Вход

Те спасяваха живота на пострадалите. Не са вземали заплата от…

Всички лекари от Ловешката болница се явяват на работа в деня на катастрофата край село Микре, когато загинаха девет души, а 19 бяха ранени. Както други болници в България, и тази е изправена пред много проблеми, напомнят от bTV. В деня на инцидента Мартин Тодоров не е на работа. Въпреки това...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Инспекторатът на ВСС: Няма про…

Неколкократно сме писали за едно досъдебно производство по повод смъртта на дете от остър бронхит, при което Сливенската окръжна прокуратура 8 пъти постановява прекратяване на производството и осем пъти Окръжният...

ЕМА отива в Амстердам, София о…

С гласуване на Съвета на Европейския съюз беше взето решение в коя европейска столица ще бъде новото седалище на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Гласуването премина през три кръга, като...

Проблеми с доставката на лекар…

От лекарство за рядък вид епилепсия се нуждаят четири деца в България. Фондът за лечение е одобрил закупуването му от чужбина за три от децата, информират от БНТ. Родителите обаче...

За да се реформира една система не са нужни пари, а визия и модерно мислене

Интервю на д-р С. Кацаров за в-к „Трета възраст“
stkaТръгна ли според вас здравната реформа, която беше гласувана на първо четене в парламента, и в каква посока?
В Парламента до сега е прието единствено изменение в Закона за здравното осигуряване. На първо четене е прието изменение в Закона за лечебните заведения. Ако се съди по изявленията на депутатите, изобщо не е ясно каква част, от предложените от Министерския съвет текстове, ще бъдат подкрепени на второ гласуване. Например приватизацията почти сигурно ще бъде отхвърлена. Спори са и по редица други предложения – за сливането на болници, за задължителната здравна карта, за задължителната акредитация и др.. Тази неяснота не позволява да се направи категоричен извод за посоката на реформите.

- Може ли да се прави здравна реформа без пари и без да се обсъждат с обществото предвижданите промени?
По първия въпрос - за да се реформира системата не са нужни допълнителни пари.
По втория - политиката е процес на постигане на общо решение, което е в интерес на общността. Да се реформира без широко обществено обсъждане и без търсене на съгласие е неправилен подход. Липсата на обсъждане увеличава риска от пропуски и грешки, а от там и до лош резултат за цялото общество.
Здравеопазването е сред най-дискутираните теми и не мисля, че проблема е в липсата на обсъждане. Напротив едни и същи въпроси се обсъждат години наред. Според мен това, което ни липсва най-много е цялостна визия и модерно мислене.  

 

- Министър Москов не е много конкретен кои болести ще са в основния здравен пакет и кои в допълнителния, където ще се доплаща и ще има листа за чакащи. Какво знаете вие?
Не вярвам д-р Москов да е направил предложението за разделяне на пакетите, без да има предварителни разчети за това. Липсата на информация не позволява на обществото да обсъди тези идеи, а най-голям интерес от такова обсъждане, според мен има самият министър, който е техен автор. За това съм учуден, че информацията за съдържанието на пакетите продължава да не се споделя с публично.

 

- Не е ли абсурдно депутатите да гласуват тези пакети, без да има достатъчно информация?
Думата абсурдно отнесена към депутатите звучи тривиално. Виждали сме и по-големи абсурди. Добрата парламентарна практика изисква в този случай, в закона да се запишат принципите и правилата за разделяне на пакетите. Това дава предвидимост и устойчивост на закона и прилагането му. Приемането на закона без да се определят такива основни принципи и правила, бих определил, като непрофесионално и даже безотговорно, като поведение.

 

- С промяна в закона за лечебните заведения се готви съкращаване на 50 болници, но вие твърдите, че това ще е в ущърб на пациента. И все пак имаме над 400 болници. Как трябва да се процедира с толкова много лечебни заведения?
От гледна точка на здравната система, пациентът се явява потребител на медицински услуги, а болниците са доставчици на такива. Потребителите са най-заинтересовани от това да има повече доставчици, повече конкуренция и по-голям избор.
В ЦЗПЗ ежедневно получаваме сигнали и оплаквания от пациенти по какви ли не въпроси. До сега, обаче не сме получавали оплакване от пациент, за това, че има много болници. От големия брой болници се оплакват единствено здравните власти.
Броят на болниците (като уточнение те са 310) е следствие на съществуващата организация на здравеопазването, на начина на отчитане и заплащане на дейността, следствие, ако щете, на недобра работа на извънболнична помощ и на скъпите лекарства за домашно лечение. Ако например, здравните власти позволят очните операции да се извършват в извънболнични структури, броят на болниците моментално ще намалее с 40, колкото са специализираните болници по очни болести. Тези очни центрове са регистрирани, като болници, само защото правилата до сега, не позволяваха дейността да се извършва под друга форма, освен под формата на болници. Тоест причината за големия брой болници не е в пазара, в лекарите или в пациентите, а в самата власт, която определя правилата.   

 

- Според Световната банка 20% от хората с ниски доходи у нас нямат достъп до медицински грижи, а всяка година около 4% от българските семейства изпадат под линията на бедността поради доплащане на здравни услуги. Какво е решението за най-бедните хора?
През 1999 година България прие солидарен модел на здравеопазване, основан на принципа всички плащат според доходите си, а услуги ползват само нуждаещите се. Този модел, ако се прилага правилно гарантира достъп и на най-бедните. Моделът обаче се изроди.
Днес повече от половината население не плаща здравни вноски. Ако за децата и за най-бедните е разбираемо, няма обяснение защо например прокурорите, следователите и държавните служители не трябва да плащат. Липсата на достатъчно публични средства от една страна и неефективното изразходване от друга доведоха до там, че ½ от разходите за здраве се плащат от пациента в момента на получаване на услугата. Това я прави недостъпна за голяма част от населението – пенсионери, безработни, работещи с ниски доходи. Решението за най-бедните хора е възстановяване на солидарността в здравеопазването.

 

- Министър Москов призовава за повече отговорност при плащането на здравните вноски, като твърди, че «когато сте изрядно осигурен, ще има все по-малко неща, за които да доплащаме». Можем ли да вярваме на това твърдение (в смисъл това ли е проблемът, заради който има доплащане?)
Д-р Москов е прав по принцип. Обаче трябва да се има предвид и фактът, че по закон бюджетът на НЗОК е част от консолидирания държавен бюджет. Това лимитира разходите, независимо колко пари са събрани. Така се стигна до прословутите 2 милиарда, натрупани от здравни вноски, които предишният кабинет на Борисов взе от здравната каса. Ако сега изведнъж всички започнат да плащат ще стане същото – ще се натрупа резерв, който не може да бъде изхарчен. Тоест, твърдението, че повече пари от здравни вноски означава по-малко плащане от пациентите е само наполовина вярно, докато бюджета на НЗОК е в Закона за публичните финанси.   

 

- От ваше интервю научих, че основният проблем на българското здравеопазване е лошото качество на медицинските услуги. В готвените реформи виждате ли нещо, с което да се промени това качество?
Проблемът с качеството на медицинските услуги се вижда от множество статистически и аналитични изследвания.
Единственият начин да се постигне високо качество е конкуренцията. Всяка политика, насочена към стимулиране на конкуренцията между лекарите и между лечебните заведения ще има за резултат повишаване на качеството и намаляване на цените. Обратното всяка политика, която администрира пазара, води до оскъпяване и влошаване на качеството.
Така, например административното закриване на болници или принудителното им сливане, чрез здравната карта са политики, чиито резултат може да бъда само по-лошо качество и по-скъпи услуги.  

 

- Разходите за болнични на НОИ удариха 5-годишен рекорд. В много случаи става дума за откровена злоупотреба и на пациенти, и на лекари – бърка се направо в джоба на държавата. Как може да се ограничи тази злоупотреба?
Проблемът е комплексен. Увеличеният брой хоспитализации закономерно води до повече болнични, лошото състояние на икономиката също. Сигурно има и злоупотреби, но не е правилно цялата отговорност да се стовари на лекарите и пациентите. Не отричам ролята на контрола, но тя трябва да бъде съпроводена от подходящи стимули и мерки не само в здравната сфера.

 

- Много често лекарите препоръчват на пациента направо операция вместо друго лечение, за да вземат парите от клиничните пътеки... Как да се ориентираме кога сме за операция и има ли някакъв контрол на броя на операциите при лекарите (вкл. раждания секцио) и нуждата от тях?
Поискайте второ мнение от друг специалист.
За да можем да направи информиран избор, ни е нужна повече информация за лечебните заведения. Смятам, че всички имаме право да знаем колко са операциите, колко са успешните, в колко случаи е имало повторни операции, колко е смъртността, колко са вътреболничните инфекции, колко са нормалните раждания и ражданията със секцио и т. н. за всяка една болница. Ако болниците не желаят да предоставят тази информация, трябва да бъдат задължени от НЗОК или дори със закон, защото е в интерес на потребителите.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря за вреди

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо...

ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн...

ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн...

ОЩЕ
Предимно ясно

0°C

София

Предимно ясно

Влажност: 94%

Вятър: 6.44 km/h

  • Предимно слънчево
    23 Ное 2017 12°C 0°C
  • Разкъсна облачност
    24 Ное 2017 12°C 1°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»