Вход

Кой какво предлага за второ четене на бюджета на НЗОК?

Вижте какво предлагат народните представители за второто четене на закона за бюджет на НЗОК за 2018 година. По реда на внасянето им в Народното събрание:ПГ на „БСП за България” предлага разходите на НЗОК за 2018 година да се увеличат със 100 милиона лева. Увеличението трябва да дойде от 200 милиона...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Инспекторатът на ВСС: Няма про…

Неколкократно сме писали за едно досъдебно производство по повод смъртта на дете от остър бронхит, при което Сливенската окръжна прокуратура 8 пъти постановява прекратяване на производството и осем пъти Окръжният...

Кампания за нежелани лекарстве…

Дайте своя принос употребата на лекарства да стане по-безопасна като съобщавате подозирани нежелани реакции: Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) стартира онлайн кампания В периода 20 - 24 ноември 2017 г. ИАЛ...

Д-р Маринова: Чух, че убиваме …

Информационната кампания в подкрепа на донорството е лична идея на д-р Сибила Маринова, началник на ОАИЛ и координатор по донорство в МОБАЛ - Велико Търново, и д-р Ваня Лъчезарова, които...

Търговете за лекарства спряха веднъж, но не било завинаги

В началото на декември, МЗ обяви електронен търг за лекарства. Производители и дистрибутори на лекарства са поканени да подадат заявления по drugsпредварително определени от МЗ позиции за отделните лекарства. Държавните и общински болници от друга страна са се регистрирали за участие, заявявайки определи количества от всяко лекарство.  Тържната процедура трябва да приключи до средата на януари. МЗ ще сключи с доставчиците рамково споразумение за всяко лекарство. Болниците пък ще сключат отделно договори за доставка на конкретни количества. Двата вида договори се сключват за срок от две години.
Това е накратко технологията. Идеята на МЗ е да централизира договарянето и доставките на лекарства за държавните и общинските болници. Целта е по-ниски цени и елиминиране на корупцията. Резултатът може да е и друг. Много вероятно точно обратния.
Правенето на търгове за лекарства, закупуване и доставки от страна на министерството на здравеопазването не е нова идея. До 2010 година МЗ правеше ежегодно търгове за лекарства за онкоболни. До 1990 година пък МЗ доставяше на болници и аптеки всички лекарства. Министерствата на здравеопазването в някои държави от централна Азия и Африка също се занимават с търговия с лекарства. Това „пазарно” поведение на администрацията се оправдава с постигането на по-ниски цени.
Нашият собствен опит, обаче сочи друго. Разходите на държавата падат не, защото намаляват цените на лекарствата на търговете, а защото се договарят по-малки количества. Доказано и то в хода на съдебно производство е, че в периода 2006-2009 година, нашето министерство на здравеопазването е договаряло на търг едва поливната от необходимите количества лекарства за болните с рак на млечната жлеза. Не по-различна е била картината и с лекарствата за другите онкологични заболявания.
Днес МЗ ни връща към тези времена. Има известна разлика – сега количествата се определят от самите болници, лекарствата се плащат пак от тях. Но има и множество проблеми, които могат да възникнат след провеждане на процедурата. Ако крайният резултат по отношение на цени и доставки е неясен, то юридическата каша е гарантирана.
На първо място проблемите произтичат от ПМС № 146/2015 година, с което се създава  Централния орган за покупки в сектор „Здравеопазване“(ЦОПСЗ). Законът за обществените поръчки дава възможност с Постановление на МС да се създава такъв орган, но той би могъл да служи само за поръчки на самата администрация или за сектора, но ако възложител е самото МЗ. В случая възложители са лечебни заведения – самостоятелни юридически лица, търговски дружества. Министерството е просто посредник. Според ЗОП тези лечебни заведения, могат с решение да създадат такъв централен орган за обществени поръчки. Биха могли вероятно с решение да делегират това право и на създадения от Правителството орган, но нищо подобно не се е случило. Просто отделните болници са подали заявки за евентуални бъдещи количества от определени лекарства. Тези заявки, обаче не ги ангажират с изпълнение, още по-малко с плащане. Нищо в закона или обявената от МЗ процедура не задължава, която и да е болница да сключи договор с някой от доставчиците, подписали рамковото споразумение. Самият търг и сключено рамково споразумение с МЗ не освобождава търговските дружества от задължения по вече сключени договори за лекарства и плащане по тях.
За участие в процедурата, МЗ изисква от дистрибуторите да покажат документ за оторизация от производител на лекарства, което автоматично лишава голяма част от дистрибуторите от участие. Така например, ако едно лекарство е без аналог и производителя е оторизирал един дистрибутор, то той ще може да заяви пределната регистрирана цена на медикамента, защото ще бъде единствен участник в търга, независимо, че в страната има 300 регистрирани дистрибутора.
По неизвестни причини, МЗ е включило в списъка за търга едни лекарства, а други не. На сайта на институцията има запитване от производител на разтвори с глюкоза и натриев хлорид, чиито лекарства не са допуснати, неизвестно защо, а същите лекарства на друг производител са допуснати. Самите доставчици съобщават за множество странни решения не само за вида на лекарството, но и за вида на опаковките, допуснати до участие. Подборът може да бъде оспорен пред съда и целия търг да се прекрати.
МЗ ще сключи рамково споразумение с дистрибутори, но тъй като фактически не е възложител не носи абсолютно никаква отговорност за неизпълнение. За сметка на това дистрибуторите носят отговорност както пред лечебните заведения – фактически възложители, така и пред виртуалния – МЗ.
Проблематично е решението за сключване на договори за две години. Логиката, че дългия срок и по-големите количества ще дадат по-ниски цени се сблъсква с логиката, че междувременно могат да влязат на пазара нови по-евтини продукти, но болницата трябва да продължи да плаща договорените по-скъпи. За две години могат да се променят не само номенклатурата на лекарствата, но и нуждите на лечебното заведение. То би могло да фалира, да разкрие нови отделения и да открие други и така да отпаднат нуждите от едни лекарства, а да възникнат нужди от други.
Накрая, централизираният търг е мотивиран като средство за борба с корупцията. Един потенциален механизъм за получаване на комисионни се изземва от ръцете на директорите на държавните и общинските болници. Обаче същия потенциален механизъм и то в огромни размери се концентрира в ръцете на министъра на здравеопазването. кой гарантира, че няма да го използва? Това, че търгът е електронен не значи нищо. Просто заявките ще се подават с електронен подпис, иначе процедурата си е толкова (не)прозрачна, колкото и при другите търгове.
През 2010 година след множество протести на онкоболни и цяла поредица от съдебни дела срещу държавата за липса на лекарства, МЗ най-накрая прехвърли лекарствата в НЗОК и спря веднъж за винаги да се занимава с търгове за лекарства. Било е веднъж, но явно не е било завинаги.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря за вреди

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо...

ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн...

ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн...

ОЩЕ
Предимно ясно

0°C

София

Предимно ясно

Влажност: 68%

Вятър: 28.97 km/h

  • Предимно облачно
    21 Ное 2017 8°C 1°C
  • Предимно облачно
    22 Ное 2017 11°C 2°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»