Вход

Д-р Николай Болтаджиев: Предстои голямо наддаване за човешкото здраве

10484554 10201504158325566 258809631447476697 nД-р Болтаджиев, много промени се случиха през последните месеци, но тази, която засяга докторите е, че те вече няма да имат думата при определянето на цените и обемите на медицинската дейност. Заради това дори беше поискана оставката на председателя на Българския лекарски съюз д-р Венцеслав Грозев ...

- Вече няма никакъв смисъл от лекарския съюз.

Национален рамков договор (НРД) ще има чак от първи април догодина, санкциите за лекари и болници влязоха в Закона за бюджета на касата, а цените и обемите ще определи Министерският съвет. Така че лекарският съюз не остана за какво да преговаря. Не виждам смисъл да се искат и оставки на ръководството, защото то на практика вече няма никакви правомощия. Може би да редактира някои текстове или да премести една-две запетайки. Единственото, което по думите на д-р Грозев ще могат да правят, е, ако се стигне до намаляване на цени на клинични пътеки през юни догодина, да кажат, че не са съгласни.

- Щом всичко в сектора ще се решава от Министерския съвет, защо рамковият договор остава в нормативната уруедба?

- И аз това се чудя. За по-просто могат да махнат и касата – тя не е нужна. След като вече лечебните заведения са на бюджети, след като от 2016 г. в Закона за бюджета на касата е предвидено райониране на средствата по районни каси, след като със същия закон се въвеждат бюджети не само на болничната, но и на доболничната помощ, значи системата е изцяло бюджетна. При тази система на финансиране касата става напълно излишна. Ако помните, преди години пет души в министерството определяха годишните бюджети на всички болници.
- Тогава ще трябва да се преобразува и системата на здравното осигуряване ...

- Ами то така или иначе се превърна в данък. Де факто при осигуряването ние събираме нашите пари, за да си плащаме лечението – на солидарен принцип. В действителност чрез бюджетирането и разпределянето на парите за здраве (т. е. нашите средства) през държавния бюджет, вече не говорим за осигуряване, а за данъчен облог. Чист данък, който плащат милион и половина заети в реалната икономика. Останалите 4 милиона пенсионери, ученици, държавни служители, военни, полицаи, съдии и прочие не плащат здравни вноски.
- Все пак плащат наполовина ...

- Държавата дава една сума, която е близо милиард всяка година, което въобще не е наполовина. Представете си - за 4 милиона души 1 млрд. лв., а милион и половина работещи внасят цели 2,2 млрд. лева. Така че това си е чист данък, наложен върху икономиката. И не бива да се твърди, че плоският данък е 10%, защото той на практика е 18 на сто. Но не е само това. Прекалено много държава, прекалено много администрация има в здравеопазването. Стигнахме до там, че вместо администрацията да зависи от нас, ние зависим от нея. На хората се казва къде и как да се лекуват, къде и колко да боледуват... И единственото, което можем да очакваме от 1 януари догодина, е да се върнем през 97-а в системата на съветското здравеопазване.
- Затова ли все повече пациенти тъгуват по времето на Тодор Живков, когато хем не плащаха много, хем лечението им беше безплатно?

- Здравеопазването тогава не беше безплатно. Нищо няма безплатно. Но тогава хората умираха щастливи, щото си мислеха, че ги лекуваме. Съществува голяма заблуда, че тогава сме имали здравеопазване. По това време аз самият работех в „Пирогов” и помня как умираха хората. Работехме с три български антибиотика, четвъртият беше пеницилин. Инфарктът се лекуваше с антистенокардин – нещо като светена вода, и цял месец лежане. А обикновеният нефидипин (сърдечно лекарство - б.р.), който сега всеки може да с и купи за стотинки в аптеката, се намираше единствено в правителствена болница. Сега критикуват кардиологичните клиники – били много, били скъпи. Да, много са и са скъпи, но благодарение на направените инвестиции през последните години смъртността от инфаркт падна три пъти. За съжаление, в България се гледа не резултатът, а скъпата пътека и броят на кардио-инвазивните центрове.
- Д-р Москов не е споменавал тази статистика, а би трябвало да я отчита като плюс, а не като минус на системата. Нали и той се стреми към по-ниска смъртност и заболеваемост?

- Не, той изобщо не се стреми към това. Всичко, което се прави в момента в здравеопазването, почива на финансови интереси. И не го прави д-р Москов. Той е поредният пети министър на Бойко Борисов, който провежда неговата чисто фискална политика в сектора. Всички опити за грубо разрушаване на постигнатото в здравеопазването, не ги виждаме за първи път. Нима Ана-Мария Борисова не правеше здравна карта? Направи я и съдът я отмени. По същия начин сегашната карта е в Конституционния съд и във Върховния административен съд.
- Ако здравната карта влезе в сила, а съдът я отмени, какво ще стане с болниците и лекарите?

- С тази политика бяха затворени 20-ина общински болници. Видяхме какво стана с Девин – не може никога да се възстанови вече. Но тежкото е не за лекарите – те са живи и здрави и ще си намерят попрището тук или в чужбина. Проблемът е с пациентите, защото те не знаят как ще страдат. Сега те аплодират реформата, радват се на усмивката на Москов, но последни ще се усетят, когато започнат да ги връщат от болниците и да им отказват лечение.
- Коя е най-голямата заплаха за тях?

- Като се районира системата, пациентът ще се лекува само там, където е. Той няма да може да дойде до София, защото нито картата ще го е предвидила в конкретния брой болници и лекари, нито ще има средства за него вследствие на районирането на парите. Ще му остане само правото ако е от Видин, да се лекува във Видин. А там май няма урология. Сега може да дойде в София, да отиде в Плевен, а догодина къде ще отиде да се лекува?
- От здравната каса и министерството твърдят, че бюджетите ще са гъвкави и излишъците ще се пренасочват там, където има нужда от повече средства. Тоест, предполага се, че болният ще може да се лекува навсякъде.

- Няма как да стане, защото за него по начало няма да има предвидени лекари и болници. Как да дойде един човек в София, като ще има листа на чакащи от софиянци?
- Правото му на избор все пак стои в закона. Би трябвало да може да избира.

- Да, всичките му права стоят в закона, включително и правото на безплатно здравеопазване, но въпросът е дали реално ще може да ги ползва. Всяко ограничение логично води до дефицит. А при дефицит знаем кое е единственото решение. Както едно време – или чакаш осем месеца за цветен телевизор, или търсиш чистачката от ЦУМ да те уреди да си го вземеш след два дена. Не мисля, че това е правилният път за българското здравеопазване.
- Българинът и сега плаща доста за лечение. Какво му е толкова скъпото на българското здравеопазване, че парите все не стигат?

- Административният контрол. Още през 2010 г. един друг министър на Бойко Борисов – д-р Стефан Константинов, създаде нивата на компетентност на лечебните заведения на базата на медицинските стандарти. А самите стандарти бяха създадени с цел закриване на лечебни заведения. Да, закриха се болници, но те изкуствено натовариха системата и всичко се оскъпи. До 2010-а имаше излишъци – още при 6% здравна вноска годината завършваше с излишъци, които достигаха до 800 млн. лв. и се трупаха в резерва на здравната каса. Само че впоследствие министър Дянков ги взе и те отидоха някъде. Т. е. където има държавна намеса, услугата може само да поскъпва, а не да поевтинява.
- Все пак, няма как болниците да бъдат оставени да правят каквото си искат ...

- Разбира се, и никой не иска това. Правилният път минава през стимулиране на конкуренцията. Лечебното здравеопазване е стопанска дейност, която не иска администриране. Цената може да се намали единствено чрез стимулиране на търсенето, предлагането и частните инвестиции. Оттам нататък пациентът да избере онази болница и онзи лекар, от които има нужда. Това е естественият ход. А министерството има други неща да решава. То трябва да се занимава с общественото здраве – това са околната среда, вредните влияния, профилактиката, ваксините ... Като казах ваксини – къде са те? Че сме седнали да броим легла ...
- От следващата година здравната каса няма да подписва договор с нови болници и няма да финансира нови дейности. Това ще ви се отрази ли като мениджър?

- Слава Богу не, защото спряхме планирани инвестиции. Имахме намерение да купим нова по-голяма сграда и да разширяваме дейността, но се отказахме. Ако го бях направил, щях да загубя всичко – цялата болница. И новата, и старата сграда, и собствената си къща, защото всичко щеше да е ипотекирано. В същото време обаче всяка седмица гледаме как се откриват какви ли не апарати в държавните болници.
- Те как ще работят с касата догодина?

- Както го правиха и през тази. Забраната важи от началото на годината, но видяхме колко нови дейности и структури разкриха държавните болници. Самият Москов се похвали, че за целта два пъти са променяли в касата бюджетите на определени клиники. Значи законът важи за едни, но за други не важи. Министерството е собственик на държавните болници и колкото и да са закъсали те, то си се грижи за тях, даже с цената да ликвидира всичко останало. А в действителност 44 от всичките 65 държавни болници са в реален фалит.
- В момента се подготвя специален коефициент, който да измери среднопретеглената стойност на един преминал болен, за да стане плащането по-справедливо. Идеята е за едно и също лечение по-голямата и по-добре оборудвана болница да получава повече, а по-малката – съответно по-малко.

- Поредното безумно регулиране. Струва ми се, че по този начин здравето на пациента ще има различна цена. По-точно отново някой ще определя кой срещу каква сума да лекува болни с еднаква патология. Представяте ли си какво ще стане? Търг за здраве. Очертава се голямо наддаване - изцяло за сметка на пациента.

Интервю на Слава Аначкова с д-р Николай Болтаджиев

Източник http://clubz.bg/

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»