NSVOK top banner

Вход

Новият проект за бюджет на НЗОК за 2019 г. прокарва драстични промени в здравеопазването

Ananiev usmivkaПроектът за изменение и допълнение на проектозакона за бюджета на здравната каса за 2019 г. съдържа драстични изменения в здравните закони освен задължението лекарите да изписват най-евтините лекарства. Това става ясно от текстовете, които все още не са публично оповестени, но с които "Капитал" разполага. НЗОК вече няма да плаща клиничната пътека, ако лекарите, които са я извършили, не са на трудов договор в съответната болница. Това на практика спира пътуването на гост-професори и хирурзи по клиники в страната и съсредоточава сложните операции само в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Изключение ще има само за дефицитните специалности като патология, неонатология, анестезиология и други.

В момента много специалисти работят на две места, за да допълнят доходите си. Заплатите в държавните болници по правило са ниски и лекарите избират да работят в частни клиники и медицински центрове на втори трудов договор или да устроят свой собствен частен кабинет, за да продължат да лекуват и преглеждат и след официалното работно време. По същия начин много лекари оперират в болници в други градове. Има и случаи, при които заради безумните изисквания за множество лекари в клиниките по съответния стандарт болниците сключват договори с лекари, които да покриват изискването за наличие на специалист. Тези договори са за половин работен ден или друга форма, за да не бъде закрито отделението.
Ако поправката влезе в сила, тя автоматично ще доведе до закриването на много общински и частни клиники заради липса на достатъчно специалисти. Освен това ще лиши лекарите от допълнителни доходи, но най-важното – пациентите ще трябва да пътуват до големите градове, за да бъдат оперирани и прегледани от съответния лекар. Това ще доведе до дълги листи на чакащите и липса на шанс за болни, които нямат средства или не са в състояние да пътуват.

Освен това в проекта е предвидено здравното министерство да има пълен контрол върху управлението и финансите и на частните болници. Преди няколко месеца ведомството на Кирил Ананиев въведе единен финансов стандарт за управление на държавните клиники. Според него те се отчитат на всяко тримесечие и ако са губещи, директорите им понасят наказания и могат да бъдат отстранени. Освен това министерството разрешава всяка по-голяма инвестиция на клиниката и всяко теглене на голям кредит. Не са обявени мотиви за промените, но очевидният е, че с тях се цели драстично контролиране и затягане на разходите на здравната каса.
Според стандарта за управление на 65-те държавни болници, който влезе в сила от 1 април, директорите им трябва да се отчитат за всяко по-едро управленско решение и да получават разрешение от здравния министър, който е техен принципал. Стандартът включва и това, че болниците не могат да теглят кредит, за да си помогнат, освен ако той не е по-малък от 15% от средногодишния размер на приходите за последните три години. Клиниките няма да имат право да провеждат процедури за обществени поръчки на стойност над 70 000 лв. без ДДС за строителство или доставка на медицинска апаратура, финансирани със собствени средства или с пари по външни програми, ако не са получили предварително становище от здравния министър.
Според проекта тези ограничения, между които е и назначаването на борд на директорите и директор, ще важат и за частните болници. Мотивът е, че те работят с обществени средства от здравната каса.
Проблемите тук са няколко. Първият е, че по този начин се нарушава неприкосновеността на частната собственост, особено ако министърът има право да назначава борд и да одобрява бизнес плана на частната болница. Той ще прави това в ситуация на конфликт на интереси, тъй като е принципал на 65 държавни болници, коментират юристи. Ще бъде интересно как ще реагира, ако държавната и частната болници в един град поискат едновременно да си купят скенер, и какви биха могли да бъдат мотивите за отказ.
Най-голям проблем, е, че макар и да се водят обществени, средствата в здравната каса имат много ясни източници – 2/3, или 2.6 млрд. лв., идват от вноски на работещите в частния сектор 1.7 млн. души, останалите 1.2 млрд. лв. са средства от техните данъци, с които държавата осигурява 4.4 млн. души пенсионери, деца, държави служители и др. Така държавата се явява най-малкият платец на здравни вноски в здравната каса, но претендира да има права в управлението не само на собствените си болници, но и на частните.

Като цяло впечатлението в сектора от новия проект е, че здравното министерство се опитва да централизира и съсредоточи всички важни дейности в здравеопазването в политически органи, докато в същото време провежда усилен дебат за бъдещето на здравния модел. Промените в здравния модел обаче няма да се случат през тази година, а целият пакет фундаментални промени в здравните закони вече е готов. Той влиза в парламента като 40 страници преходни и заключителни разпоредби на закона за бюджета на здравната каса за 2019 г., който по принцип е три страници. Пакетът не е бил подложен на обществено обсъждане и на практика промени, които закриват няколко органа, създават нови, променят правомощия, влизат през задната врата в парламента.
Това нарушава и едно решение на Конституционния съд за бюджетните закони, посочват юристи. Според него "ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл само защото под наименованието "закон" те са гласувани от Народното събрание. В основното, същинското си съдържание те не съдържат правни норми. В разходната си част те съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършат необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер".
Така измененията в закона нямат отношение към прекия бюджет на здравната каса. Вероятно обаче оправданието ще бъде, че с по-евтините лекарства и медицински изделия и тоталния политически контрол върху медицинските специалисти НЗОК ще спести част от разходите си.
Това ще стане, като всяка дейност се регулира от Министерския съвет или здравното министерство по силата на множество подзаконови нормативни актове, предвидени в проекта. Наредбите и правилниците обаче лесно се променят според съответната нагласа на управляващите или политическата конюнктура. В момента в цяла Европа има опити за децентрализация на здравеопазването, но проектът показва, че усилията в България са точно в обратната посока.

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост