Вход

Те спасяваха живота на пострадалите. Не са вземали заплата от…

Всички лекари от Ловешката болница се явяват на работа в деня на катастрофата край село Микре, когато загинаха девет души, а 19 бяха ранени. Както други болници в България, и тази е изправена пред много проблеми, напомнят от bTV. В деня на инцидента Мартин Тодоров не е на работа. Въпреки това...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Инспекторатът на ВСС: Няма про…

Неколкократно сме писали за едно досъдебно производство по повод смъртта на дете от остър бронхит, при което Сливенската окръжна прокуратура 8 пъти постановява прекратяване на производството и осем пъти Окръжният...

ЕМА отива в Амстердам, София о…

С гласуване на Съвета на Европейския съюз беше взето решение в коя европейска столица ще бъде новото седалище на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Гласуването премина през три кръга, като...

Проблеми с доставката на лекар…

От лекарство за рядък вид епилепсия се нуждаят четири деца в България. Фондът за лечение е одобрил закупуването му от чужбина за три от децата, информират от БНТ. Родителите обаче...

Българският пациент е добър пациент.

angry patientsПовод за този коментар е Европейският ден за правата на пациентите, който се отбелязва всяка година на 18 април. Отбелязва се датата, на която е обявена Европейската харта за правата на пациента. Хартата е един хубав и приятен за четене документ. Въпреки, че е получил голяма популярност още с приемането му от няколко неправителствени организации  през 2002 година, документът си остава с етичен характер и до сега не се е превърнал в  регламент или друг нормативен акт. Вероятно хартата никога няма да стане нормативен акт по финансови, а не по етични или политически съображения.
На практика всички, посочени в нейните 14 точки права, са част от нашата нормативна уредба. Друг е въпросът дали се спазват.
Важно условие да се спазват правата е да се знаят. Множество анкети, провеждани по различни поводи и от различни организации показват, че българите не познават добре правата си като пациенти. В повечето случаи информираността се свежда до това, какво се плаща и какво не трябва да се плаща при получаването на медицинска помощ. Тенденцията за подобряване на информираността, обаче е налице. За това спомага и фактът, че здравеопазването е сред най-обсъжданите политически въпроси през последните години.   
Друга предпоставка за спазването на правата е тяхната изпълнимост. Как да се спази например правото на достъп до безплатна медицинска помощ, прокламирано в чл. 52 на самата Конституция при условие, че пациентите плащат от джоба си половината от стойността на медицинските услуги?
На следващо място за спазването на правата не е достатъчно да се изпишат декларативно в закона. За да са изпълними и да могат да се спазват, правата трябва да бъдат отразени във всички правила и процедури, които ги касаят. Какво, като в закона сме записали, че пациентът има право свободно да избира лекар и лечебно заведения, когато с другия закон сме въвели лимити на леглата и бюджети на болниците, с които практически сме отнели това право?
Тъй като става дума за права, а не за задължения, то водещия мотив за спазването им трябва да е интересът, а не принудата и заплахата от санкции. Както и друг път е ставало дума, правата на пациентите ще се спазват най-добре, когато освен пациент, стане и клиент. С други думи, когато от него зависи по някакъв начин заплащането на медицинската услуга. Интересът на доставчика да привлече клиенти ще подобри грижата във всички аспекти, включително и по отношение на правата и етиката.
Българският пациент е добър пациент. Той приема почти безропотно фактът, че правата му не са добре защитени. Недоволството му е свързано най-често с доплащането, а не с нарушаването на някое от другите му права, като например даване на информирано съгласие или правото на конфиденциалност. Българският пациент не протестира, когато го задължиха да дава пръстов отпечатък за да влезе в болница.
Ако българският пациент иска да получава по-добра медицинска помощ, то той сам трябва да се погрижи за това, а не да чака лекарите да сторят това вместо него.
Пациентите, а не лекарите са тези, които трябва да настояват и да се борят за повече публични средства за здравеопазване, защото това са парите за тяхното лечение.
Пациентите, а не лекарите трябва да са водещи в борбата за премахването на лимитите и Националната здравна карта, защото чрез тях се отнема правото им на свободен избор.
Пациентите, а не лекарите трябва да искат от политиците да премахнат монопола в здравното осигуряване, защото е в техен интерес да има конкуренция между осигурителите и възможност да избереш къде да се осигуриш.
Пациентите, а не лекарите трябва да настояват за по-малко регулации и ограничения, защото това ще им даде по-лесен достъп до медицинска помощ.
Пациентите, а не лекарите трябва да настояват за приватизация на държавните и общински лечебни заведения, защото това означава повече частни инвестиции в здравеопазването, повече конкуренция и в резултат по-бързо навлизане на новите технологии и методи на лечение.
Накрая, пациентът е най-заинтересован от това да имаме по-добро здравеопазване. Той е ключът в решаването на проблемите. Нужна е обаче по-голяма активност. Може би е време да спре да бъде толкова добър пациент и да се ядоса.    
Д-р С. Кацаров

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря за вреди

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо...

ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн...

ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн...

ОЩЕ
Предимно ясно

0°C

София

Предимно ясно

Влажност: 94%

Вятър: 6.44 km/h

  • Предимно слънчево
    23 Ное 2017 12°C 0°C
  • Разкъсна облачност
    24 Ное 2017 12°C 1°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»