Logo

Лимитите на болниците са признак за мързела на администрацията

limitМинистерството на финансите поиска да се сложи край на нарастването на разходите за болниците. Парламентът реагира и със Закона за бюджет на НЗОК въведе лимити за болниците. Това, че е в бюджетния закон, означава, че мярката е временна, но тя изглежда ще надживее самото здравно осигуряване, като се има предвид упоритостта, с която се повтаря ежегодно, ставайки все по-рестриктивна.

Без значение дали се взема за база един месец, едно тримесечие или цяла година, на един счетоводител ще му отнеме 2-3 часа да определи лимитите на всичките 300 болници. След като болниците не могат да ги надвишават определената месечна сума, то касата няма и за какво да контролира изразходването ѝ. На практика с въвеждането на лимити, касата обезсмисли собственото си съществуване.
В тази ситуация на (почти) бюджетно здравеопазване НЗОК може спокойно да се закрие и поне да се спестят ненужни разходи за администрация.
Това, обаче би било много лошо решение. Смисълът на здравното осигуряване е да срещне на интересите на ползвателите на медицински услуги с интересите на доставчиците на такива. Задължителното здравно осигуряване съчетава в себе си универсалният достъп до медицинска помощ с конкуренцията и свободния пазар на услугите.
При бюджетното здравеопазване универсалният достъпът, макар и затруднен остава, но се губят плодовете на конкуренцията. За това здравеопазването с лимити е лошо здравеопазване, защото освен със затруднен достъп е с ниско качество. Това е цената на мързела, която всички плащаме. Тя не се измерва само в пари. Здравеопазването с лимити е „добро” за администрацията, защото е лесно за прилагане, но е лошо както за пациентите, така и за медицинските професионалисти.
Лимитите са най-лесния, но и най-примитивния начин да се ограничи нарастването на разходите. Има много други механизми и методи за регулация, саморегулация и контрол над дейността и разходите, в това число с участието на потребителите.
Въвеждането на такива методи и механизми, обаче изисква усилия, работа, и въображение. На нас, обаче не ни се работи. Мързелът ни е в основата на това да имаме лимити на болниците.
Сакралният въпрос за лимитите днес има и ново измерение. То е: Ако наистина ще се прави демонополизация, какви лимити, моля ви се?
Д-р С. Кацаров

ЦЗПЗ@2017