Вход

Здравното министерство трябва да отговаря пред закона за политиката си на геноцид спрямо онкоболните българи

doctorД-р Христо Дамянов завършва висшето си образование в медицинския факултет на Медицинска академия. Той е създател и началник на урологичното отделение в Националния онкологичен център, където работи до 2003 г. Специализирал е в Дания и САЩ. Автор е на над 80 научни публикации (17 от които в авторитетни европейски издания), 2 изобретения, 4 рационализации и 1 монография. През последните години е автор на 8 публикации в областта на интегративната онкология, 4 от които в престижни медицински издания. Член е на Съюза на учените в България, Академия на науките – Ню Йорк, Световната асоциация по урология, Европейската асоциация по урология и на Балканския онкологичен съюз, Международната организация на лекарите практикуващи интегративна медицина, Европейската академия по Инсулин потенцирана терапия.

- Д-р Дамянов, как ще коментирате факта, че министър Москов е разследван от прокуратурата за ваксините?
- Ситуацията сега е такава, че обществото пет пари не дава за истинското престъпление на Москов. Разбира се, при ваксините има грубо нарушение на законодателството, но пряко не засяга живота и здравето на гражданите на България. Докато при нас ситуацията е трагична – отнема се възможността на онкоболните да се лекуват, отнема им се шансът за лечение. В една такава ситуация, при затварянето на нашата клиника, може да си представите какво следва. Единият вариант е онкоболните да отиват да си умират в къщи, другият – да отидат в други европейски страни, където има десетки клиники като нашата, но ще трябва да се лекуват по десеторно по-високи цени. А на пръсти се броят тези, за които това е по джоба. Докато нашите депутати, включително и тези служители на министерството, които участват в бордове на болници, спокойно могат да си го позволят и те на това разчитат – че няма да им се наложи да се лекуват в България.
Нарушенията на законодателството са фрапантни! Тези хора в здравното министерство, под „вещото” ръководство на министър Москов си правят каквото искат, правят си гавра със законите. Разбира се, това рефлектира върху две засегнати страни – самите онкоболни, които ние лекуваме в изключително тежко състояние – хора, без всякаква надежда за друго лечение и агресивна репресия срещу персонала, работещ в клиниката. Това трябва да знае цялата общественост, защото, както виждате, циркът е пълен: прокуратурата прави маскарадни изпълнения. Всички документи, които ви предоставих, са предмет на прокуратурата – жалби от наша страна и от страна на пациентите. До момента никакво движение, никаква реакция от страна на прокуратурата. Може би очакват да измрат болните: няма пациенти – няма проблем. Само че с нас ще им е по-трудно.
- Защо определяте действията на Здравното министерство като престъпление?
- Ще ви дам един много фрапантен пример за престъпленията на здравното министерство. В момента, основното обвинение, което отправят към нас е, че, видите ли, ние си позволяваме да лекуваме извън стандарта онкология. Тази претенция датира от 2012 г – тогава със същите обвинения беше заведено дело в Софийски районен съд, че съм нямал право, след 30 години стаж, да провеждам лечение на онкологични заболявания, защото съм нямал такава компетентност. Това е абсолютно формален и несъстоятелен повод за такива претенции (между другото, съдът напълно отхвърли тези обвинения към мен и постанови, че аз имам пълното право да лекувам онкоболни), защото съм защитил онкологични дисертации на тема лечение на тумори на пикочния мехур и лечение на онкологични заболявания с комбинация от химиотерапия и имунотерапия. Това е докторска дисертация – образователна и научна степен „доктор”, при което в издадения ми документ се цитира: „...със специалност онкология”. При това, научната степен е над клиничната специалност – в практиката си съм лекувал най-дълго време пациенти с онкологични заболявания. Имайте предвид, че наредбите в законодателството ни се променят. Сега даже в момента има такава фрапантна ситуацията, че дори и тези, които имат специалност вътрешни болести и онкология, нямат право да лекуват болните. Парадоксални наредби. Това, че някой е променил в даден момент наредбата, тя не може да промени моите умения и квалификации. Ако утре-вдругиден пак сменят правилата, ще се окаже, че всички лекари нямат право да лекуват онкоболните. Това са налудничави идеи, с които, за съжаление, жонглират администраторите в здравното министерство и си правят каквото си искат.
Освен това, избягват много активно срещите и ни изпращат хора, които, де факто, нямат нито нужното образование, нито компетентност и служат само да замъглят действителността. Но искам да ви обърна внимание на един много важен момент. Сега тези хора имат претенция, че не използваме стандартна онкология, а прилагаме алтернативни онкологични методи, какъвто е методът на инсулин потенцираната терапия. Този метод се практикува в цял свят и в Европа включително, в десетки, десетки клиники. В същото време в България, в над 10 болници се практикуват алтернативни методи за лечение на онкологични заболявания. Например, в болница „Св. Марина” на проф. Горчев се прилага ултразвукова честотна аблация на тумори. Това е един алтернативен метод и той няма нищо общо с онкологичния стандарт, нито се прави от лекари, които имат специалност онкология.
- Резонният въпрос е защо при тях може, а при вас – не?
- Точно така! Има поне 7-8 алтернативни методи за лечение, които свободно се практикуват в други болници. А към тях няма абсолютно никакви претенции. И идваме на презумпцията: ако ние наистина сме виновни и правим административни нарушения, защо си затварят очите за всички тези 10 болници? Направихме официално запитване и до Медицински одит на какво основание всички останали клиники практикуват алтернативни методи и защо не се отнема и на тях лиценза?
- Какво ви отговориха?
- Нищо! Всъщност, след три запитвания, получихме един нескопосан отговор, в който се говори за всичко друго, но не и за медицински стандарти. Това е пълен юридически буламач! Юристите на министерството правят еквилибристики, в които няма никакъв директен отговор. Ние ги питаме: по кой онкологичен стандарт се прилагат тези методи? Няма отговор! Било добра лекарска практика... Дадохме отговора на юристи да го прочетат и те се хванаха за главата.
Защо по тези критерии не се търси вина и при всички останали? И другата презумпция: ако не сме виновни, защо не изпълняват служебните си задължения да узаконят тези методи от министерството? Няколкократно сме повдигали пред тях въпроса за законодателни промени, за да могат тези методи да се узаконят в България и нещата да вървят както във всяка една нормална страна. Дори сме им подготвили текстовете, които след юридически консултации са предложени в Народното събрание. И това е другото им престъпление: отказ за изпълнение на служебните им задължения. Когато видят, че има промени в медицината, в науката, тяхно служебно задължение е да следят промените и съответно да направят предложения за законови промени. За съжаление (ще видите това и в писмото на омбудсмана), те отказват да си изпълнят служебните задължения. Дефакто, няколко са основните престъпления на чиновниците: първо, отказ да предоставят лечение на онкоболните, които, след поредица от неуспешни лечения в стандартната онкология, остават без възможност за лечение с тези методи.
- Всъщност, отговорът им е: отивай си в къщи и умирай...
- Да, или, ако имаш пари, отивай в чужбина, ако искаш да живееш. Ако това не е престъпление, здраве му кажи! Това е посегателство към живота на онкоболните.
Другото нарушение – законовото право на всеки болен за избор на лечение. Един пациент, знаейки страничните ефекти на една химиотерапия, знаейки за изключително ниските резултати от това лечение, ако се откаже от него, на практика остава без никаква терапия. На тези хора им е отказано правото на избор.
Друго конституционно право, това е Хартата на пациента, която никой няма право да нарушава. Но у нас безцеремонно чиновниците от здравното министерство си правят гавра с болните.
- Колко случаи на пациенти, починали вследствие на това нарушаване на правата им от страна на министерството на здравеопазването може да визирате?
- Информация за това, колко пациенти са починали вследствие на геноцида към тях от страна на министерството, няма как да ви предоставим, тъй като ние не сме спрели да ги лекуваме. Те издадоха една фалшива заповед, която е обект на разглеждане в Софийския районен съд – в пълно нарушение на административните разпоредби. При тази ситуация ние не преустановихме лечението на онкоболните – знаете в българския съд колко се проточват нещата. Ако прекъснем лечението на болните, те ще загинат. Тези болни, които лекуваме, са в изключително тежко състояние. От друга страна, има наредба на министерството за професионалната медицинска етика, която изрично забранява на лекарите да прекъсват лечението. А ако се налага то да се прекъсне, те трябва да организират съответно продължението му в други заведения, където има такава възможност.
- И какво направихте в този случай?
- Обърнахме се към всички институции: Министерство на здравеопазването, Медицински одит, Районна здравна инспекция с въпроса: в случай, че прекъснем лечението, искаме да ни посочите лечебните заведения, към които трябва да насочим болните да продължат да се лекуват.
- Какво ви отговориха?
- Получихме категоричен отказ! И тъй като използваха имената на някои онколози, например, на проф. Галина Куртева от онкологията и на проф. Дудов, ние изпратихме и до тях покана да ни посочат датата и времето, когато можем да им изпратим тези болни да ги лекуват.
- Приеха ли поканата ви?
- Не, получихме същия отказ. И при тази ситуация, основавайки се на медицинската етика, и до ден днешен продължаваме да лекуваме. Така че, загинали наши болни, по причина спиране на лечението, към момента няма. Междувременно може да си представите как тези административни репресии, напълно логично, се отразяват на персонала в клиниката – във вредна, тревожна обстановка ние лекуваме най-тежката патология, от която патология бягат всички болници. Всичко това рефлектира върху нашия персонал – работим на предела на възможностите си, но нямаме право да се извиняваме с този факт и да допускаме грешки - защото, ако направим дори и най-малката грешка, тя ще е фатална и ще се използва срещу нас. Досега доказахме, че тези болни, които са изхвърлени като непотребни от онкологията, могат да се лекуват при нас, може да им се спестят много страдания, да се удължи животът им – има много възможности за това. Но, престъпниците от здравното министерство не желаят това да се случва. И виждате какви изстъпления продължават да правят. В същото време, както ние, така и пациентите ни, отправихме жалби до прокуратурата още в началото на годината, още при възникване на конфликта. Уникално бездействие в случая и от страна на прокуратурата. Никаква реакция да ги разследват! И нещо друго интересно. В тази „стройна” организация на здравното министерство има един чиновник от Медицински одит – близък приятел на Москов, казва се Константин Гърневски, който без всякакъв конкурс е назначен на една много важна длъжност, която трябва да защитава правата на пациентите. Същият този „защитник на правата на пациентите” (Той е основно действащо лице в тази срамна история, представител на Реформаторския блок, бивш кмет. По същата приятелска линия Москов назначи и Златица Петрова и сформира един много „сладък” екип от хора, за които законите нямат никакво значение) и в продължение на тези репресивни действия, целящи дискредитиране, оплюване на медицинския център изготвя предварително подготвени риторични въпроси, които ги пробутват на един депутат –Настимир Ананиев от Реформаторския блок. Той отправя запитване към министъра на здравеопазването, при което Москов се изправя гордо пред Народното събрание и изсипва един куп невероятни лъжи. Това ни накара незабавно да направим среща с Ананиев. Зададохме му въпроса в качеството си на какъв медицински специалист е подготвил тези въпроси. Попитахме го дали има представа от лечението, от интегративната онкология, от състоянието на онкоболните...
- Какво ви отговори?
- Че няма представа от това, но тъй като имало много запитвания, изготвил и питанията към Москов. Това, което споделих с вас досега, разказахме и на него. поканихме го официално да посети нашия център, да види болните, методите, които използваме и съответно, ако прецени, че видяното не го задоволява, да направи ново запитване, но вече информиран и подготвен за спецификите на проблема. Директно му заявихме, че с това, което прави сега, се включва в една организирана банда, която с действията си представлява заплаха за живота на болните.
- Дойде ли на посещение в центъра този депутат?
- Не! Свързахме се отново след това с него и го попитахме, защо не е спазил уговорката ни. Отговори ни, че ще ни изпрати д-р Шишков, тъй като той, като медицинско лице, може по-добре да прецени нещата. Така и не дочакахме посещението и на д-р Шишков. И двамата избягаха позорно! Нещата са едно уникално безвремие в България.
- След като сега има вече повдигнати обвинения срещу Москов за ваксините, очаквате ли да ви извикат и да присъединят и вашите сигнали към прокуратурата?
- Тези очаквания ги имаме много отдавна. Но, за съжаление, прокуратурата, много интересно за нас, забавя изключително разглеждането на поставените от нас проблеми. А в този случай става въпрос за предприемането на бързи действия, защото заболяването на онкоболните не може да чака с месеци и години. Нещата са изключително драматични – законът в България трябва да защити живота и здравето на гражданите си. Трябва да защити и нашите права: да упражняваме в нормални условия лекарската си професия. Въпреки всичко това, няма никакво развитие на поставения от нас проблем. Прокуратурата мълчи. Интересното е, че се сетиха за ваксините, а дали нарочно или защото не им стига времето, забравиха за нас и за онкоболните. Така или иначе, няма никакво развитие към момента по нашите жалби – нито на пациентите, нито на нас, като лекари. И затова у нас възникнаха основателни съмнения доколко безкористни са тези действия на прокуратурата. За нас, към момента, това е просто една пиар кампания на прокуратурата. Вярно, казусът с ваксините е много сериозен, грубо нарушение на законите в България е, но там последиците, поне на този етап, за ваксинираните лица не са фатални, докато при нашия случай директно се посяга на живота на болните. И кое е по-важно: дали едно административно законово нарушение, което, разбира се, носи определени наказателни последствия, или директно посегателство върху живота на онкоболните. Къде е тук приоритетът? Това показва, че нещата са селективни.
- Защо е нужно да се прави избор по приоритети, когато е възможно да се повдигнат обвинения по вашия казус и за ваксините?
- Естествено и това е напълно нормално и очаквано от всички хора! Защо се игнорират нашите обвинения? Сигналът ни е за едно много сериозно престъпление и виждате докъде я докарахме: принудени бяхме нашите пациенти да се обърнат и към Министерски съвет. Никакво внимание към проблема им! Естествено, ние и болните изпратихме и сигнал до Европейската комисия за тези груби нарушения, за гаврата с онкоболните в България.
- Имате ли отговор на този сигнал?
- Не още, тъй като изпратихме сигнала съвсем наскоро – преди една седмица. Принудиха ни нашите чиновници отново да си изкараме кирливите ризи пред света. Тъй като у нас липсва законност, няма прокуратура – оспорването на заличаването на регистрацията ни, например, ще трае години наред. И какво правим тогава? Между другото, тази неизвестност се отразява жестоко на болните – тя е тежък психологически удар по тях и техните близки. Идват и се лекуват тук в обстановка на абсолютна несигурност – опасяват се, че във всеки един момент някой може да им прекъсне лечението. Може да си представите как се отразява това върху целия лечебен процес – стресът е един от водещите фактори за увреждане на имунната система. Няма нужда да се питаме а какво става при една вече увредена имунна система, увредена вече не само от болестта, а и от шепата самозабравили се чиновници, за които законите нямат никакво значение. Презумпцията каква е: някакви си чиновници – те са точно такива – незнаещи и невежи, на които им се плаща, за да не правят нищо. Тези хора си позволяват да определят кой да живее и кой – не. Дотам са стигали парадоксите в цялата тази ситуация. И, за съжаление, обществото немее и всеки си казва: това мен не ме засяга. Но когато дойдат тук в клиниката десетките пациенти, картинката става грозна.

Източник: в-к Доктор

Маркирана като МЗ

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»