НЗОК потвърди: Дълговете към Европейски болници са 271 200 000…

Пресцентърът на НЗОК разпространи съобщение до медиите, придружено с конкретна справка за размера на задълженията на НЗОК към фондове и болници от Европейския съюз. В съобщението се казва следното:Предвид ръста на сумите по постъпващите от другите държави искове, възникнали при прилагане на Регламентите вследствие на присъединяването на Република България към...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Един оперирал на сляпо, друг п…

Пациент на средна възраст получава силна болка в кръста след вдигане на тежест. Появява се слабост и затруднения в движението. пациентът постъпва по спешност в областна болница. Извършена е операция...

Решения срещу корупцията при м…

Доклад с решения срещу корупцията в сектора на лекарствата и медицинските изделия обяви Центърът за превенция на корупцията и организираната престъпност, известен като БОРКОР. Сред препоръките са да се криминализират...

Проверка в Спешна помощ в Плов…

Спешна помощ в Пловдив отказват линейка след сигнал, че 2- годишно дете се задушава с мотив, че нямало педиатри и обслужвали само възрастни. Центърът започна проверка има ли отказ с...

Мотивите на ВАС за отмяната на МС по спешна помощ в частта му за болниците

WASСъстав на ВАС, с предсетател Милка Панчева, отмени Глава четвърта – характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „спешна медицина“ на Наредба № 12 от 30.12.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „спешна помощ“, издадена от Министерството на здравеопазването /обн. ДВ. бр.4 от 15 януари 2016г., в сила от 15.01.2016 г./ Ето и мотивите на решението:

Формално към наредбата присъстват мотиви, но по същество те нямат изискуемото съдържание и не изпълняват целта на закона. Краткият преразказ на обстоятелства от предлаганата уредба не е тъждествен на мотивирането й съобразно прецизно регламентираните в закона изисквания.
Издаването на процесната наредба е обосновано с реализация на политиката за повишаване на качеството в системата на здравеопазването, което има решаващо значение за подобряване на медицинското обслужване, както и с необходимостта от актуализиране на утвърдените до момента изисквания за изпълнение на дейностите в обхвата на специалността „Спешна помощ“, произтичаща от приетата Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ 2014 – 2020 г. и въведения с нея интегриран модел на оказване на спешна медицинска помощ. Визираната в мотивите дейност не може да бъде релевантна обосновка по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, т. е. издаването на наредба не бива да е самоцел, а да се определя от развитието на обществените отношения в съответната сфера. Като съображения за издаване на акта са посочени най-общо необходимостта от въвеждането на изисквания към всички компоненти на дейността и конкретизиране на показателите за качество при упражняване на дейности в областта на спешната медицина.
Оспорената част от наредбата - Глава четвърта – Характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ регламентира осъществяването на спешна помощ при съвсем различни условия от тези, по отменената Наредба № 45 / 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина" ( ДВ бр.68 от 2010 г.). С атакуваната наредба се предвиждат нови изисквания към структурите, осъществяващи медицински дейности в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, в това число и минимални изисквания за материално-техническа обезпеченост и квалификация на човешките ресурси, ангажирани в изпълнение на дейността. Изпълнението на минималните изисквания за материално-техническа обезпеченост на лечебните заведения, които да осъществяват спешна помощ, предполага наличие на значителен собствен финансов ресурс. В мотивите на наредбата се съдържа изявление, че за изпълнението не са необходими бюджетни средства, но никъде не е разглеждан въпросът за финансовия ресурс, който е необходим на лечебните заведения за болнична помощ, които трябва да приведат собствената си материална база и човешки ресурси от специалисти към изискванията на Глава IV от Наредбата. Твърде неясно е и твърдението, че въвеждането на стандарта в практиката е подкрепено със средства по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Няма разчет колко болнични заведения могат да ползват средства от тази програма, каква част от необходимия финансов ресурс би следвала да покриват и със собствени средства.
Основателно е и твърдението в жалбата, че процесната наредба е приета в нарушение на изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол над стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Съгласно чл.3, ал.1 ЗЛЗ лечебните заведения се създават по Търговския закон, като осъществяват дейността си след издаване на разрешение от министъра - чл.46, ал.1 ЗЛЗ. В чл.6, ал.1 ЗЛЗ е заложено условието лечебните заведения при осъществяване на дейността си да спазват медицински стандарти за качество на оказваната медицинска помощ, които стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването, а върху спазването на стандарти се осъществява контрол по реда на ал.5 от нормата. Нарушаване на утвърдените стандарти е скрепено с имуществена санкция - чл.116а ЗЛЗ. Безспорно е налице административно регулиране на дейността, осъществявана от лечебните заведения при изпълнение на медицинските стандарти. Този факт предполага прецизиране съответствието на текстовете от наредбата с нормите от ЗОАРАКСД, в случая с чл.3, ал.1. Съдът счита за основателно и твърдението в жалбата, че новите изисквания по наредбата водят до ограничаване на конкуренцията, тъй като спешната медицина ще се осъществява само от лечебни заведения, разполагащи с добро финансиране, за да отговорят на изискванията на стандарта. Това от своя страна води и до нарушаване правата на пациентите, които ще бъдат лишени от възможността да бъдат приети за спешно лечение от най-близкото до тях спешно отделение, ако то не е успяло да покрие критериите по оспорения медицински стандарт.
Наличието на ясни и обосновани мотиви по изготвяне на подзаконовия нормативен акт е от значение за проверката дали предложената ревизия на стандарта е пропорционална с оглед необходимите на лечебните заведения финансови средства, за да отговорят на изискванията на новия стандарт и целеният резултат за високо качество на спешното медицинското обслужване.
Липсата на надлежна обосновка в мотивите на наредба № 12/2015 г. по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА препятства извършването на съдебния контрол по същество за съобразността на подзаконовия нормативен акт с материалноправните норми, включително с принципите по чл. 52, ал. 1 – 3 от Конституцията на Република България. Посочените нарушения на административно-производствените правила са съществени, което обуславя извод за незаконосъобразност и отмяна на оспорената Глава IV от наредбата.

Цялото решение можете да прочетете ТУК

Маркирана като съд Медицински стандарти

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно...  Прочети още ...

Лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... Прочети още ...

Указание за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права... Прочети още ...

Облачно

3°C

София

Облачно

Влажност: 84%

Вятър: 22.53 km/h

  • Облачно
    23 Фев 2018 8°C 2°C
  • Облачно
    24 Фев 2018 8°C 3°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»