Вход

Спрете да вечеряте, ако искате да отслабнете

21-07-2017 Публикации и интервюта

Проучване на изследователи от Училището по обществено здраве на Loma Linda University в Чехия установи, че времето и честотата на храненията играят съществена роля в увеличението или намалението на теглото.Използвайки информация, получена от повече от 50 000 участници...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Анкета
  4. Най-коментирани

Анкета

Кой ще е новият Управител на НЗОК?
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Съдът отмени окончат…

Петчленен състав на Върховният административен съд отмени окончателно Наредба № 3/25.01.2010 г. за утвърждаване на...

"Забележителни …

Кравите са показали "лудост" и "разпенваща" способност да се справят с ХИВ, което ще помогне...

Дете проговори след …

5-годишният Михаил Георгиев от Раднево вече може да говори след терапия в барокамерата на УМБАЛ...

Здравната карта трябва да се пише от пациентите, а не от политиците

Интервю на Д-р Кацаров пред вестник „Трета възраст“
treta-vyzrastКакво е впечатлението ви от проекта за национална здравна карта (НЗК), представен от министър Москов?

Да се събере статистическа информация не е лошо, макар, че тя е налична и не бяха нужни изменения в закона и комисии за това. Текстът в закона, според който на „излишните болници“ ще се забрани да сключват договори с НЗОК олицетворява, обаче изцяло грешен подход към здравната система и е във вреда не само на лекарите и персонала, които ще останат без работа,

но най-вече на пациентите, на които се отнема правото на избор къде да се лекуват, а в по-малките общини ще се ограничи и достъпът им до лечение. Моето мнение е, че здравната карта в този смисъл трябва да се пише от пациентите, които със своя избор и предпочитание да определят коя болница ще я има и коя не.    

 

Съумява ли предложената НЗК да изпълни целта си - да осигури равномерно покритие с лекари, болници и лаборатории цялата страна и здравните услуги да се поберат в бюджета на здравната каса?

Наличието на лекарски практики, болници и лаборатории следва търсенето на съответната здравна услуга. Те винаги ще са неравномерно разпределени, защото нуждите от тях също не са равномерни. Хотелите и ресторантите, магазините и кината, също не са равномерно разпределени, но не виждам някой да се притеснява за това. Ако логиката на здравната карта беше вярна, защо не направят карта на всички други услуги?
Бюджетът на здравната каса няма нищо общо. НЗОК плаща за лечение на болен, както в извънболничната, така и в болничната помощ. Разходите на здравната каса зависят от броя на болните, а не от броя на болниците и лабораториите. Вижте сами, през миналата година НЗОК е платила болнично лечение за два милиона случая. Дали тези два милиона хоспитализации са направени в 100 или в 500 болници е все едно от гледна точка на бюджета на НЗОК – разходът е един и същ. Ето защо, оправданието, че болниците трябва а се намалят, за да се намалят разходите на НЗОК е просто невярно, чиста проба манипулация на общественото мнение.  

 

В здравеопазването вместо конкуренция ще има регулация – за кого е добър този вариант?

Регулацията в този случай е в ущърб на гражданите, защото изземва техни права за сметка на политиците и администрацията. Регулацията е инструмент за упражняване на власт. Чрез нея се създава зависимост на хората от политиците, а зависимостта е власт. Когато ставаш зависим от политиците за своето битие, за работа си, в в случая и за здравето ти, ставаш послушен гражданин. Тогава дори и да не си съгласен или си недоволен от нещо, се страхуваш да го изразиш, защото властта има инструмент да те накаже, например да закрие болницата, в която си инвестирал или работиш, да те лиши от договор със здравната каса и прочее. В този смисъл загубата на свобода и независимост е по-тежка за хората от това, че в района ще има една или няколко болници по-малко. Хората трябва да се замислят всеки път, когато властта предлага на народа да взема решения вместо него, да се грижи за него под предлога, че по-добре знае от какво се нуждаят хората, от самите тях.   
 
Министърът оптимистично заяви: „край на недостигащите направления”, но от сдружението на общопрактикуващите лекари обявиха, че отново няма да има направления за изследвания. Какво е вашето мнение?

Да видим какво казва закона за бюджета на НЗОК. Парите за направления за медикодиагностични изследвания през 2016 са същите, каквито са били и през 2015. Парите за направления за консултация със специалист са увеличени с 6%. Всеки сам може да прецени дали това ще доведе до „край на недостигащите направления“.

 

Признава се недостиг на специалисти. Адекватна ли е политиката на министерството за решаване проблема? (с наредбата за специализации и финансирането им). Какво е нужно да се направи?

Министерството подобри значително наредбата за специализациите, направиха се положителни промени по отношение на договорите с НЗОК, които предстои да влязат в сила. Това, обаче не е достатъчно да реши проблема, защото липсата на специалисти е резултат не само на лоши правила за специализация, а на цялостната организация на здравната ни система и ограничените възможности на младите лекари да се развиват и получават възнаграждение, което заслужават.  

 

Моля за коментар: Проектът предвижда съкращения на около 3000 легла в хирургия, ортопедия, реанимация, акушерство и гинекология и др., и то в най-големите области. В същото време ще бъдат открити множество легла в градове, в които по традиция няма лекари.

Така става винаги, когато се намеси социалното инженерство. Цялата тая дандания около леглата е пълна глупост. Здравната каса никога не е плащала за легла. Леглото е пружина с две табли, дюшек и възглавница. То не може да се закрие, открие или преструктурира. Говори се за легла, но се имат предвид дейности. Когато се казва, че 3000 легла ще бъдат закрити, се има предвид 3000 болни на ден по-малко да бъдат лекувани. Държавата административно налага закриване на дейности и ограничаване на достъпа на пациентите до болнично лечение. За да не го каже направо, защото не звучи добре, използва думата легла.  

 

Според здравната карта в София има излишък на лични лекари (436 повече), а много градове на страната – Бургас, Варна, Благоевград, са с недостиг на джипита. Как ще бъде решен проблемът?

Конкретно за София данните не са верни. Където има повече лекари няма проблем – хората могат да избират. Където не стигат обаче, трябват подходящи стимули, за да бъдат привлечени лекари. Другата възможност е да ги задължат с някаква форма на трудова повинност.

 

Липсват специалисти по педиатрия, кардиология, ендокринология, психиатрия… Единствено при очните болести при нужни 599 специалисти (според НЗК) в момента работят 802 – какво е обяснението?

Липса на специалисти в отделни специалности е последица от начина на финансиране на клиничните пътеки и на дейностите в извънболничната помощ. Нормално е всеки да иска да вземе специалност, която е добре платена и обратното. Така, че причината тук е изцяло в държавата и начина по който определя цените, по които плаща.

 

Реални ли са притесненията на Асоциацията на общинските болници, че ще има закриване на болници и ще има хора без достъпна медицинска помощ?

Напълно реални. Според публикуваната за  обществено обсъждане наредба за критериите, по които ще се избират кои болници да сключват договор с НЗОК или кои не, болниците с по-малко отделения, с по-ниски нива на компетентност и които нямат разкрити спешни приемни отделения ще отпаднат. Повечето общински болници са точно в тази категория – на отпадащите.
Искам да предупредя всички, че закриването на болницата, ще се отрази и на извънболничната помощ. Повечето лекари в общините работят на две места – като лекари в болницата и на кабинет. По този начин, за сметка на повече работно време, те получават задоволителни доходи. Отпадането на възнаграждението от болницата, след нейното закриване, води до там, че лекарите изоставят и кабинетите си и отиват да търсят препитание в големия град. Така стана в Бобов дол и на всякъде, където се закриха общинските болници. Пострадаха включително първичната изънболнина помощ и спешната помощ, защото докато болницата съществуваше те имаха достъп до лаборатория, рентген и други изследвания. След това за всяко нещо болният трябва да отиде или да бъде закаран до град, в който има такива дейности.  

 

И нещо допълнително. Моля да уточните: лечение на коронарни, каротидни и периферни съдове се осъществява в 71 звена при нужни 23, но специалистите по кардиология са 680 при нужни 1080 души? Т.е. как лекарите са почти наполовина, а такова високоспециализирано лечение се предлага в три пъти повече от нужните заведения?

Кой казва колко са нужни? Ако не са нужни, защо болните постъпват за лечение в тях, за удоволствие? Времето за реакция при острите коронарни инциденти, е от решаващо значение. За това колкото по-близо да пациентите са тези болници, толкова шансът за успех е по-голям. Благодарение на относително високите цени на клиничната пътека, в България се разви великолепна мрежа от болници за инвазивно лечение на сърдечни заболявания, с каквато мрежа не могат да се похвалят и много от развитите страни. Резултатите са на лице. За последните 10 години смъртността от остър коронарен инцидент е намаляла три пъти. Значението на този факт е още по-голямо, като се има предвид, че сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смъртността у нас. Сега държавата иска да закрие 2/3 от тях. Ако това стане, ще коства живота и инвалидизация на много хора. Тези болници не само не трябва да бъдат закривани, а да бъдат стимулирани по подходящ начин да разширят дейността си за лечение не само на сърдечни заболявания, но и на инсулти и други мозъчно-съдови болести, защото имат всичко необходимо, като база и оборудване и се нуждаят единствено от допълнителна квалификация на лекарите.

 

Интервю на Емилия Антова за вестник „Трета възраст“.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо... ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн... ОЩЕ