Вход

ВАС отмени стандарта по очни болести

Състав на Върховния админситратвиен съд отмени Наредба № 36 от 06.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Очни болести", издадена от министъра на здравеопазването. Съдът установява, че към административната преписка липсват документи, позволяващи да се установи дали решението на министъра да издаде медицински стандарти включва и приемането на процесния стандарт...

Прочети още
  1. Последни коментари
  2. Най-четени
  3. Най-коментирани
  1. От съдебната зала
  2. ЛЕКАРСТВА
  3. ПАЦИЕНТИ

Съдия М. Георгиева е отхвърлил…

Съдът приема, че „пациентът е отчетен като планов, но е третиран като спешен”, поради което не е от значение, че не са налице критерии за извършване на коронарография. Георгиева приема...

България се провали. Агенцията…

Съветът на Европейския съюз определи Амстердам за седалище на Европейската агенция по лекарствата(ЕМА). Досега седалището беше в Лондон, но се наложи преместване, заради Брекзит. България с нейната столица София също...

Имаме големи възможности за зд…

На първата конференция по медицински и здравен туризъм, организирана от Министерството на туризма и Българския лекарски съюз, заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева съобщи, че миналата година в България са лекувани...

Отстраняването на шефа на СЗОК поражда въпроси

ChudeshtoseПреди няколко дни звено Антикорупция към Софийската градска прокуратура излезе със съобщение до медиите, че „е привлекла в качеството на обвиняема Биляна Пенева- Стоянова - Директор на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) за три случая, в които е упражнила принуда спрямо служители на Здравноосигурителната каса -престъпления по чл. 143, ал. 1 от НК.”
Едното обвинение е, че през май 2016!, Стоянова е принудила служител да коригира данните в протокол от извършена проверка и по този начин да завиши броя на леглата на една болница. Странното в случая е това, че броят на леглата на болницата се определя с разрешението за дейност, което се издава от министъра на здравеопазването, а не от служителите на НЗОК.

Броят на леглата, за които се сключва договор се определя по Наредба, която бе отменена от съда, при прилагане на Националната здравна карта, която е прогласена за нищожна от ВАС.
Второто обвинение е, че през октомври 2016!, Стоянова е принудила друг служител да коригира данните в протокол от извършена проверка на друга болница и по този начин намалили броя на надвишените хоспитализации от 7 на 2. НЗОК, чрез служебното НРД-2016 година (също оспорено пред ВАС) наложи ограничение за не повече от 12 хоспитализации за химиотерапия на онкоболни годишно. За разлика от касата, болниците нямат информация за предходни хоспитализации и е напълно възможно да прескочат бройката, ако са подведени от самия болен. Тази бройка обаче лесно се засича от информационната система и касата не плаща тези разходи. Да се лъже с тази бройка и да се подправят протоколи е много наивно, защото много лесно може да се установи истината и да се засече несъответствието.
Третото обвинение е, че през юни 2017, Стоянова е принудила служител да коригира протокол от проверка за това че списъка на чакащите за лечение в болницата се покрива като съдържание и форма със списъка за резервации. Стоянова лично е диктувала съдържанието на новия протокол и „използвала професионална неопитност на служителя”?!?.
Чл. 143, ал. 1 от НК гласи: „Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.”
Няма да спорим дали описаните деяния попадат под разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от НК. Компетентна да прецени това е прокуратурата и разбира се в последствие съдът. Буди интерес обаче, че в съобщението до медиите се казва, не просто СГП, не се сочи отделен прокурор, а цяло звено, при това не кое да е, а звено Антикорупция.
Това поражда някои въпроси.
Никъде в останалата част от информацията не се споменава за корупция. Няма и намек за облагодетелстване. В посоченият от прокуратурата чл. 143 от НК, също няма и дума за облагодетелстване, лична облага или друго покриващо се с понятието за корупция. Какво иска да ни каже тогава прокуратурата с това? Внушава ли ни се нещо с посочването на звено Антикорупция? Има ли други данни и доказателства, които не се съобщават? Защо Стоянова се привлича, като обвиняем едва сега, при положение, че две от трите деяния са извършени преди една година? Служителите информирали ли са своевременно за извършената върху тях принуда и кого? Има ли пряка или косвена връзка привличането на Стоянова, като обвиняема и внезапната оставка „по лични причини” на Управителя на НЗОК Глинка Комитов?
Описаните три случая не са трудни за доказване. Прокуратурата вероятно има и документите и свидетелите. Няма видима пречка делото веднага да влезе в съда. Ако това не стане по обясними причини ще се породят други съмнения.
Едно е сигурно - залогът е голям. НЗОК разпределя 3.5 милиарда лева, а столичната каса 1/3 от тях.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря за вреди

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съо...

ОЩЕ

Лечение в Европейския съюз

Българските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн...

ОЩЕ

Дела срещу администрацията

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълн...

ОЩЕ
Предимно облачно

2°C

София

Предимно облачно

Влажност: 99%

Вятър: 6.44 km/h

  • Предимно облачно
    25 Ное 2017 10°C 1°C
  • Предимно облачно
    26 Ное 2017 12°C 1°C

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»