Вход

Кой какво предлага за второ четене на бюджета на НЗОК?

Вижте какво предлагат народните представители за второто четене на закона за бюджет на НЗОК за 2018 година. По реда на внасянето им в Народното събрание:ПГ на „БСП за България” предлага разходите на НЗОК за 2018 година да се увеличат със 100 милиона лева. Увеличението трябва да дойде от 200 милиона...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Инспекторатът на ВСС: Няма про…

Неколкократно сме писали за едно досъдебно производство по повод смъртта на дете от остър бронхит, при което Сливенската окръжна прокуратура 8 пъти постановява прекратяване на производството и осем пъти Окръжният...

Кампания за нежелани лекарстве…

Дайте своя принос употребата на лекарства да стане по-безопасна като съобщавате подозирани нежелани реакции: Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) стартира онлайн кампания В периода 20 - 24 ноември 2017 г. ИАЛ...

Д-р Маринова: Чух, че убиваме …

Информационната кампания в подкрепа на донорството е лична идея на д-р Сибила Маринова, началник на ОАИЛ и координатор по донорство в МОБАЛ - Велико Търново, и д-р Ваня Лъчезарова, които...

Опасният айсберг „Клинични пътеки”

prof. Borisov

За клиничните пътеки е говорено и писано много, без да е казано най-важното: те са коварен, опасен, измамлив айсберг, в който непрекъснато се разбива устойчивостта и ефективността на здравната система. Не е нужно да си суперексперт, за да забележиш, че вместо регулатор на качеството на медицинската помощ, клиничната пътека се оказа инструмент за ловко изсмукване на финанси от и без това бедната здравна каса.

Историята на клиничната пътека е показателна: нейната концепция е създадена не от медици, а от двама икономисти в Бостън през 1985 г., които адаптират документация, използвана в индустриалния мениджмънт.
Първоначалната идея е била клиничната пътека да отрази стандартите за качеството на медицинска помощ и с тази идея тя стартира у нас през 2000 г. Но след 2005 година ръководството на МЗ реши моделът на финансиране на болничното лечение изцяло да бъде базиран на клинични пътеки, без да предвиди, че тази стъпка ще доведе до неочаквани финансови трудности, до нерешими организационни и медико-етични проблеми, които деформираха болничната дейност и стила на мислене и поведение на лекарите-клиницисти. Тези проблеми са до болка известни:
• изкривяване на медицинската документация и статистика;
• подмяна на лекарското мислене с готова инструкция за действие;
• увеличени разходи на НЗОК чрез финансиране, базирано на отчети, а не на свършена работа и още по-малко на резултати;
• невъзможност да се обхване цялостно пациента, защото една клинична пътека не покрива многообразието на неговите здравни проблеми.

Ето един типичен казус от голяма столична болница, юни 2016 г.:
Болен е лекуван амбулаторно от личния си лекар 10 дни с два антибиотика без ясна диагноза – „нещо вирусно” (обяснение на личния лекар). След едноседмични скитания в няколко частни медицински центрове най-после болният е хоспитализиран в едно гастроентерологично отделение за 14 дни с диагноза хронично възпаление на жлъчния мехур. Но всичките тези 14 дни пациентът е бил в дома си, само през ден е посещавал стационара за визитацията и за някои изследвания. Последният ден отива в болницата да го „изпишат” и му препоръчват оперативна интервенция в друга болница.
Това е типичен казус на фалшива хоспитализация, който показва, че част от хоспитализираните пациенти на практика се обслужват като в дневен стационар, а разходите са много по-големи като за истинска хоспитализация.

Големият парадокс и ирония е, че вече цялата нация – и пациенти, и експерти, и общественици, и медици, и журналисти осъзнаха и признават абсурда на клиничните пътеки, медиите гъмжат от репортажи за трагикомични ситуации с пациенти, но здравните политици и законотворци сякаш нищо не са чули и видели, мълчаливото им равнодушие е непоклатимо. А без инициативата на здравната комисия в парламента промяна в модела на финансиране, премахването на недомислените клинични пътеки, е невъзможно.
Постепенно с клиничните пътеки привикнахме всички и (нека припомня думите на Ботев) “мълчим ли, позорно мълчим”. Впечатляващо е, че от всички досегашни здравни министри само двама млади хора с будна мисъл (д-р Стефан Константинов, 2012 г. и д-р Петър Москов, 2015 г.). издигнаха глас против абсурда на клиничните пътеки. Но няма сигнали, че този глас е чут там, където трябва – в Парламента. Това потвърждава едно мое старо убеждение, че ръцете на всеки здравен министър са стегнати във вериги против всяка по-мащабна инициатива (а премахването на клиничните пътеки като финансов механизъм ще бъде мащабна, принципна, а не редакционна козметична промяна).

Ето пасажи от интервю на министър П. Москов:

„Системата се развива не спрямо нуждите на пациентите, а следва изкривена и порочна финансова логика. Има абсолютно неефективно  изразходване на наличния ресурс.

На практика системата на ниво ежедневен досег на хората до нея е катастрофирала. Проблемът е в начина на финансиране – сгрешен, брутален, лобиски. Имам надежда, че пациентите повече няма да бъдат ходещи клинични пътеки”.

Ще си позволя да цитирам и едно мое експертно мнение, публикувано преди 7 години, а нека читателя прецени дали е това мнение продължава да е актуално и днес:pc

„Клиничната пътека има неразбиваеми вериги, които са устойчиви на всякакви творчески усилия за позитивни промени. 

Самото наименование на клиничните пътеки се оказа измамно – видя се, че те не са пътеки, а релси, железни релси, по които трябва да се движиш без милиметър отклонение. Терминът пациент изчезна и се подмени с „клинична пътека”. Творческото лекарско мислене бе стегнато във веригите на строги недосегаеми схеми и алгоритми.

Клиничната пътека роди ЛЕКАРЯ-БЮРОКРАТ, виртуоз на фиктивни диагнози и на фалшива документация. Диктатът на клиничните пътеки застрашава професионалната етика на лекаря... Клиничните пътеки работят против Клетвата на Хипократ. 

Нужен е друг тип мислене и нормативни подходи, които да разкъсат веригите, стягащи инициативата на хипократовите труженици” (Форум Медикус, 2009). 

Нужно е да цитирам и едно мнение на общественик за клиничните пътеки. Бившият председател на Парламента проф. Огнян Герджиков след сблъсък със здравната система по повод здравен проблем (трън в палеца) усеща целия абсурд, на който са подложени българските граждани в лечебните ни заведения.

Проф. Огнян Герджиков сатирично рисува историята на една клинична пътека. След малката интервенция на палеца му лекарят казва: „Хоспитализирайте го спешно!”, а Герджиков като пациент недоумява защо трябва да бъде в болница. Ето фрагменти от неговото стихотворение:

Ти  само  ще  се  водиш,  че  си  тука – 

прошепва  във  ухото  ми  сестрата, 

след  седмица  ела  да  те  изпишем! 

Такава  всъщност  е  при  нас  играта. 

И само потребителската такса, 

ще трябва да платиш при нас накрая, 

за леглодните в болницата ужким, 

но истината само аз да зная.“ 

Такваз била клиничната пътека! 

По нея дадох своя скромен принос 

към здравната система на страната. 

Но плюс ли е това или пък минус??? 

Горните сатирични куплети са крайно тревожен сигнал за общата картина, организация и морал в здравната ни система. И още по-тревожното е, че подобни сигнали, които вече са хиляди, не тревожат нашите здравни политици и законотворци, които явно не желаят да погледнат по-отблизо айсберга клинична пътека и да осъзнаят опасноста за нацията от този айсберг.

Заключение

Клиничните пътеки поставиха на тежко изпитание лекаря по призвание в две посоки: неговото клинично мислене и неговата професионална етика. 

Постепенно както лекарите, така и болничните мениджъри се адаптираха  към клиничните пътеки и виртуозно изобретиха свое „ноу-хау” как умело да използват тези пътеки като инструмент за финансиране. Точно поради това именно болничните мениджъри и лекари ще бъдат най-активните противници на премахването на клиничните пътеки като механизъм на финансиране.

Клиничните пътеки се оказаха един фалшив илюзорен подход за контрол на качеството, в който наивната българска публика повярва, а след това се разочарова тотално. И въпреки това, в серията „протести” на тази публика за здравеопазването досега не е известен нито един поротест срещу абсурда клинични пътеки. 

Финансирането на болничнатта помощ чрез клинични пътеки не допринесе с нищо, дори влоши организацията и качеството на болничната помощ и на практика се превърна в безотговорно източване на публични пари от здравната каса. Клиничните пътеки са коварен капан за ефективността на медицинската помощ.

Поради това премахването на клиничните пътеки като механизъм на финансиране е въпиюща, неотложна и витална необходимост, то ще бъде важна крачка към постигането на едно действено и ефективно управление на болничната помощ в интерес на пациента.

Проф. Веселин Борисов, дмн, президент на Балканската асоциация по история и философия на медицината.

 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря за вреди

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо...

ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн...

ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн...

ОЩЕ
Предимно ясно

0°C

София

Предимно ясно

Влажност: 68%

Вятър: 28.97 km/h

  • Предимно облачно
    21 Ное 2017 8°C 1°C
  • Предимно облачно
    22 Ное 2017 11°C 2°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»