Вход

Мантрата за високите разходи на НЗОК за лекарства е удобна, само дето не е вярна

През 2016 година НЗОК ще плати за лекарства около 1.1 милиарда лева - пряко 930 милиона лева и непряко – през разходите за болнична кацаров3помощ поне 200 милиона лева. Общо разходите на касата за 2016 ще са 3.2 милиарда лева.
Вижда се че над 30% от всички публични разходи за медицинска помощ се плащат за лекарства. В развитите държави разходите за лекарства са от 15% до 18% от всички разходи.

В същото време по данни на Евростат за 2014 година в България с публични средства се заплащат едва 23% от всички разходи за лекарства, а в развитите държави реимбурсирането е е между 60% и 80%.
Само тези факти са достатъчни, за да се види, че относително високите разходи на НЗОК за лекарства се дължат на ниските в абсолютна стойност общи разходи за медицинска помощ.
Няма съмнение, че цените на лекарствата в България са сред най-ниските в Европейския съюз, защото това произтича от въведения със закон механизъм на ценообраузване. За да се допусне изобщо до пазара на лекарства реимбурсирани от НЗОК, производителят им трябва да докаже, че цената му не е по-висока от която и да е Европейска държава. Отделно от това от миналата година, Правителството принуди с наредба производителите да връщат на касата 20% от стойността на продадените от тях продукти.
Натискът върху цените доведе до отпадането на 1/3 от лекарствата от реимбурсния списък на НЗОК от началото на 2016 година. Снижаването на цените също така, налива вода в мелницата на реекспорта. Колкото по-ниска е цената на лекарството в България в сравнение с други европейски страни, толкова по-висока е печалбата, ако го купиш тук и продадеш там. Това генерира чиста загуба за производителите на лекарства, при това на пазари далеч по-големи и богати от българския. Закономерно те ограничават вноса в страната или изобщо излизат от пазара на реимбурсирани лекарства.  
Другите участници в лекарствоснабдяването - дистрибуторите и аптеките получават от НЗОК минимална надценка. Така например, независимо дали цената на едно 100% реимбурсирано от НЗОК лекарство,  е 100 или 1000 лева, аптеката получава 1 лев за да го достави и отпусне на болния. Може да натрупаш оборот от 10-15-20 хиляди лева и чист приход (не печалба) от него примерно 5 или 10 лева. При това рискуваш да дойде някой контрольор на НЗОК и да те санкционира, заради една запетайка и да не ти плати и стотинка. Не е чудно, че много аптеки се отказват да сключват договори с НЗОК, особено за 100% реимбурсираните лекарства.
Потърпевши от всичко това са пациентите. При еднакви други условия, колкото по-малко плаща НЗОК за лекарства, толкова повече плаща болния от джоба си.
Мантрата, която мнозина повтарят, колко скъпи са лекарствата и колко  много пари се дават, за тях, пък колко малко за други дейности, пък как изтичали парите и прочее, може да е много удобна за политическа употреба, само дето не е вярна.
Злоупотреби са възможни там където няма прозрачност и самата здравна администрация участва или ги прикрива. Правилата за включване (или изключване) на едно лекарство в Позитивния лекарствен списък, определянето на цена и ниво на реимбурсиране са „гъвкави”, което дава възможност на администрацията за субективна интерпетация, която може да струва милиони. Добавянето от тази година на оценка на здравната технология може дори да повиши, вместо да намали тази „гъвкавост”. Отделно от това, всички вече знаят как „гъвкаво” да прилагат Закона за обществените поръчки.   
Генерално погледнато, обаче дори и 100% да бъде успешна борбата с корупцията, това няма да повлияе съществено на силно ограничения, като цяло, достъп на болните до лекарства. Първоизточникът на проблемите с ограничения достъп до лекарства са малкото пари, които Правителството отделя за здравеопазване.

Д-р С. Кацаров

Маркирана като лекарства

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»