Народното събрание ще проведе разисквания за състоянието на общинските болници

Следващият петък на 26 януари, народното събрание ще проведе разисквания по изготвяне на стратегия за запазване и развитие на общинските болници. Разискването е предизвикано с подписка от 71 народни представители във връзка с парламентарно питане към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев от народните представители от БСП Георги Йорданов и Илиян...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Шуменският Окръжен съд обяви л…

Състав на Шуменския окръжен съд под председателството на съдия Свилен Станчев постанови решение, с което обявява лимитите на болниците за нищожни. В мотивите на съда се казва следното:Въвеждането на „лимит”...

Д-р Дариткова: Общинските болн…

Най-големият проблем на общинските болници е кадровият дефицит. Това обяви в предаването „Лице в лице” председателката на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова.По думите на Дариткова общинските болници, които имат проблем...

5 области със завишени данни з…

Нов щам на вирус от група Б - "Виктория" е доказала вчера Националната референтна лаборатория към Националния център по заразни и паразитни болести в четири проби от област Сливен. От...

Моделът ни е солидарен само на книга

money nhifСпоред отчета на НЗОК за 2016 година към 31-ви декември българските граждани с прекъснати здраноосигурителни права са били общо 18,8% от структурата на лицата, водени като задължително здравно осигурени, или в абсолютна стойност те представляват 1 392 000 души. За сравнение в САЩ, където здравното осигуряване е доброволно, а не задължително, неосигурените са 12% от населението.

Това е истински парадокс. В страната със задължително осигуряване, броят на неосигурените е с 50% по-голям от страна с днезадължително осигуряване. Дали пък да не направим и нашето здравно осигуряване доброволно, за да се повиши броя на осигурените с 50%?
Надали, ама можем да се замислим. Парадоксът, обаче е само на повърхността. Ако погледнем навътре в числата, ще видим , че става дума за повече от парадокс, направо си е катастрофа.
Според данните на НОИ, населението на страната в края на 2016 година е 7 101 859. Ако извадим числото на неосигурените ще получим 5 291 926. Повечето от тези над 5 милиона души са осигурени, но не плащат здравни вноски.
Ето един неизчерпателен, но приблизително точен списък на броя лица, чиито осигуровки се плащат от държавния бюджет.
1 310 570 деца, студенти и докторанти, според данните на НСИ.
2 181 356 пенсионери по данни на НОИ
217 635 получаващи енергийни помощи, според данните на АСП.
138 000 държавни служители.
35 000 военнослужещи, 5000 съдии, прокурори и следователи и 10 000 затворника.
Всичко 3 897 561 са лицата, които Законът е освободил от задължението да плащат здравни вноски, но им е дал правото да ползват безплатно медицинска помощ. Това са 55% от населението. Заедно с неосигурените 18.8% прави общо 73,8% от всички български граждани.
Погледнато от обратната страна едва 26,2% от населението или 1 812 298 души плащат здравни вноски. Същите тези хора, чрез данъците си плащат и за осигуряването на освободените от плащане. При население от 7,1 милиона души, огромната тежест на здравното осигуряване лежи на пещите на едва 1,8 милиона души. Докога ще издържат?
Такава здравно осигурителна система не може да се нарече солидарна. Както и да я наричате, обаче е сигурно, че системата не може да е устойчива.
За съжаление перспективите са дори по-лоши. На фона на емиграцията на хора в активна възраст и застаряването на населението, съотношението между тези, които плащат и останалите ще става още по-лошо.
Тази нерадостна картина не просто обуславя, а задължава да се направи преоценка на закона, в частта му кой плаща и кой не плаща здравни вноски.
Трябва ли например, държавата да плаща здравните вноски на държавни служители, военни, прокурори, съдии и следователи? Трябва ли правата на затворниците да са еднакви с правата на децата? Трябва ли да има максимален праг на осигуряване и колко точно трябва да е минималната здравна вноска? Държавният бюджет или бюджета на НОИ трябва да плаща вноските за пенсионерите, или те самите? Трябва ли размерът на здравната вноска да е еднакъв или може да е различен и това да се обвърже с пакета услуги, получавани от осигуреното лице? Трябва ли бюджета на НЗОК да е част от републиканския бюджет или може да се извади от Закона за публичните финанси? Накрая разбира се, трябва ли да има само един осигурител?
Тези въпроси не са нито нови, нито са всички, но са съществени. Разбира се Правителството може да не даде отговори, но от това положението не става по-добро. Напротив, отлагането на решенията, само ще ги направи по-болезнени. Д-р С. Кацаров

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно...  Прочети още ...

Лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... Прочети още ...

Указание за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права... Прочети още ...

Разкъсна облачност

6°C

София

Разкъсна облачност

Влажност: 42%

Вятър: 6.44 km/h

  • Разкъсна облачност
    19 Яну 2018 7°C -6°C
  • Rain And Snow
    20 Яну 2018 5°C 0°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»