Вход

EK: Специалистите бягат, пациентите плащат най-много в целия ЕС

Българската здравна система не е ефективна в намаляването на предотвратимата смъртност, например от сърдечно-съдови заболявания, и спрямо нарастваща смъртност от рак, диабет и незаразни болести. България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови заболявания, като инсулт, в Европейския съюз и отчита много малък брой на преживелите ракови заболявания.Това се посочва в доклад...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Инспекторатът на ВСС: Няма про…

Неколкократно сме писали за едно досъдебно производство по повод смъртта на дете от остър бронхит, при което Сливенската окръжна прокуратура 8 пъти постановява прекратяване на производството и осем пъти Окръжният...

България се провали. Агенцията…

Съветът на Европейския съюз определи Амстердам за седалище на Европейската агенция по лекарствата(ЕМА). Досега седалището беше в Лондон, но се наложи преместване, заради Брекзит. България с нейната столица София също...

EK: Специалистите бягат, пацие…

Българската здравна система не е ефективна в намаляването на предотвратимата смъртност, например от сърдечно-съдови заболявания, и спрямо нарастваща смъртност от рак, диабет и незаразни болести. България има най-високата смъртност от...

Проблемите на здравеопазването не са нерешими

press nschb czpzНа 22 юни в Националния пресклуб на БТА се проведе съвместна пресконференция на Националното сдружение на частните болници и Центъра за защита на правата в здравеопазването на тема: „Остри и хронични проблеми на здравеопазването в момента. Възможни решения.“ Участваха д-р Николай Болтаджиев - председател на НСЧБ, д-р Стойчо Кацаров - председател на ЦЗПЗ и Красимир Грудев - член на УС на НСЧБ.

Поводът за пресконференцията е, че проблемите в българското здравеопазване продължават да се задълбочават. Ето защо с един поглед отгоре на системата на здравеопазването стигнахме до извода, че нещата могат да се променят не много трудно, каза д-р Болтаджиев. На среща с д-р Дариткова, председател на здравната комисия в парламента, предложихме нов законопроект, изготвен заедно с ЦЗПЗ, с които работим, обясни председателя на НСЧБ.
Всеки да има лична осигурителна сметка, която да съдържа данни за сумата, внесена на негово име като месечни здравни вноски и данни за разходите, платени от НЗОК за неговото лечение, предложи д-р Болтаджиев и допълни, че държавата трябва да даде справка колко точно плаща за осигуровки на децата и на пенсионерите. Против сме държавата да осигурява такива групи служители като прокурори и други категории държавни служители, защото с какво те са повече от един учител например.
Другият голям проблем в здравеопазването, който засегна д-р Болтаджиев, са медицинските стандарти, които падат в съда и натоварват системата, без да се подобрява качеството на услугите и не са в полза на пациентите.
Красимир Грудев се включи в дискусията, че това е дълъг спор – за кого и колко осигуровки плаща държавата. Каквито и сметки да се правят, винаги се получава, че трябва да се внасят поне 400-500 млн.лв. повече за здравните осигуровки на децата, пенсионерите и държавните служители, въпреки че няма точни данни колко точно са като брой тези категории, осигурявани от държавата. Увеличението на здравните вноски в НЗОК, което се наблюдава, идва от вноските на хората, а не от вноските на държавата.
Обвиняват ни, че създаваме хаос в здравната система заради оспорването на медицинските стандарти, продължи Красимир Грудев, но по същия начин може да се обвини всеки пациент, който се оплаче. Всъщност когато се появиха медицинските стандарти и лекарите започнаха да не са достатъчни, и парите не стигат, т.е. те повече пречат, отколкото помагат. По отношение на хоспитализациите, за които се говори, че са много – това не е вярно, категоричен е г-н Грудев. Но това също е свързано с медицинските стандарти – когато там е указано, че едно лечение трябва да се проведе в болнично заведение, това трябва да се изпълни и пациента да се хоспитализира. Проблемите тръгват от самите стандарти, заключи Красимир Грудев.
Ролите като пациент и като здравноосигурено лице са различни, каза д-р Кацаров и поясни, че като здравноосигурен всеки би искал да плати по-малко, а като пациент би искал да получи повече. Лимитите са свързани с увеличаване на здравните заведения в страната, когато от 2002 година по-предприемчивите лекари започнаха да изграждат нови лечебни заведения, които са конкуренция на държавните. Нашият пазар обаче е регулиран и не позволява на държавните болници да фалират. В резултат се въведоха медицинските стандарти, за да се насочат средства към държавните болници с надеждата частните лечебни заведения да не се справят с изискванията и на пазара да останат само държавни болници. Тези лимити обаче са неизгодни не само за болниците, а и за пациентите. С промяната на правилата за определяне на лимитите, лансирани в последно време, не се променя нищо. Лимитите са най-лесният начин да се ограничи нарастването на разходите. Има много други механизми и методи за регулация, саморегулация и контрол над дейността и разходите, но въвеждането на такива методи и механизми изисква усилия и работа. Здравеопазването с лимити е добро за администрацията, защото е лесно за прилагане, но е лошо както за пациентите, така и за лекарите. Лимитът е просто един мързел, смята д-р Кацаров.
Идеята на управляващите не била да се премахне монополът на здравната каса, а частично да се демонополизира, продължи с проблемите в здравеопазването председателят на ЦЗПЗ. Това е начин да се избяга от проблема, защото и в момента има доброволни здравноосигурителни фондове, които всички желаещи могат да ползват. Но демонополизация означава всеки един от нас да избере къде да отиде неговата здравноосигурителна вноска. Тогава ще има конкурентна среда, сигурен е д-р Кацаров, а сега касата няма интерес да променя нищо, защото не отговаря пред никого.
В отговор на въпрос д-р Кацаров обясни, че се получава 90-дневен срок за изплащане на лекарствата от болниците след вземане от дистрибутора, а според правилата след 60 дни се дължат лихви и неустойки. Болниците са в много тежка ситуация, защото разходите за лекарства са много големи и дори от ръководствата на здравните заведения да решат да забавят изплащането на други разходи, например на заплати, това няма да реши проблема, тъй като разходите за лекарства са много по-големи и не могат да се покрият. Първата причина за проблема с лекарствата е реекспорта, втората причина е спирането на продажбата на определени лекарствени средства, а третата причина е забавеното плащане, заключи д-р Кацаров.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря за вреди

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо...

ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн...

ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн...

ОЩЕ
Разкъсна облачност

1°C

София

Разкъсна облачност

Влажност: 99%

Вятър: 0.00 km/h

  • Предимно облачно
    24 Ное 2017 11°C 1°C
  • Предимно облачно
    25 Ное 2017 10°C 1°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»