Logo

България отказва да въведе правила за състрадателно лечение

care1Днес в БТА се проведе пресконференция на тема: "Бездействието на Министъра на здравеопазването да инициира нормативни промени за въвеждане в националното ни право възможност за състрадателно лечение" с инициатори децата на починалата Боянка Мишева – Димитър Димитров и Йорданка Димитрова, действащи чрез адвокат Анели Чобанова. Участва и  Румен Георгиев - народен представител в 44 Народно събрание.

Дискутира се установеното бездействие на Министъра на здравеопазването с Решение №350/26.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация, потвърдено с Решение №1630/08.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12978/2015 г. Става дума за така нареченото „лечение от състрадание“ (compassionate use of medicines), според което по хуманни съображения на група пациенти, страдащи от хронично или тежко инвалидизиращо заболяване или заболяване, което  може да се счита за животозастрашаващо и които не могат да  бъдат лекувани удовлетворително с помощта на разрешен  лекарствен продукт, може да се осигури прилагането и на неразрешен за употреба лекарствен продукт.
През 2004 г. на Боянка Мишева е поставена диагноза „тумор на левия бъбрек“. След отстраняването на бъбрека, не е предложено допълнително лечение. През 2011 г. се установяват метастази в белия дроб и костите на гръбначния стълб на пациентката. Направена е нова операция, след която от онкодиспансера казват на пациента, че конвенционалната медицина е безсилна и повече нищо не може да се направи. Г-жа Мишева и нейните деца започнали да търсят информация за алтернативно лечение и попаднали на сведение за ваксината на Коули, производство на канадска фирма, която представлява продукт с животоспасяващи индикации за състрадателно приложение при онкологично болни в последна фаза. След писмо до Изпълнителната агенция по лекарствата с молба за разрешение за употреба на тази ваксина като единствен шанс за лечение се получава категоричен отказ. Следват писма до Министъра на здравеопазването, Президента на Република България и до Омбудсмана, а отговорът на всички е категоричен отказ, защото няма закон, спрямо който да позволи внос на лекарството.
Адвокат Анели Чобанова изтъкна, че в България няма Наредба за палиативни грижи, въпреки че в  Закона за здравето е записано, че всеки нелечимо болен има право на палиативни грижи, но все още това е само на хартия поради липса на нормативна база. Всеки човешки индивид има право на лечение, посочи адв. Чобанова, но МЗ и Парламента бездействат.
В световен мащаб вече има много такива състрадателни методи за лечение, особено в сферата на онкологията. В България такива методи се използват в Центъра за интегративна медицина, в който се е лекувала и Боянка Мишева, след като официалната медицина вече е била безсилна.
„Големият въпрос е кое пречи да се направи законодателна промяна?“
Участниците в пресконференцията отправиха апел – хората, които имат право да живеят достойно живота си да имат право да използват и алтернативни методи за лечение. В България е по-лесно да се използва билколечение, калолечение и други подобни, отколкото алтернативна медицина. Искането, което отправиха участниците в пресконференцията е у нас да се разреши използването на ваксината на Коули, която има и странични действия, но пациентите се повлияват успешно от терапията, което включва намаление на болката, подобрение на апетита, депресията, физическата активност и регресия на тумора.
Тези, които са овластени да го регламентират, отговарят, че няма нормативна уредба, за да разрешат използването на ваксината, допълни адв. Чобанова и припомни решението на ВАС, че посредством непредприемането на позитивни мерки, изразяващи се в създаването на подзаконови правни норми, чрез които да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран в нито една държава лекарствен продукт, който е обект на клинично изследване, спрямо терминално болни пациенти, министърът на здравеопазването е нарушил чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. и е осъществил дискриминация по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 2, пар. 1 във връзка с чл. 17 от Международния пакт за граждански и политически права, чл. 26 във връзка с чл. 17 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 32 от Конституцията на Република България, както и чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Маркирана като наредби МЗ лекарства
ЦЗПЗ © Всички права запазени.