си възпроизвеждат работна сила, правителството реши че е задължено да вкара цялата здравеопазна система в стопанския оборот на страната. И понеже вече беше капитализъм, а правителството беше враг на каквито и да е репресии, беше длъжно да приеме такива закони, които да регулират задължително,  взаимоотношенията в обществото, така че здравето като най-ценно качество на живота да бъде гарантирано, а осигуряващите го доволни според приноса, който имат като лекари, сестри и санитари. И понеже никой не може да бъде оставен да се раздели с живота защото няма пари, спешната помощ беше обявена за приоритет на държавата. Бяха приети закони, които уреждаха управлението на здравеопазването, не чрез административна принуда, а чрез договори. Така ЗЗЗО стана крайъгълен закон за приноса на всеки във финансирането на здравето на нацията, финансиране необходимо на всяка стопанска дейност. Всяка дейност в медицината беше наречена търговска, а тя е такава щом усвоява пари и води до възпроизводство или запазване на работна сила. Болниците станаха търговски дружества и заеха мястото си в стопанския оборот на страната. Със Закона за Лечебните заведения, и закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите бе поставен окончателен край на Системата Семашко. Оставаше да се напаснат механизмите и да се направи система за регулация на неизбежните изкривявания, която всяка реформа носи със себе си. Интеграцията на лечебния процес най-вече и заплащане на основните му изпълнители – лекарите, които след 56 години отново можеха да сключат договор със сънародниците си, които зависят от тях, но и от които самите лекари зависят. Това бе договор между равнопоставени страни. Договор с гарант – правилата на НЗОК. Беше предвидена специфична приватизация, а МЗ беше гарант за болничното управление на дейностите които не са медицина, и по точно за разходите за ток, вода, храна и горива, както и за капитални ремонти на материалната база. За съжаление нашия несвикнал на самоуправление манталитет почти повярва в механизмите заложени в законите.
След загубата на властта от ОДС и постоянния стремеж да не се изпуска от контрол жизненоважно за политическите субекти  сектор каквото е здравеопазването системата на административен контрол и принуда, се завърна. Убеждението, че държавата знае кое е добре за гражданите, по добре от самите граждани, което бе заменено от новоприетите закони,  така даде свобода и на лекари и на пациенти започна да се завръща. Когато започнеш да реформираш реформата, поради факта, че не знаеш накъде си тръгнал, като видните реформатори Атанас Щерев и Славчо Богоев винаги стигаш пак там – до Семашко.
Цитат от Илко Семерджиев от преди 2 години , който е толкова точен че не мога да перифразирам и го давам директно:
На 1 юли 2001 г. ние включихме болниците за финансиране през НЗОК с 30 клинични пътеки, но дофинансирахме през МЗ в огромен размер - и то пак за първи път - чрез договори. В стратегията до 2011 г., която приехме, предвидихме през 2005 г. да преминем към финансиране на болниците изцяло през НЗОК чрез 500 клинични пътеки – свободно ценообразувани от болниците, при увеличена здравноосигурителна вноска в размер на 12% и разходи за здравеопазването в размер на 6% от БВП. Министър Гайдарски през 2006 г. прехвърли болниците за финансиране от НЗОК и изпълни тази част от стратегията (за съжаление с по-малко клинични пътеки - 298), но не увеличи здравната вноска и така с 6-те процента вноска за извънболничния сектор започна да се финансира и болничния сектор. Удара върху системата беше трагичен, още повече, че МЗ изгуби бюджетната субсидия за болнична помощ, която варираше средно от 600 до 700 млн. лв. годишно. Междувременно лечебните заведения, регистрирани като търговски дружества, трябваше да бъдат приватизирани, което не се случи защото още през 2002 г. един друг „реформатор” - Атанас Щерев - отмени глава 13 на ЗЛЗ, която регламентираше специфичен тип приватизация в здравния сектор при първенстваща роля на медицинския персонал в придобиването на собствеността. За да се случи целия този процес, ние бяхме финансирали стратегията по проект със Световна банка в размер на 120 млн. евро, 69 млн., от които бяха заем, а останалите – съфинансиране от българското правителство. Проекта беше за преструктуриране на здравеопазването и беше подкрепен с План за действие от 2001 до 2006 г., но един трети „реформатор” - Славчо Богоев - превърна заема за преструктуриране в потребителски кредит и попиля всички възможности, които бяха заложени в него. Ако този проект беше изпълнил поне част от целите си, сега щеше да имаме поне двата револвиращи здравни фонда за капиталово финансиране на извънболничния и за болничния сектор, които щяха да помагат на приватизационния и инвестиционния процес в лечебното здравеопазване, включително и на СДК. Всичко това обаче си остана само план, който макар и добре подплатен с финансови средства си остана на хартия, защото последните две правителства се занимаваха не с продължаване на реформите, а с „реформи на реформите”. Така се стигна до днес, когато реформите на реформите, стигнаха по изпитания модел „напред, напред, кръгом и пак напред”, до логичния си край – акостиране в системата Семашко. Направихме пълен кръг.”
Днес Системата в здравеоапзването има всички признаци на Семашко т.е на принуда и определяне на правила които спъват развитието, беше създаден и задължителния за Семашко репресивен апарат, а лекарската професия от свободна и със система за саморегулация бе превърната в регулирана, не закъсняха и сатанизиращите действия на повярвалите си че могат да регулират всичко управляващи.
Основополагащите принципи приети със законите, чийто дух и досега не е променен са подменени с  държавата, която определя почти всичко и резултатите са плачевни:
Определя по какви договори и къде да работят лекарите.
Определя вида и броя на специалистите, които работят в лечебните заведения.
Определя броя на персонала.
Определя работното време.
Определя броя на болните, престоя в болницата и как да се лекуват
Определя заплатите на персонала
Определя цените на услугите
Определя вида, структурата и броя на болниците
Определя вида и броя на болничните легла и т. н. и т. н.
Делегираните бюджети спъват развитието. Самия факт, че парите не следват пациента, а се делегират пари за дейност който никой не знае каква ще е, но си позволява да я предвижда е гавра с парите на хората дадени по система на принуда и задължителност, без даващия парите да има и най-малкото участие в тяхното разпределение. Държавата дава много по-малко, но определя всичко, а това граничи с измама!

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»