NSVOK top banner

Вход

НЗОК е осъдена да плати рекордно обезщетение

sgsСъстав на софийския градски съд с Председател съдия Владимир Вълков, осъди НЗОК да заплати на болница Токуда рекордно обезщетение за извършена надлимитна дейност през 2015 година.
НЗОК се е противопоставила на иска с два аргумента. Единият, че касата има задължение по договор да плати само до определения лимити и другият, че болницата не е предоставила в посочените в договора срокове фактура и спецификация за надлимитната дейност. По повод на срока за отчет, съдът излага следните мотиви:
„Според договора задължение за представяне на тези документи(фактура и спецификация) е пряко свързано с обстоятелството, че касаят услуги в рамките на договорения лимит. Не само, че представянето на фактури за т.нар. надлимитна дейност в договорения срок не следва от договора, но и изрично е възложено в тежест на ищеца (болницата) да се въздържа от предявяване за плащане на предоставени услуги извън гарантирания от НЗОК размер. Ето защо пропуснатият срок не се явява в нарушение на договора, съответно неприложима е договорно скрепената последица.”

По-нататък съдът разглежда въпросът за това противоречи ли определеният с договора лимит на закона.
„Самият договор изключва от приложното си поле заплащане на надлимитна дейност. Съгласуваната воля(договора) може да бъде игнорирана само при установено противоречие на утвърден от правния ред по-висш интерес. Възниква въпросът дали разпределения според правилата планиран ресурс определя границата на отговорност на НЗОК, при заплащане на медицински дейности, предоставени по отношение на задължително здравноосигурени лица?
С чл. 5 т. 5 от Закона за здравното осигуряване е прогласен принцип на равенство за здравноосигурените лица при ползването на медицинска помощ. Това ще рече, че при възникнала необходимост всяко задължително здравноосигурено лице е в правото си да се ползва от определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Ето защо правилото първият по време е по-силен по право, в контекста на задължителното здравно осигуряване е неприложимо.
Законът за бюджета на НЗОК за 2015 г. изрично овластява Надзорния съвет та НЗОК да използва преизпълнението в приходната част на бюджета от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи - § 1 от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗБНЗОК за 2015 г. Ето защо настоящият състав на съда не споделя тезата, че разходната част на приетия бюджет определя лимит на отговорността на НЗОК към изпълнителите на болнична помощ.
При положение, че за здравнонеосигурените лица достъпът до здравна помощ е гарантиран при все, че не участват в нормативно предписания механизъм за формиране на целевия фонд, няма причина от тази възможност да бъдат лишени здравноосигурените лица, чиято нужда се е проявила след изчерпване на целево предписаните средства.
С чл. 52 ал. 2 от Конституцията огласеното достъпно здравеопазване се регламентира със закон. Очевидно отчитайки това принципно установено задължение нито Методиката, нито издадените от Надзорния съвет на НЗОК Правила не утвърждават задължение за изпълнителя на болнична медицинска помощ да финансира услуга, включваща се в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Законоустановеното право на избор на осигуреното лице да избере лечебното заведение – чл. 4 ал. 1 ЗЗО, произтича от задължението на изпълнителя на медицинската помощ да го приеме. В тази насока и чл. 31 т. 1 от Националния рамков договор обвързва изпълнителя да осигури на пациента необходимата медицинска помощ. При положение, че законът освобождава осигуреното лице от задължението да заплаща за здравни дейности, включени в гарантирания от НЗОК медицински пакет, а изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да приеме потърсилото го лице, осъществената дейност не почива на свободната преценка на изпълнителя на медицинска помощ. Меродавна се явява нуждата на здравноосигуреното лице.
Следователно, както законът, така и договорът между страните еднозначно отдават приоритет на интересите на здравноосигурените лица спрямо утвърдения финансов план. Ето защо дори да се приеме, че ищецът е пренебрегнал реално съществуваща възможност за планов прием, това неизпълнение не е в състояние да го лиши от договореното възнаграждение за удовлетворения интерес на ползващите се от договора трети лица.”
Присъденото обезщетение е рекордно и е в размер на:
2 576 330,00 лв.– възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ и 671178,04 лв. - лихви за забава,
362 289,60 лв. – цена на вложени медицински изделия и 95062,32 лв. – лихви за забава
Освен присъдените лихви до датата на подаване на иска, касата ще плати и натрупаните лихви до датата на окончателното изплащане.
Касата е осъдена също да заплати и 148 154,36 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Маркирана като Болници Лимити Съд НЗОК
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост