Вход

Лекарския съюз остойности труда на лекарите

Българският лекарски съюз изготви методика за остойностяване на лекарския труд. За отправна точка е използван общ клиничен преглед, blsкойто е оценен на 30 лева. Вторичният преглед е оценен на 21 лева. Цените на останалите лекарски дейности са производни на цената на прегледа, като към нея се прилагат различни коефициенти. Направен е сравнителен анализ на разходите в други системи, като е приложен индекс на покупателната способност между България и Франция 2.3.
Това не е първият опит да се остойности труда на лекарите. През 2010 година към министерството на финансите беше създадена специализирана дирекция за тази цел. Свика се и Консултативен съвет, чиято задача бе „да разгледа и даде становище относно обемите и цените на медицинската помощ, както и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, разработени по реда на ЗЗО”. Консултативният съвет така и не даде становище, а дирекцията в МФ беше скоропостижно закрита.   
През 2011 година Събора на БЛС реши да въведе минимална цена за преглед в размер на 24 лева. Комисията за защита на конкуренцията се самосезира и наложи глоба на съюза в размер на 80 000 лева, за това че с „приемането на минимална цена за частен лекарски преглед се регулира ценовото поведение на членовете на Съюза и представлява пряко определяне на цени, което ограничава конкуренцията на пазара”. Не стана ясно, защо КЗК и до ден днешен, не мери със същия аршин минималните цени на адвокатските услуги.  
За разлика от тогава, днес БЛС не налага цени. Идеята, вероятно е, определените цени на труда да се вземат предвид при определянето на цените на медицинските дейности, заплащани от НЗОК. Дали НЗОК ще се съобрази с тях е друг въпрос — касата сега плаща 19 лева за преглед, а в нейната цена влизат много други компоненти освен лекарския труд.  
И цените на БЛС и цените на НЗОК имат един сериозен недостатък - не са определени пазарно.  
Поначало цената на труда е предмет на договаряне между работодателя и работника. В тези преговори работника се стреми да продаде колкото се може по-скъпо работната си сила, а работодателят да плати колкото се може по-малко за нея. Когато се постигне, съгласие двете страни подписват трудов договор.  
В БЛС са задължени да членуват всички лекари. Около ¼ от тях са работодатели, а останалите работници по смисъла на Кодекса на труда. Може да се направи обосновано предположение, че що се отнася до цената на труда, интересите на работодателите-лекари и работниците-лекари не винаги ще съвпадат.  
Определената от БЛС цена на труда има и друг недостатък – тя предполага, че труда на всеки лекар струва еднакво, а това не е така. Цената на прегледа на един лекар може да струва 30 лева, друг може и да е доволен на 20 лева, а трети да не е съгласен и на 50 лева. Тази цена зависи от квалификацията и уменията на лекаря, но най-вече от търсенето и предлагането на вида услуга в региона и страната, като цяло.  
Цените по които НЗОК заплаща медицинските дейности са определени емпирично. При стартирането на здравното осигуряване друг подход не би бил възможен, поради липса на каквато и да е пазарна информация — до тогава здравеопазването беше организирано като администрация на МЗ. 17 години по-късно има достатъчно натрупана информация, но  здравната администрация не си прави труда да я анализира. Тези емперични и лобистки в голяма степен цени, оказват огромно влияние върху здравната мрежа –и върху вида на лечебните заведения и върху разпределението на лекарите по специалности.  
Както стана дума, касата плаща 19 лева за преглед, но тази цена не е само за лекарския труд. В нея са включени всички други разходи — за сестра, за консумативи, материални и нематериални активи, данъци, осигуровки и др.  
В държавните и общински центрове, лекарите получават между 1/3 и ½ от тази сума.  
Следователно определената от БЛС сума от 30 лева е поне 3 пъти по-голяма от плащаната в момента от НЗОК. Така, че ако касата приеме, определената от БЛС цена на труда на лекаря от 30 лева, цената на прегледа трябва да стане най-малко 40 лева. Математически не е невъзможно. Просто бюджетът за СИМП трябва да се увеличи с 200 милиона или броя на прегледите да се намали наполовина. За цялата система при сегашните обеми, вероятно биха били нужни поне 1 милиард лева. Това е обосновано предположение, а не точна оценка, но не е далече от истината.
Като се знае какво мисли за здравните разходи сегашното, предишното и с голяма вероятност бъдещото Правителство, може да се направи друго обосновано предположение – остойностяването на труда на лекаря от БЛС, ще бъде прието за сведение.

Маркирана като лекари БЛС

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»